Решение № 4441 от 22.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11737/2014 г.

Решение № 4441 от 22.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11737/2014 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на командира на военно формирование 32140 - Варна, подадена чрез процесуален представител, срещу решение № 1849 от 21.07.2014 г., постановено по адм. дело № 1477/2014 г. по описа на Административен съд - Варна, с което по жалба на Борислав Жеков Бобев е отменена издадена от касатора заповед № РД-01-133/17.04.2014 г. за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" на военнослужещия и прекратяване на договора му за военна служба на това основание. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Бобев счита жалбата за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за отмяна на решението. Настоящата инстанция намира касационното оспорване за процесуално допустимо, а по същество за основателно, по следните съображения: Фактическата обстановка е правилно установена от АС - Варна, но правните му изводи, обосновали уважаването на жалбата, не се споделят. Съгласно разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗОВСРБ дисциплинарно наказание "уволнение" се налага задължително при констатиран случай на явяване на военнослужещ в състояние, което не му позволява да изпълнява служебните си задължения, причинено от употреба на алкохол, каквото безспорно представлява състояние, при което е налице концентрация на алкохол в кръвта в размер на 2.73 промила, според химическата експертиза по делото. Бобев е санкциониран на основание на цитирания текст, който императивно урежда вида на наказанието в случаите на явяване на военнослужещ в състояние, непозволяващо му да изпълнява служебните си задължения поради употреба на алкохол. Доводът на първоинстанционния съд, че деянието е извършено невиновно от лицето, тъй като то страда от алкохолна зависимост, е неправилен. Явяването на работа след употреба на алкохол от военнослужещ изключва свободната преценка на административния орган при определяне на наказанието, като я замества с преценката на законодателя за тежестта на извършеното деяние и необходимостта същото да бъде санкционирано с най-тежкото дисциплинарно наказание. Ирелевантно е и обстоятелството, че органът е изразил несъгласие договорът за военна служба да бъде прекратен по взаимно съгласие, каквото е било желанието на Бобев дни преди да бъде констатирано явяването му на работа видимо повлиян от употребата на алкохол. Изводите на съда в останалата част от решението, че заповедта е издадена от компетентния орган, при спазване изискванията за форма и административнопроизводствените правила, са правилни. Превид изложеното, оспореното решение е постановено в противоречие с материалния закон, поради което следва да се отмени, като вместо него се постанови друго по съществото на спора, с което жалбата срещу процесната заповед да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на делото основателно е искането на процесуалния представител на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и ответникът следва да се осъди да заплати на военното формирование сумата 360 лева. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,