Решение № 7336 от 3.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3571/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите (НАП) срещу Решение 162/10.02.2025 г. на Административен съд София-област (АССО), постановено по адм. дело 1078/2024 г., в частта, в която НАП е осъдена да заплати на А. А. М. сумата от 28 230 (двадесет и осем хиляди двеста и тридесет лева) дължимо обезщетение по чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл), ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на признаване на уволнението за незаконно 02.09.2024г. до окончателното ѝ изплащане. Решението, в частта в която е отхвърлен искът на А. А. М. за сумата от 2 207 лева с правно основание чл. 67, ал. 7, т. 5 ЗДСл, представляваща допълнително възнаграждение за постигнати резултати не е обжалвано, влязло е в сила и не е предмет на касационната проверка. Не е обжалвано и е влязло в сила и Определение 535/11.03.2025 г., с което съдът в производство по чл. 248 от Гражданско процесуалния кодекс (ГПК), вр. чл. 144 АПК се е произнесъл по разноските. Касационният жалбоподател обжалва решението като неправилно поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Не оспорва факта, че на А. А. М. е дължимо обезщетението по чл. 104, ал. 1 ЗДСл. Счита за неправилни изводите на съда относно размера на обезщетението. Излага подробни съображения, че той следва да се определи въз основа на основната месечна заплата, която А. М. е получавала преди прекратяване на служебното правоотношение и която е била в размер на 4 325 лв., тъй като същият би бил актуален и след отмяната на заповедта за прекратяване на правоотношението. Сочи, че служителката е възстановена на друга длъжност, поради закриване на цялата структура в която е работила. Размерът на актуализираната заплата на служителката за новата длъжност е 3 961 лв. Сочи, че съдът не бил обсъдил всичките му възражения, оплаквания и доказателства, като не е мотивирал в своето решение кой размер на основната заплата следва да бъде взет за изчисляване на обезщетението по чл. 104, ал. 1 ЗДСл. Моли обжалваното решение да се измени и на А. М. се присъди обезщетение в размер на 25 950 лв., изчислен на база основна заплата в размер на 4 325 лв., алтернативно обезщетението да бъде изчислено на база работната заплата за длъжността, на която е възстановена и обезщетението да се присъди в този размер. Претендира разноски за държавна такса за касационната инстанция и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Представя списък на разноските. Касационният жалбоподател се представлява от юрк. Кушлева-Стефанова. Ответникът по касация А. А. М. оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски за настоящата инстанция. Ответникът по касация се представлява от адв. Карабонева. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел от фактическа страна следното: Със Заповед 808/12.06.2023 г. изпълнителният директор на НАП е прекратил служебното правоотношение на А. А. М., на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл. С Решение 381/27.03.2024 г. на АССО, постановено по адм. дело 929/2023 г., Заповед 808/12.06.2023 г. на изпълнителния директор на НАП е отменена. Решението на АССО по адм. дело 929/2023 г. е влязло в сила на 02.09.2024 г., когато е оставено в сила с Решение 9640 от 02.09.2024 г. на ВАС, постановено по адм. дело 5212/2024 г. За периода от връчването на заповедта - 14.06.2023 г. до 02.09.2024 г. М. не е получавала трудово възнаграждение. В рамките на съдебното дирене, съдът е изслушал и приел, без оспорване от страните, съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ). От заключението на вещото лице съдът е установил, че основната месечна заплата за длъжността, заемана от ищцата е 4 705 лева, а възнаграждението за 6 месеца, считано от връчването на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение до 14.12.2023 г. е в размер на 28 230 лева (6х4705 = 28 230). При така установеното от фактическа страна съдът, по отношение на иска с правно основание чл. 104, ал. 1 ЗДСл., е приел от правна страна, че спорен между страните по делото е въпросът за размера на дължимото обезщетение. В тази връзка е посочил, че според ответника обезщетението следва да бъде присъдено в размер на 6х4325 лева, това което служителката е получавала преди прекратяване на правоотношението. Според жалбоподателката това обезщетение следва да бъде в размер на 6х4705 лева, тъй като считано от 1.08.2023 г. това е основната месечна заплата за процесния случай. Позовавайки се на заключението на вещото лице по приетата ССЕ, съдът е приел, че категорично се установява какъв е размерът на основната заплата към момента на признаване на уволнението за незаконно, именно 4 705 лв. Решението е правилно. Съдът е събрал относимите към спора доказателства, въз основа на които правилно е установил фактите по делото, по които страните не спорят. С оглед изложените съображения в касационната жалба спорният въпрос по делото е правен и е свързан с определяне на конкретния размер на основната заплата, въз основа на която следва да се изчисли обезщетението по чл. 104, ал. 1 ЗДСл., както правилно е приел и решаващият съд. Съгласно чл. 104, ал. 1 ЗДСл. когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца. Когато е бил назначен на друга държавна служба с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението, изчислени въз основа на основната заплата, съответно основното възнаграждение. Законът категорично предвижда въз основа на какво се определя размера на обезщетението - основната заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно. В случая е приложима тази хипотеза, доколкото между страните не се спори, че лицето се е явило, за да бъде възстановено на работа. По делото е прието като доказателство извлечение от Заповед УЧР-54/07.11.2023 г. В същото е посочено, че за длъжността директор на Дирекция Средни данъкоплатци и осигурители основната заплата е в границите от 4 325 лв. до 4705 лв. Именно въз основа на тази заповед вещото лице е посочило, че размерът на основната заплата за длъжността, заемана от А. А. М. към датата на окончателното признаване на уволнението за незаконно 02.09.2024 г., е била в размер на 4 705 лв. на месец. Експертизата не е оспорена от ответника, не са и представени други доказателства, които за разколебаят извода, че размерът на основната заплата към 02.09.2024 г. е друг, поради което правилно съдът се е позовал на ССЕ при определяне размера на обезщетението. Съгласно чл. 162 ГПК когато искът е установен в своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът определя размера по своя преценка или взема заключението на вещо лице. Съдът позовавайки се на ССЕ не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, както счита касаторът, тъй като липсват доказателства, че размерът на основната заплата, въз основа на която следва да се изчисли обезщетението, е друг. Не е съществено нарушение на съдопроизводствените правила необсъждането от страна на съда на възражението на ответника (сега касационен жалбоподател), че размерът на обезщетението следва да се определи на база основна заплата в размер на 4 325 лв., която лицето е получавало към момента на уволнението му. Обсъждането на това възражение не би довело до различен правен резултат, при липсата на доказателства, че именно това е и размерът на основната заплата за длъжността към момента на признаване на уволнението за незаконно. Възнаграждението за длъжността, на която е възстановен служителят, не следва да се взема предвид, тъй като това е длъжност различна от тази, чиято основна заплата следва да се вземе предвид при изчисляване на обезщетението по чл. 104, ал. 1 ЗДСл. По изложените съображения решението в обжалваната му част като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски следва да бъде уважен в доказан по делото размер 4000 лв. договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат, съобразно представения договор за правна защита и съдействие 8 от 24.03.2025 г. (лист 26 от делото). Възражение за прекомерност не е направено от ответника, поради което съдът не следва да преценява дали договореното и заплатено адвокатско възнаграждение е прекомерно, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение