Решение № 2436 от 29.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11537/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Областния управител на Област Смолян, чрез проц. си представител адв. Б. Караманолов, против решение 252/23 октомври 2023 г., постановено по адм. д. 241/2023 г. по описа на Административен съд Смолян, с което е отменена заповед РД-01-11-351/24 август 2023 г. на Областен управител на Област Смолян, с която на В. Палагачева на основание чл. 108, вр. чл. 12, ал. 2 и ал. 3 ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на длъжност главен експерт, IV ранг младши в Дирекция Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост отдел Координация, административен контрол и регионално развитие в Областна администрация гр. Смолян. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по жалба на В. Палагачева от гр. Смолян, против заповед РД-01-11-351/24 август 2023 г. на Областен управител на Област Смолян, с която й е прекратено служебното правоотношение на длъжност Главен експерт, IV ранг младши в Дирекция Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост отдел Координация, административен контрол и регионално развитие в Областна администрация гр. Смолян. Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна и е осъдил Областния управител на Област Смолян да заплати на В. Палагачева разноски. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Съгласно чл. 12, ал. 1 ЗДСл, когато кандидатът се назначава за първи път на държавна служба, в едногодишен срок, считано от датата на встъпване в длъжност, органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение без предизвестие. В случай, че правоотношението се измени преди изтичането на срока, срокът за изпитване продължава да тече при следващото служебно правоотношение. Касае се за изпитателен срок, установен в полза на органа по назначаването, в който същият да прецени качествата на служителя да изпълнява служебните функции и задачи. При негативна преценка органът по назначаването с едностранно волеизявление прекратява служебното правоотношение, като тази преценка е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Нормата е приложима при първоначално назначаване на държавна служба за всички категории служители, независимо от това дали са назначени на пълно или непълно работно време. А съгласно чл. 12, ал. 2 ЗДСл, ако в срока по ал. 1 служебното правоотношение бъде прекратено, при последващо постъпване на държавна служба започва да тече нов срок за изпитване. Основният спорен момент по делото е относно наличието на материалноправните предпоставки за упражняване правомощието на административния орган по чл. 12 ЗДСл за едностранно прекратяване на служебното правоотношение с държавния служител. В случая не е налице първата материално правна предпоставка, а именно държавният служител да е назначен за първи път на държавна служба, което по делото се доказва от представените доказателства с административната преписка. Видно от същите е, че В. Палагачева е била назначена за първи път на държавна служба на 26 май 2021 г. със заповед РД-01-11-160/26 май 2021 г. на Областния управител на Област Смолян, като служебното й правоотношение е било прекратено, считано от 13 януари 2022 г. със заповед РД-01-11-13/11 януари 2022 г. на Областния управител на Област Смолян, като в този период тя е изпълнявала длъжността главен експерт, ранг IV младши в Дирекция АКРРДС на Областната администрация за времето от 7 месеца и 18 дни. Със заповед РД-01-11-13/11 януари 2022 г. служебното правоотношение на Палагачева е прекратено на осн. чл. 108, във връзка с чл. 107, ал. 1, т. 10 ЗДСл, т.е. органът по назначаването прекратява служебното правоотношение без предизвестие, когато длъжността по чл. 16а, ал. 1 ЗДСл бъде определена за заемане при пълно работно време. След издаване на горецитираната заповед длъжността не е била определена или заета при пълно работно време, като през 2022 година със заповед РД-01-11-350/12 август 2022 г. на Областния управител на Област Смолян, считано от 15 август 2022 г. В. Палагачева отново е била назначена на същата длъжност, в същата дирекция на Областната администрация, като основанието е отново чл. 16а, ал. 1 ЗДСл, т.е. при непълно работно време. Възникналото служебно правоотношение е прекратено считано от 13 юни 2023 г., със заповед РД-01-11-231/12 юни 2023 г. на Областния управител на Област Смолян, като основанията за прекратяване отново са чл. 108, във връзка с чл. 107, ал. 1, т. 10 ЗДСл. Със заповед от същата дата, а именно заповед РД-01-11-232/12 юни 2023 г. Палагачева, считано от 13 юни 2023 г., е назначена при пълно работно време на същата длъжност, която е заемала от 26 май 2021 г. Установено е, че през цялото време Палагачева е заемала една и съща длъжност - главен експерт, ранг IV младши в дирекция АКРРДС на Областната администрация Смолян. През цялото време тя е отговаряла на всички изисквания за заемане на длъжността. Видно от приложената по делото длъжностна характеристика през периода от първоначалното й назначаване до издаването на обжалваната заповед изискванията към длъжността и задълженията на служителя не са се променяли. Освен че няма абсолютно никаква разлика в длъжностната характеристика по време на трите назначения е видно, че самата характеристика е разработена и утвърдена на 10 юни 2020 г., от която дата не е променяна. Във връзка с гореизложеното, напълно обоснован и в съответствие с доказателствата по делото е изводът на първоинстанционния съд, че служебното правоотношение на служителя е прекратено при липса на предвидените предпоставки в разпоредбата на чл. 12, ал. 2 ЗДСл. Не е налице първата предпоставка - назначаване на държавния служител за първи път на държавна служба. Правомощието по чл. 12, ал. 1 ЗДСл на органа по назначаването е приложимо единствено спрямо назначените за първи път на държавна служба служители и може да бъде упражнено до изтичане на едногодишния срок, считано от датата на встъпване в длъжност. Съдът правилно е установил, че длъжността, заемана от В. Палагачева по възникналите три служебни правоотношения съвпада по основна цел, области на дейност и на практика тя е изпълнявала присъщите за тези длъжности идентични задължения и задачи в период, надхвърлящ установения в чл. 12, ал. 1 ЗДСл едногодишен срок. Видно е, че Палагачева в периодите от 26 май 2021 г. до 11 януари 2022 г. - 7 месеца и 18 дни и от 12 август 2022 г. до 24 август 2023 г. - 1 година и 10 дни, или общо 1 година, 7 месеца и 28 дни, е заемала длъжност главен експерт, ранг IV младши в Дирекция АКРРДС на Областна администрация Смолян, при което длъжността, от която е била освободена на основание чл. 12, ал. 1 ЗДСл. е била заета от същата на 26 май 2021 г. Длъжността, на която е назначена от 12 август 2023 г. не е нова, и съответно правоотношението, макар и с различен акт касае същата длъжност, като това се установява и с приложената по делото длъжностна характеристика. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че заповедта се явява незаконосъобразна на основанието по чл. 146, т. 4 АПК. Налице е и основанието по чл.146, т. 5 АПК, тъй като е нарушен принципът за съразмерност, залегнал в нормата на чл. 6, ал. 1 АПК. Органът по назначаване не е упражнил правомощието си по чл. 12, ал. 1 ЗДСл по разумен начин, добросъвестно и справедливо при съобразяване на установената фактическа обстановка. Предоставената от закона възможност за преценка трябва винаги да се използва в рамките на закона и в изпълнение на неговата цел. Отклонение от това правило би довело до превратно упражняване на власт, а нарушаването на изискванията за упражняване на оперативната самостоятелност прави акта несъответен на целта на закона. Целта на установения в полза на органа по назначаването срок на изпитване по чл. 12, ал. 1 ЗДСл е да се даде възможност за преценка относно наличието на необходимите професионални и служебни качества у служителя, спрямо характера и изискванията на заеманата длъжност. В настоящия случай, видно от представените доказателства е, че за 2021 г. на служителя е поставена годишна оценка "Изпълнението напълно отговаря на изискванията", а на проведената междинна среща е посочено, че задълженията са изпълнявани компетентно и отговорно, което налага извода за злоупотреба при упражняване на посоченото правомощие на органа по назначаване. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка на ответника следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв., съобразно представен договор за правна защита и съдействие от 05 февруари 2024 г., ведно със списък по чл. 80 ГПК. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221 ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав