Решение № 6144 от 04.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2281/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), чрез процесуален представител, срещу решение № 1187/11.12.2025 г. по адм. дело №161/2025 г. на Административен съд (АС)- Разград, с което е отменено негово уведомително писмо (УП) изх. № 02 -170 - 6400/2041 от 01.06.2025 г. в частта, с която на Земеделска производителна кооперация "Изгрев", гр. Разград, е отказано оторизиране на сумата 28 111,99 лева - представляваща 100% от исканата субсидия по интервенция "Еко - НИП" за 2023 г. и е върната преписката на изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне със задължителни указания, като му е определен 60 дневен срок за издаване на административен акт. Касационният жалбоподател поддържа, че решението е неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния закон, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу УП, присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, прави евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Ответникът по касационна жалба - Земеделска производителна кооперация (ЗПК) "Изгрев", община Разград, чрез процесуален представител, в писмен отговор и писмено становище, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски за касационната инстанция. По делото е постъпила и частна жалба от изпълнителния директор на ДФЗ срещу определение №117/23.01.2026 г. по същото дело, с което е изменено решение № 1187/11.12.2025 г. по адм. дело №161/2025 г. в частта за присъдените разноски, като е осъден ДФЗ да заплати на ЗПК "Изгрев" сумата от 1 917, 34 евро деловодни разноски. Частният жалбоподател поддържа, че определението е не законосъобразно, иска отмяната му, присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в минимален размер. Ответникът по частна жалба - ЗПК "Изгрев" в писмен отговор, чрез процесуален представител, взема становище за неоснователност на частната жалба, иска присъждане на разноски за адвокатски хонорар. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, съдът взе предвид следното: За да постанови обжалваното решение, АС е приел, че оспорената пред него част от УП е издадена от компетентен орган, в писмена форма, подписана е с валиден квалифициран електронен подпис, но изложените в него мотиви не отговарят напълно на изискванията на чл.59, ал.2, т.4 АПК, тъй като не става ясно конкретното правно основание, на което е наложена санкцията по "Еко - НИП" за 2023 г. за употреба на препарата за растителна защита (ПРЗ) "Фокстрот 69 ЕВ", а са възможни множество различни хипотези по чл.87 и 88 от Наредба №3/10.03.2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите под формата на директни плащания, включени в стратегическия план, за проверките, намаления на плащанията и реда на налагане на административни санкции. Съдът е приел, че УП противоречи на приложимото материално право, тъй като по делото липсват доказателства препаратът да е прилаган върху площите, заявени за подпомагане по - горе посочената интервенция. Решението е правилно като краен резултат, макар и съдът да не споделя всички мотиви на АС. Видно от приложение №19 към УП в таблица 19.2 и поясненията към нея е посочено фактическото основание за постановения отказ за финансиране - употребата на "Фокстрот 69 ЕВ" от първа професионална категория, като съгласно поясненията към колона 3 е налице хипотезата на чл.41, ал.5 от Наредба №3/10.03.2023 г. за отказ за подпомагане. Доколкото чл.41, ал.5 препраща към ал.3 и ал.1, то очевидно заявените по "Еко - НИП" площи са приети за недопустими за подпомагане поради употреба на препарат от първа професионална група съгласно класификацията му към последния ден от срока по чл.12, ал.1 от Наредба №4/2023 г. за условията и реда за подаване на заявленията за подпомагане на интервенции за подпомагане на площ и животни. На предходната страница е посочено и основанието на чл.88, т.7 от Наредба №3/10.03.2023 г. за намаляване на размера на плащането или отказа му в случаите, когато кандидатът не е спазил изискванията по глава втора, където се намира и чл.41 от Наредба №3/10.03.2023 г. Тоест в обжалваната част на УП се съдържат фактически и правни основания за постановения отказ за финансиране. Настоящият съдебен състав споделя и доводите на АС за материално- правна незаконосъобразност на обжалваната част от УП поради липса на основания да се примат заявените площи за недопустими за подпомагане по "Еко - НИП" за 2023 г. на основание чл.41 от Наредба №3/10.03.2023 г. Това е така, защото процесният ПРЗ съгласно дневниците по чл.41, ал.3 от Наредба №3/10.03.2023 г. и съдебно - агрономическата експертиза не е прилаган върху заявените площи, а същият е върнат на доставчика с представен и приет по делото приемо - предавателен протокол. Доказателствата за неприлагане на процесния ПРЗ са непротиворечиви и не са оспорени от административния орган, поради което съдът правилно ги е кредитирал и е направил извод за липса на посоченото в УП правно основание за отказ за оторизиране на исканата субсидия по "Еко - НИП" за 2023 г. Предвид изложеното решението като правилно като краен резултат следва да се остави в сила. Частната жалба на изпълнителният директор на ДФЗ е допустима, като подадена от надлежна страна, в сроки и срещу определение, подлежащо на обжалване с частна жалба. Разгледана по същество същата е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, с което е изменено решението в частта за разноските, АС е изложил мотиви, че с решението си е присъдил разноски в размер на 3250 лева на ЗПК "Изгрев", от които 50 лева държавна такса, 500 лева депозит за вещо лице и 2700 лева разноски за адвокатско възнаграждение от общо заплатеното адвокатско възнаграждение от 3200 лева. АС е бил сезиран с молба за изменение на решението в частта з разноските от ЗПК "Изгрев" и е констатирал, че по делото не е правено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение от административния орган, поради което липсва правна възможност за намаляването му, същото следва да се присъди в цялост - 3200 лева и общо присъдената сума на разноски да се увеличи на 3750 лева, която да се присъди в евро - 1 917, 34 евро. Определението е правилно. В първоинстанционното производство няма направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, поради което няма правна възможност за намаляването му. Съдът правилно е присъдил целия размер, който е своевременно претендиран и за който са представени договор за правна помощ с уговорено плащане в брой в момента на сключването му, който има и характер на разписка за полученото заплащане съгласно ТР 6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГКТК на ВКС, т.1 и същото е достатъчно за удостоверяване на плащането. Възраженията на частния жалбоподател предвид цитираното тълкувателно решение, свързани с осчетоводяването на плащането, са неоснователни. Определението като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото по касационната жалба, претендираните от ДФЗ разноски и юрисконсултско възнаграждение не могат да бъдат присъдени. На ЗПК "Изгрев" следва да се присъдят в качеството му на ответник по касационна жалба направените разноски в размер на 1533, 88 евро, заплатени в брой, при сключването на договора за правна защита от 23.01.2025 г., които не се явяват прекомерни предвид фактическата и правна сложност на делото. Претендираните от кооперацията 500 евро - заплатен хонорар за изготвяна на отговор по частната жалба не могат да бъдат присъдени, независимо от изхода на спора по частната жалба, тъй като същия е спор по размера на разноските в първата инстанция, а за тези спорове, които нямат характер на спорове по същество, съгласно трайната практика по приложение на ГПК, не се присъждат направени разноски за адвокатски хонорар в следващата инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение