Решение № 10182 от 25.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4903/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Мегатранс Топ ЕООД срещу решение 1244/27.02.2023 г., постановено по адм. д. 6136/2022 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата на Мегатранс Топ ЕООД срещу ревизионен акт Р-22002221004011-091-001/18.02.2022 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП София, с който на Мегатранс Топ ЕООД са определени задължения за корпоративен данък за 2018 г. и 2019 г. в общ размер от 38 807, 41 лв., определени в резултат на увеличаване на финансовия резултат на дружеството в размер на 157 129, 68 лв. за 2018 г., увеличаване на финансовия резултат на дружеството за 2019 г. със сумата в размер на 147 000 лв., със сумата в размер на 8425 лв. и със сумата в размер на 3165, 80 лв. за 2019 г. При обжалването по административен ред, ревизионният акт е мълчаливо потвърден от директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София. В касационната жалба се съдържат изводи за незаконосъобразност на съдебното решение само в частта му, с която е отхвърлена жалбата на търговското дружество срещу ревизионния акт в частта му, с която е увеличен финансовия резултат на дружеството със сумите съответно в размер на 147 000 лв. за 2019 г. и 157 129, 68 лв. за 2018 г. Доводи относно увеличението на финансовия резултат на дружеството със сумите в размер на 8425 лв. и 3165, 80 лв., не се съдържат. Доколкото, обаче се претендира незаконосъобразност на решението във всичките му части, тази съдебна инстанция прави извода, че предмет на съдебен контрол за законосъобразност е цялото решение на първоинстанционния съд. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски. Ответната страна директорът на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна, като решението е незаконосъобразно в частта му, с която е отхвърлена жалбата на Мегатранс Топ ЕООД срещу ревизионния акт, с който е увеличен финансовия резултат на дружеството за 2018 г. със сумата в размер на 157 129, 68 лв. и в частта, с която е увеличен финансовия резултат на дружеството за 2019 г. със сумата в размер на 147 000 лв. В останалата му част решението на първоинстанционния съд е законосъобразно. Със заповед за възлагане на ревизия Р-22002221004011-020-001/15.07.2021 г., изменена със заповед Р-22002221004011-020-002/19.10.2021 г., издадени от началник на сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" в ТД на НАП София, е възложено извършването на ревизия на "Мегатранс Топ" ЕООД за определяне на задълженията му за корпоративен данък за данъчни периоди от 01.01.2018 г. до 20.06.2022 г. Ревизията е повторна, като с решение 989/01.07.2021 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София е бил отменен ревизионен акт Р-2222102001630-091-001/18.03.2021 г. в частта му на установения корпоративен данък за 2018 г. и 2019 г., административната преписка е върната на органа, издал заповедта за възлагане на ревизия за провеждане на ревизионно производство, съобразно указанията, изложени в мотивите на решението. На ревизираното лице, в съответствие с чл. 113, ал. 2 от ДОПК, е връчен екземпляр от заповедите за възлагане на ревизия. Със заповедта за възлагане на ревизия, в съответствие с чл. 113, ал. 1 от ДОПК, са определени данните за ревизираното лице по чл. 81, ал. 1, т. 2-5 от ДОПК, ревизиращите органи по приходите, срокът за извършване на ревизията. В хода на ревизията са извършени процесуални действия, които са описани в ревизионния доклад и в ревизионния акт. Изготвен е ревизионен доклад Р-22002221004011-092-001/26.01.2022 г., същият е връчен на ревизираното лице, съдържа реквизитите по чл. 117, ал. 2 от ДОПК. Ревизията е приключила с издаването на ревизионен акт Р-22002221004011-091-001/18.03.2022 г. С ревизионния акт на дружеството са установени допълнителни задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2018 г. и за 2019 г. общо в размер на 31 572, 05 лв. главница, заедно с лихви за забава в размер на 7235, 36 лв., които задължения произтичат от допълнително начислен данък на основание чл. 78 от ЗКПО, в резултат на увеличаване на финансовия резултат на дружеството за 2018 г. със сума в размер на 157 129, 68 лв., представляващи неотчетени приходи в резултат на осчетоводяване от дружеството на допълнителни парични средства в размер на 157 129, 68 лв. от едноличния собственик на капитала К. Хорташка, в резултат на увеличаване на финансовия резултат на дружеството на основание чл. 78 от ЗКПО за 2019 г. със сумата в размер на 8425 лв., представляваше неотчетени приходи от отдаване под наем на моторни превозни средства, в резултат на увеличаване на финансовия резултат на дружеството за 2019 г. на основание чл. 78 от ЗКПО със сумата в размер на 147 000 лв., представляваща получени заеми от дружеството от Аякс РД ЕООД, в резултат на увеличаване на финансовия резултат на дружеството за 2019 г., на основание чл. 78 от ЗКПО със сумата в размер на 3165, 80 лв., представляващи разходи, несвързани с дейността на дружеството. В хода на ревизионното производство с цел изясняване на факти и обстоятелства от значение за данъчното облагане на дружеството, са извършени редица процесуални действия, подробно описани в констативната част на ревизионния доклад. Установява се обстоятелството на връчено уведомление до търговското дружество на основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК, с което дружеството е уведомено, че основата за облагане с корпоративен данък за периода 01.01.2018 г. 31.12.2019 г. ще бъде определена по реда на чл. 122 от ДОПК. В хода на ревизионното производство е установено обстоятелството на наличие на решения на едноличния собственик на капитала на търговското дружество К. Хорташка, приети на основание чл. 134 от Търговския закон за допълнителни парични вноски. Общият размер на предоставените парични средства от собственика на Мегатранс Топ ЕООД през 2018 г. възлиза на 157 129, 68 лв., като от представената оборотна ведомост е установено, че същите са осчетоводени по кредита на сметка 499 други кредитори. Органите по приходите са направили извода, че произходът на предоставените парични средства от страна К. Хорташка е неизяснен, следователно същите представляват неотчетени извънредни приходи на дружеството. При съобразяване на този извод, на основание чл. 78 от ЗКПО е увеличен финансовия резултат на дружеството за 2018 г. с размера на неотчетените извънредни приходи на дружеството в размер на 157 129, 68 лв. При съобразяване на обстоятелството на внесен данък в размер на 398, 49 лв., е определен дължим данък за довнасяне в размер на 15 712, 97 лв. и лихви за забава в размер на 4500, 38 лв. В хода на ревизионното производство е установено обстоятелството на сключени договори за заем от м.11.2019 г. и от м.12.2019 г. между Аякс РД ЕООД в качеството му на заемодател и Мегатранс Топ ЕООД в качеството му на заемополучател общо в размер на 147 000 лв. След извършени насрещни проверки органите по приходите са направили извода, че произходът на заемните средства е неизяснен, като са приели обстоятелството на наличие на извънредни приходи на дружеството. На основание чл. 78 от ЗКПО е увеличен финансовия резултат на дружеството за 2019 г. с размера на неотчетените извънредни приходи в размер на 147 000 лв. В хода на ревизионното производство е установено, че за 2019 г. дружеството отдава собствени влекачи и полуремаркета под наем, като наемател на моторните превозни средства е Спиди Експерт ЕООД. В хода на ревизионното производство е установено, че Мегатранс Топ ЕООД е следвало да отчете приходи от отдаване под наем на моторни превозни средства в размер на 8425 лв. през 2019 г. към момента на тяхното възникване. При съобразяване на това обстоятелство, на основание чл. 78 от ЗКПО е увеличен финансовия резултат на дружеството за 2019 г. с размера на неотчетените извънредни приходи в размер на 8425 лв. В хода на ревизионното производство е установено, че Мегатранс Топ ЕООД е отразило по дебита на сметка 602 разходи за външни услуги, разходи в размер на 3165, 80 лв. по фактури, издадени от Стат груп ЕООД. В хода на предходната ревизия е установено, че тези разходи се отнасят за ремонт на моторни превозни средства, които са отдадени под наем на Спиди Експерт ЕООД за периода и по силата на договора ремонтите на отдадените под наем моторни превозни средства са за сметка на наемателя, паради което неоснователно са отчетени като разход. Направен е извода, че документираните доставки не са свързани с осъществяваната от дружеството дейност. На основание чл. 23, ал. 2, т. 1 от ЗКПО, във връзка с чл. 26, т. 1 от ЗКПО финансовият резултат на дружеството е увеличен със сумата в размер на 3165, 80 лв., представляваща осчетоводени разходи за външни услуги. За 2019 г., като е съобразен внесения данък в размер на 1919, 55 лв., е определен дължим данък за довнасяне в размер на 15 859, 08 лв. и лихви за забава в размер на 2533, 25 лв. При осъществен съдебен контрол за законосъобразност на ревизионния акт, с решение 1244/27.02.2023 г. на Административен съд София град, постановено по адм. д. 6136/2022 г., е отхвърлена жалбата на Мегатранс Топ ЕООД. Изводите си за законосъобразност на ревизионния акт в частта му на увеличението на финансовия резултат на търговското дружество за 2018 г. първоинстанционният съд е обосновал с липсата на представени доказателства, доказващи изпълнението на условията по чл. 134 от Търговския закон. Извършеното увеличение на финансовия резултат на търговското дружество през 2019 г. със сумата от 147 000 лв. първоинстанционният съд е обосновал с обстоятелството на липсата на доказателства, от които да може да се направи извод, че дружеството заемодател е разполагало с финансовата възможност да предостави заем в посочения размер на Мегатранс Топ ЕООД. Извършеното увеличение на финансовия резултат на дружеството за 2019 г. със сумата в размер на 3165, 80 лв. е определено като законосъобразно от първоинстанционния съд при съобразяване на обстоятелството, че осчетоводените разходи в посочения размер не са свързани с окъществяваната от дружеството дейност. Извършеното увеличение на финансовия резултат на дружеството за 2019 г. със сумата в размер на 8425 лв., първоинстанционният съд е определил като законосъобразно при съобразяване на обстоятелството, че по издадените от Мегатранс Топ ЕООД фактури на Спиди Експерт ЕООД не са били отчетени приходи в общ размер на 8425 лв., както и при съобразяване на обстоятелството, че в жалбата не са били посочени основания за незаконосъобразност на ревизионния акт в тази негова част. Решението е неправилно в частта му, с която е отхвърлена жалбата на Мегатранс Топ ЕООД срещу ревизионния акт в частта му на извършеното за 2018 г. увеличение на финансовия резултат на търговското дружество със сумата в размер на 157 129,68 лв. и по отношение на извършеното за 2019 г. увеличение на финансовия резултат на търговското дружество със сумата в размер на 147 000 лв. В останалата му част, решението на първоинстанционния съд е законосъобразно. Доколкото в голямата си част оплакванията в касационната жалба се основават на невръчено на дружеството в хода на ревизионното производство уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК, правилно първоинстанционният съд е установил обстоятелството, че по отношение на уведомление Р-22002221004011-113-001/10.01.2022 г. е представено удостоверение за извършено връчване, изпратено на същата дата и активирано на 13.01.2022 г. от IP 5.39.219.227, като документът е бил изтеглен от e-mail [електронна поща], регистриран като електронен адрес за кореспонденция от 22.03.2017 г. по чл. 28, ал. 2 от ДОПК, като на него са били връчвани и ревизионния доклад, и ревизионния акт. От съдържанието на уведомлението по чл. 124, ал. 1 от ДОПК се установява, че същото е адресирано именно до представляващия Мегатранс Топ ЕООД, с ЕИК по БУЛСТАТ 175433059. При съобразяване на това обстоятелство не се отразява на така направенете изводи, че действително както в ревизионния доклад, така и в решението на първоинстанционния съд е отразено, че това уведомление е било връчено на друго търговско дружество. Този факт не отрича връчването на уведомлението по чл. 124 от ДОПК именно на Мегатранс Топ ЕООД. Неправилно с ревизионния акт, на основание чл. 78 от ЗКПО, за 2018 г. е увеличен финансовия резултат на дружеството със сумата в размер на 157 129, 68 лв., като органите по приходите са приели, че това са неотчетени извънредни приходи на търговското дружество. Като доказателства по спора са представени протокол-решения на едноличния собственик на капитала на дружеството, с които едноличният собственик на капитала, на основание чл. 134 от Търговския закон взима решения за допълнителни парични вноски във връзка с временна необходимост от парични средства с оглед на бъдещи инвестиции. В срок до три години дружеството се задължава да възстанови на едноличния собственик внесените от него допълнителни парични средства. Общият размер на предоставените парични средства от собственика на Мегатранс Топ ЕООД през 2018 г. възлиза на 157 129, 68 лв. Както правилно е приел решаващият административен орган в решение 989 от 01.07.2021 г., допълнителните парични вноски са особена форма на кредитиране на дружеството и с внасянето им дружеството става длъжник на вносителя. Вносителят е кредитор на дружеството за вземането му в размера на същата вноска. От съдържанието на представените и приети като доказателства по спора протокол-решения на едноличния собственик на капитала се установява задължението на дружеството да възстанови на едноличния собственик на капитала К. Хорташка внесените от нея допълнителни парични средства. Следва да се съобрази и обстоятелството, че средствата, представляващи допълнителни парични вноски от собственика на капитала не представляват приход за дружеството и предвид т. 2 от Счетоводен стандарт 18 Приходи не са и обичайна стопанска дейност за предприятието, съответно същите не дават отражение върху финансовия резултат на дружеството и не подлежат на облагане с корпоративен данък като приходи. Съобразно т.2 от Счетоводен стандарт 18 приходи, приход е брутният поток от икономически изгоди през периода, създаден в хода на обичайната дейност на предприятието, когато този поток води до увеличаване на собствения капитал, отделно от увеличенията, свързани с вноските на собствениците. Следователно, приходите следва да са свързани с увеличение на капитала на дружеството, следва да не са свързани с вноските на собствениците, приходите следва да са създадени в хода на обичайната дейност на предприятието. При съобразяване на фактите, не може да бъде направен извода, направен от органите по приходите и определен като законосъобразен от първоинстанционния съд, че вноските по чл. 134 от Търговския закон, направени от едноличния собственик на капитала представляват приход по смисъла на счетоводния стандарт. Съобразява се и обстоятелството, че е уговорен и срок за връщане на получените парични средства, а и не е установено, че действителната воля е била да не бъдат върнати получените парични средства. От изслушаната по делото в производството пред първоинстанционния съд експертиза се установява, че по-голяма част от сумата, представляваща допълнителни парични вноски е била възстановена от дружеството на едноличния собственик на капитала К. Хорташка. Експертизата е установила, че в движението по сч.сметка 501 каса в лева, с кореспондентска сметка 499 други кредитори, са отразени възстановени суми, както следва на 3, 7, 9, 11, 14, 16, 18 и 21 януари 2019 г. са възстановени по 8500 лв., или общо 68 000 лв., на 2, 25, 27 и 29 ноември са възстановени по 9900 лв., или общо 39 600 лв. Следователно, на едноличния собственик на капитала са възстановени общо 107 600 лв. от предоставените 157 129, 68 лв. При съобразяването на тези обстоятелства, като неправилни се определят установяванията на органите по приходите, възприети напълно и от първоинстанционния съд, че средствата представляват неотчетени извънредни приходи на дружеството. При съобразяването на тези обстоятелства следва извода за основателност на касационната жалба на търговското дружество в тази част и за незаконосъобразност на ревизионния акт в частта му, в която на основание чл. 78 от ЗКПО е увеличен финансовия резултат на дружеството със сумата в размер на 157 129, 68 лв., в резултат на което на дружеството е определен дължим корпоративен данък за довнасяне в размер на 15 712, 97 лв. и лихви за забава в размер на 4500, 38 лв., като в тази част следва да бъде отменено и решението на първоинстанционния съд. Така направените изводи не се отричат от евентуалната незаконосъобразност на взетите решения по чл. 134 от Търговския закон. Независимо от мотивите на първоинстанционния съд не изглежда да са правилни изводите му за незаконосъобразност на посочените решения за допълнителни парични вноски по чл. 134 от Търговския закон. Първоинстанционният съд, посочвайки условията, които според него следва да са налице, за да се приеме законосъобразност на взетите решения за допълнителни парични вноски, всъщност не съобразява обстоятелството, че тези, посочени именно от него като изискуеми условия са налице в решенията за допълнителни парични вноски изрично е посочено, че същите са необходими на дружеството, предвиден е и срок за възстановяването им на едноличния собственик на капитала, експертизата е установила, че в голямата си част през 2019 г. средствата са възстановени от дружеството на едноличния собственик на капитала. Тази съдебна инстанция определя като несъмнено правилни, изводите, съдържащи се в решение 989 от 01.07.2021 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София, постановено в първото ревизионно производство по отношение на дружеството, че единствено при липсата на уговорен срок за възстановяване на средствата и при условие, че се установи, че действителната воля е била да не бъдат върнати получените парични средства ще е налице задължение за отразяване на приход на дружеството. Процесният случай несъмнено не е такъв. Незаконосъобразно е решението на първоинстанционния съд и в частта му, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионния акт, с който на основание чл. 78 от ЗКПО, за 2019 г. е увеличен финансовия резултат на дружеството със сумата в размер на 147 000 лв., определена от органите по приходите като неотчетени извънредни приходи, представляваща получени заеми от друго търговско дружество. Като доказателства по спора са представени сключени договори за заем между Аякс РД ЕООД в качеството му на заемодател и и Мегатранс Топ ЕООД в качеството му на заемател, съответно от 18.11.2019 г., с посочен срок на погасяване на задължението 06.07.2020 г., от 20.11.2019 г., с посочен срок на погасяване на задължението 08.07.2020 г., от 22.11.2019 г. с посочен срок на възстановяване на задължението 10.07.2020 г., от 25.11.2019 г., с посочен срок на възстановяване на задължението 13.07.2020 г., от 27.11.2019 г. с посочен срок на възстановяване на задължението 15.07.2020 г., от 29.11.2019 г., с посочен срок на възстановяване на задължението 17.07.2020 г., от 02.12.2019 г., с посочен срок за възстановяване на задължението на 20.07.2020 г., от 04.12.2019 г., с посочен срок на възстановяване на задължението 22.07.2020 г., от 06.12.2019 г. с посочен срок на възстановяване на задължението 24.07.2020 г., от 09.12.2019 г., с посочен срок на възстановяване на задължението на 27.07.2020 г., от 11.12.2019 г. с посочен срок на възстановяване на задължението 29.07.2020 г., от 13.12.2019 г. с посочен срок на възстановяване на задължението 31.07.2020 г., от 16.12.2019 г. с посочен срок на възстановяване на задължението 03.08.2020 г., от 18.12.2019 г., с посочен срок на възстановяване на задължението на 05.08.2020 г., от 20.12.2019 г., с посочен срок на възстановяване на задължението 07.08.2020 г. Изводите на първоинстанционния съд, обосновани само и единствено на обстоятелството, че не се установявало възможността на заемодателя да предостави финансови средства на заемополучателя, са незаконосъобразни. Първоинстанционният съд отново не е съобразил обстоятелството, че средствата на дружеството, получени като заем не представляват приход за дружеството и не са обичайна стопанска дейност на предприятието. Същите не дават отражение върху финансовия резултат на дружеството и не подлежат на облагане с корпоративен данък като приходи. Съобразно т.2 от Счетоводен стандарт 18 приходи, приход е брутният поток от икономически изгоди през периода, създаден в хода на обичайната дейност на предприятието, когато този поток води до увеличаване на собствения капитал, отделно от увеличенията, свързани с вноските на собствениците. Следователно, приходите следва да са свързани с увеличение на капитала на дружеството, следва да не са свързани с вноските на собствениците, приходите следва да са създадени в хода на обичайната дейност на предприятието. При съобразяване на фактите, не може да бъде направен извода, направен от органите по приходите и определен като законосъобразен от първоинстанционния съд, че средствата, получени като заем от дружеството представляват приход по смисъла на счетоводния стандарт. Съобразява се и обстоятелството, че е уговорен и срок за връщане на получените парични средства, а и не е установено, че действителната воля е била да не бъдат върнати получените парични средства. В представените като доказателства по спора договори за заем изрично е уговорен и срок за възстановяване на получените средства. Съобразно изслушаната съдебна експертиза през ревизираните периоди не е възникнало задължението на дружеството за връщане на средствата, получени като заем. Именно поради това обстоятелство и не са настъпили правните ефекти за данъчно третиране на задължението по чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗКПО, съгласно който, при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се увеличава със сумата на задълженията на данъчно задълженото лице, като увеличението се извършва с изтичане на три години за задълженията с тригодишен давностен срок или на 5 години за задълженията с петгодишен давностен срок от момента, в който задължението е станало изискуемо. При съобразяване на тези обстоятелства не е налице приход, който е следвало да бъде отчетен от дружеството, което да обуслови приложимостта на чл. 78 от ЗКПО, а именно да бъде увеличен финансовия резултат на дружеството за 2019 г. със сумата в размер на 147 000 лв. Правилни са изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на ревизионния акт в частта му, с която за 2019 г. е увеличен финансовия резултат на дружеството в размер на 8425 лв., представляващи неотчетени приходи от отдаване под наем на моторни превозни средства, описани подробно на стр. 53 55 от ревизионния доклад. Съобразно чл. 26, ал. 1, т. 4 от Закона за счетоводството, позициите, които се предоставят във финансовите отчети се признават и оценяват в съответствие с основни счетоводни принципи начисляване предприятието изготвя финансовите си отчети на база принципите на начисляването, а именно ефектите от сделките се признават към момента на тяхното възникване, независимо от момента на получаването или плащането на паричните средства или техните еквиваленти и се включват във финансовите отчети за периода, за който се отнасят. Правилни са изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на ревизионния акт в частта му, с която за 2019 г. е увеличен финансовия резултат на дружеството със сума в размер на 3165, 80 лв. В хода на ревизионното производство е установено, че Мегатранс Топ ЕООД е отразило по дебита на сметка 602 разходи за външни услуги, разходи в размер на 3165, 80 лв. по фактури, издадени от Стат груп ЕООД. В хода на предходната ревизия е установено, че тези разходи се отнасят за ремонт на моторни превозни средства, които са отдадени под наем на Спиди Експерт ЕООД за периода и по силата на договора ремонтите на отдадените под наем моторни превозни средства са за сметка на наемателя, паради което неоснователно са отчетени като разход. Правилно и направен извода, че документираните доставки не са свързани с осъществяваната от дружеството дейност. На основание чл. 23, ал. 2, т. 1 от ЗКПО, във връзка с чл. 26, т. 1 от ЗКПО финансовият резултат на дружеството е увеличен със сумата в размер на 3165, 80 лв., представляваща осчетоводени разходи за външни услуги. При съобразяване на обстоятелството на незаконосъобразно увеличение на финансовия резултат на дружеството на основание чл. 78 от ЗКПО за 2019 г. със сумата в размер на 147 000 лв., на законосъобразно увеличение на финансовия резултат на дружеството на основание чл. 78 от ЗКПО със сумата в размер на 8425 лв., на законосъобразно увеличение на финансовия резултат на дружеството на основание чл. 26 от ЗКПО със сумата в размер на 3165, 80 лв., при съобразяване на обстоятелството на внесен от търговското дружество корпоративен данък за 2019 г. в размер на 1919, 55 лв., се определя дължим корпоративен данък от дружеството за 2019 г. в размер на 1159, 05 лв. На основание чл. 175 от ДОПК, във връзка с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ върху суматаа от 1159, 05 лв. се дължи лихва за периода 01.07.2020 г. 26.01.2022 г. в размер на 185, 12 лв. При съобразяване на изложените обстоятелства следва да се отмени решението на първоинстанционния съд, съответно ревизионния акт в частта му, с която на Мегатранс Топ ЕООД са установени задължения за корпоративен данък за 2018 г. в размер на 15 712, 97 лв. и лихви за забава в размер на 4600, 78 лв., да се отмени решението на първоинстанционния съд, съответно ревизионния акт, с която на Мегатранс Топ ЕООД са установени задължения за корпоративен данък за 2019 г. за разликата над 1159, 05 лв., а по отношение на лихвите за забава за разликата над 185, 12 лв. В останалата част решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила. Искане за присъждане на разноски е направено от касатора по спора, като с оглед на изхода на спора следва да му се присъдят направените разноски, представляващи възнаграждение за юрисконсулт за двете съдебни инстанции общо в размер на 7294, 11 лв. На ответната страна се дължат разноски съответно в размер на 855, 07 лв. Като съобрази направените фактически и правни изводи и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение