Решение № 8774 от 25.9.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на МВР-Сливен, чрез процесуален представител, против решение 12 от 25.01.2023г. по адм. дело 370/2022г. на Административен съд-Сливен/АС-Сливен/, с което е отменена т.2 от негова Заповед 343з-2577 от 20.09.2022г.. С посочената т.2 от заповедта, на осн. чл.214, ал.1, т.1 ЗМВР е отстранен временно от длъжност младши инспектор Т. Тачев- младши автоконтрольор I степен в група Пътен контрол, сектор Охранителна полиция в РУ-Нова Загора и е разпоредено да му бъдат иззети служебната карта, личния знак и служебното оръжие. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменително основание по чл.209, т.3 от АПК. Съображения излага в касационната жалба и писмено становище. Претендира разноски. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Ответникът- Т. Тачев, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена. Съображения излага в писмен отговор. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, Пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна. За да постанови обжалваното решение АС-Сливен е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила но при липса на изложени мотиви относно наличието на втората изискуема от разпоредбата на чл.214, ал.1, т.1 ЗМВР предпоставка-служебното положение на служителя да затруднява разкриването на обективната истина. Съдът е приел, че оспорената заповед е издадена и в нарушение на материалния закон и същата не съответства на целта на закона. Според първоинстанционния съд не се доказва от ответника наличието на визираното правно основание по чл.214, ал.1, т.1 ЗМВР, което да налага временно отстраняване от длъжност на служителя, като оспорената заповед е издадена без да са налични данни или най-малкото на обосновано предположение, че служебното положение на лицето ще възпрепятства разкриването на обективната истина и това ще попречи на законосъобразното и безпристрастно провеждане на дисциплинарното производство. Съдът е посочил, че не е спазен принципа за съразмерност по чл.6 АПК, като засягането на правата и законните интереси на жалбоподателя( вкл. конституционното му право на труд) чрез издаване на процесната заповед не е съобразено с целта, за която актът е издаден, и приложената мярка засяга правата на лицето в по-голяма степен от необходимото. Решението е неправилно. Правното основание за издаване на заповед 343з-2577 от 20.09.2022г. в оспорената й част, е разпоредбата на чл.214, ал.1, т.1 ЗМВР, според която държавен служител в МВР може да бъде временно отстранен от длъжност с писмена заповед в следните случаи: 1. когато срещу него е образувано дисциплинарно производство по чл. 207 и служебното му положение би затруднило разкриването на обективната истина; в този случай отстраняването се извършва от органа, образувал дисциплинарното производство. Противно на възприетото от първостепенния съд в процесния случай материалноправните предпоставки за временно отстраняване на държавния служител в МВР Т. Тачев са изпълнени. Временното отстраняване от длъжност е извършено от органа, образувал дисциплинарното производство срещу служителя на основание чл.207, ал.1, т.2 ЗМВР, при наличие на данни за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина по чл.203, ал.1, т.15 ЗМВР- злоупотреба с наркотични вещества или техните аналози, за което се налага дисциплинарно наказание "уволнение". Временното отстраняване от длъжност е мотивирано с част от съображенията изложени в предложението за образуване на дисциплинарно производство, а именно: във вр. с изпълняваната длъжност служителя е създал връзки и познанства и е възможно да направи опити за да манипулира изхода на производството. Тези мотиви кореспондират с необходимостта в хода на дисциплинарното производство да се събират доказателства, вкл. такива по смисъла на чл.44 АПК-сведения от неучастващи в производството лица, включително други полицейски служители, а в случая такива са присъствали при инструктажа и проверката с техническо средство на служителя за употреба на наркотични вещества. Това означава, че служебното положение на Тачев би затруднило разкриването на обективната истина при провеждането на образуваното срещу него дисциплинарно производство в смисъл, че предвид заеманата длъжност, същия е възможно да извърши действия в качеството му на полицейски орган, с които да окаже въздействие върху свидетели и манипулира служебна информация като по този начин създаде пречки за разкриване на обективната истина в хода на дисциплинарното производство. Неправилно АС-Сливен е приел за нарушен принципа за съразмерност по ч.6 АПК. Заповед 343з-2577 от 20.09.2022г. в оспорената й част е издадена в съответствие с целите на приложимата материалноправна норма- осигуряване разкриването на обективната истина в хода на дисциплинарното производство, при предвиден репарационен механизъм в нормата на чл.214, ал.6 ЗМВР. От изложеното следва, че Заповед 343з-2577 от 20.09.2022г. в частта по т.2 е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, същата е в съответствие с приложимите материалноправни норми и с целта на закона. Обжалваното решение е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 от АПК се постанови друго по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорената заповед се отхвърли като неоснователна. Предвид изхода на спора и съобразно претендираните и доказани разноски, на касатора следва да се присъдят сторените разноски за две инстанции-юрисконсултско възнаграждение в размер общо на 200лв. и платена ДТ за касационната инстанция в размер на 70лв. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,