Решение № 14991 от 13.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9416/2013 г.

Решение № 14991 от 13.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9416/2013 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Илия Бранков Бонев от гр. София, срещу решение № 1783/15.03.2013 г., постановено по адм. д. № 10398/2012 г. на Административен съд - София-град, като в нея се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост, както и нарушение на съдопроизводствените правила. Иска се решението да се отмени с произтичащите от това последици, претендира присъждане на разноските по делото. Ответникът, кмет на СО - район "Панчарево", чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, изразява становище за основателност на жалбата и предлага да се уважи. От ответниците физически лица, становище в писмен отговор и бележки, за неоснователност на касационната жалба, е изразила Надка Симеонова Ранева от с. Лозен. Претендира присъждане на разноски. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, включително и по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София-град, в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК във връзка с чл. 54, ал. 2 ЗКИР, отменил по жалба на Надка Симеонова Ранева, Заповед № РД-09-83/25.02.2008 г. на кмета на СО - район "Панчарево", в частта й, с която на основание чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ и § 4, ал. 1, т. 2 ПЗР на ЗКИР, е одобрено попълване на кадастралната основа на поземлен имот /ПИ/ 3298, кв. 58 по плана на с. Лозен, по кафявите линии, букви и цифри 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 1, съгласно приложената скица и е одобрено преотреждане на УПИ Х-1573, кв. 58 и за ПИ 3298 по зелените надписи. За да постанови решението си съдът приел, че при издаването на заповедта не е спазена процедурата, предвидена по чл. 53, ал. 3 ЗКИР и чл. 62, ал. 2 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, като съставеният акт за непълноти и грешки не е подписан от жалбоподателката Надка Ранева, чийто имот се засяга от заповедта, което води до незаконосъобразността й. Решението е правилно. Същото е постановено след връщане на делото за от касационната инстанция за ново разглеждане, с дадени задължителни указания по прилагане на закона. Първоинстанционният съд е изпълнил дадените му указания, като въз основа на събрания доказателствен материал, обсъден поотделно и съвкупно, е изложил обосновани мотиви относно приложимия материален закон. В конкретния случай безспорно е установено, че с нанасянето на имота в кадастралния план на с. Лозен, се засяга част от имота на жалбоподателката Ранева, съгласно представен нотариален акт, както и част от изграден гараж и подхода към него. Установено е също така, че изготвеният акт за непълноти и грешки не е подписан от жалбоподателка Ранева. С оглед на така установените релевантни факти за спора, при правилно прилагане на закона и обосновано първоинстанционният съд е приел, че не е изпълнена процедурата по чл. 62 от посочената по-горе наредба, както и на чл. 53, ал. 3 ЗКИР, за безспорното нанасяне на имота по посочения в заповедта начин и съпровождащата я скица. Процесната заповед е издадена на основание на § 4, ал. 1, т. 2 ЗКИР, който, при неодобрена кадастрална карта препраща изменението на кадастраните планове да се извършва от съответния кмет на район, по реда на наредбата издадена по чл. 31 ЗКИР. Наредба № 3/2005 г. е издадена по този текст и е приложима при изменение и допълнение на кадастрални планове, както и приложими са и основанията за изменението им по чл. 53 ЗКИР. Съгласно чл. 62, ал. 2 и 3 от нея, непълнотите и грешките се установяват на самото място с акт по образец, който се подписва от съставителя, заявителя и пряко заинтересуваните собственици. В конкретния случай актът не е подписан от жалбоподателката Ранева, която е заинтересувано лице по смисъла на § 1, т. 13 ПЗР на ЗКИР. След като този факт е установен безспорно, при правилно прилагане на материалния закон и обосновано е прието, че при издаването на заповедта не е спазена посочената процедурата за попълване на имота в посочената й част, както не са били налице и основанията за прилагане на чл. 134, ал. 2 ЗУТ, за одобряване изменението на регулацията за новонанесения имот, което води до незаконосъобразността й в отменената част. Неоснователно е оплакването, че съдът не се е съобразил с разпоредбата на чл. 62, ал. 5 от наредбата, тъй като кадастралните границите на имота е следвало да се нанесат по регулационните, с оглед приложена предходна регулация. Наредбата е издадена по делегация на чл. 31 ЗКИР, поради което същата не следва да противоречи на този закон, т. е при противоречие със закона, тя е неприложема съгласно чл. 15 от Закона за нормативните актове. Съгласно чл. 53, ал. 2 и 3 ЗКИР, кадастърът може да се изменя само по съгласие на засегнатите собственици, документирано с подписите им върху акта за непълноти и грешки или въз основа на съдебно решение по разрешен спор за материално право. Разпоредбата на чл. 62, ал. 5 от наредбата, в частта, в която въвежда като основание за изменение на кадастъра и нанасянето като имотни граници на регулационни линии по приложен устройствен план, е неприложима като противоречаща на чл. 53 ЗКИР, тъй като разширява установената с него компетентност на администрацията по отстраняване на непълноти и грешки в кадастъра. Трансформирането на регулационни граници в кадастрални, би имало евентуално значение при доказаност, в процедурата по одобряване на кадастралната карта и издаване на заповед по чл. 49, ал. 1 ЗКИР, с оглед приоритетите по чл. 14 от Наредба № 3/2005 г., но не и в случаите при издаване на заповед по § 4, ал. 1, т. 2 ПЗР на ЗКИР. Като се има предвид изложеното, както и изложеното в мотивите към обжалваното решение, които настоящата инстанция споделя изцяло, не са налице твърдяните отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението като правилно, валидно и допустимо, следва да се остави в сила. С оглед този резултат на ответницата по касационната жалба Ранева следва да се присъдят направените разноски за тази инстанция, които са поискани своевременно и са доказани в размер на 300 лв, съгласно приложения по делото договор за правна защита и съдействие на л. 20. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав на основание чл. 221, ал. 1 и 2 и чл. 143, ал. 3 АПК