Решение № 4868 от 8.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10869/2013 г.

Решение № 4868 от 8.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10869/2013 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Ник-Ал 87" ЕООД - гр. София чрез процесуалния представител на дружеството адв. Албена Янева срещу решение № 3851/10.06.2013 г., постановено по адм. дело № 11397/2012 г. по описа на Административен съд, София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 2131201104/02.05.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 1954/10.08.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП за непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 15 551,88 лв., ведно с лихвите за забава в размер на 1 098,43 лв. по 13 бр. фактури, издадени през данъчни периоди на месеците май, юли, август, септември и ноември 2011 г. от "Синдер" ЕООД с предмет на доставките - извършване на СМР. Макар, че са посочени само отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК - противоречие с материалния закон и необоснованост, от изложението в касационната жалба може да се направи извод и за оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като касаторът твърди, че съдът не е изяснил всички релевантни за спора факти и обстоятелства, не е разкрил обективната истина и е приел за установени обстоятелства, които не намират опора в приложените по делото доказателства, както и че превратно е тълкувал подложените на обсъждане доказателства. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт, както и присъждане на направените по делото разноски. С допълнителна молба, депозирана по делото преди съдебното заседание касаторът поддържа касационната си жалба. Ответникът по касационната жалба директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юриск. Благовеста Згурова я оспорва с искане да се остави в сила обжалваното решение и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение на неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата на "Ник-Ал 87" ЕООД срещу посочения по-горе ревизионен акт, първоинстанционният съд е приел, че не е доказано реалното осъществяване на фактурираните от "Синдер" ЕООД на касатора СМР-услуги през данъчни периоди на 2011 г. За да направи този извод съдът е изложил мотиви, че доставчикът въпреки искането от приходните органи не е представил доказателства за кадровата му обезпеченост, нито такава е ангажирана от подизпълнителя "Призма тракт" ЕООД. За прекия доставчик "Синдер" ЕООД съдът е изложил мотиви, че той няма назначени на трудов договор работници, не са подавани и уведомления по чл. 62 КТ и не е ясно кой е извършителят на услугите. Според съда липсата на кадрова обезпеченост у "Синдер" ЕООД не е оборена и в хода на съдебното производство от страна на жалбоподателя чрез представянето на граждански договори, изходящи от доставчика и удостоверяващи, че той е наемал лица по граждански договори за осъществяване на доставките, предмет на фактурите. Ако тези доказателства според съда са съществували у доставчика, той би ги представил още в хода на ревизионното производство. Нещо повече съдът е обсъдил, че в жалбата си до решаващия орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК жалбоподателят е посочил, че поради липсата на кадрова обезпеченост на "Синдер" ЕООД, процесните СМР са превъзложени за извършването им от "Призма тракт" ЕООД. Съдът не е кредитирал и представените 3 бр. фактури, издадени от "Призма тракт" ЕООД на "Синдер" ЕООД, тъй като от тях не се установява, че посочения подизпълнител е действителния извършител на услугите. Според съда това е така, защото няма доказателства за превъзлагане извършването на услугите от "Синдер" ЕООД на "Призма тракт" ЕООД, а само префактурирането от подизпълнителя на доставчика не доказва реалното извършване на услугите. Според съда представеният договор за наем между "Трафик инженеринг" ЕООД и "Призма тракт" ЕООД за ползване на строителна и градинска техника, не доказва осъществяване на услугите. Тези мотиви са обусловили съда да приеме, че правилно приходните органи са отказали правото на приспадане на данъчен кредит поради неналичие на условията по чл. 68, ал. 1 ЗДДС. Обжалваното решение е правилно постановено. За да се упражни законосъобразно правото на получателя по доставка на стока и/или услуга на платения от него на доставчика му ДДС като данъчен кредит, следва категорично да е установено предаването на стоката или извършването на услугата. В този смисъл са разпоредбите на чл. 68, ал. 1, чл. 69, ал. 1, чл. 6, ал. 1, чл. 9, ал. 1 и чл. 25 ЗДДС. Затова и за целите на данъчното облагане ЗДДС изисква за признаване на посоченото материално право да е налице реално осъществяване на доставката, в процесния случай СМР услуги. Това означава, че освен възникнала облигационна връзка между доставчика и получателя, е необходимо да се представят доказателства за реалното извършване, съответно предаване на услугата от доставчика на получателя. Затова е необходимо да се уточни, че е налице разлика между сделка в гражданскоправния смисъл и доставка за целите на данъчното облагане и това и причината законодателят в ЗДДС да употребява понятието доставка. Докато при сделката в гражданскоправния й аспект е необходимо съгласие между страните за пораждане на договорения резултат, докато при доставката по смисъла, вложен от законодателя в ЗДДС - чл. 6, ал. 1, респ. чл. 9, ал. 1 ЗДДС не е достатъчно съгласието на страните по доставката, а нейното реално осъществяване - предаване на стоката или извършването на услугата само формалното съгласие между страните по нея за извършването. Следователно, не е достатъчно само между страните да е възникнала облигационна връзка, тъй като ЗДДС изисква наличието на резултат от доставката, т. е. тя да е реално извършена. Правилно в касационната жалба е изложен довод, че ненамирането на доставчика на данъчния му адрес, не е основание за получателя по издадените му фактури да се откаже правото на данъчен кредит. Не може в тежест за получателя да се вмени неизпълнения на доставчика, негови действия или бездействия и в този смисъл е константната практика на СЕС в Люксембург - решения по дела С-80/11 и С-142/11, С-324/11 и др. В същото време обаче получателят е дължен да установи, че услугите, обективирани във фактурата действително са извършени, за да може той законосъобразно да реализира материалното си право на приспадане на ДДС като данъчен кредит. По делото е установено, че още в хода на ревизионното производство доставчикът "Синдер" ЕООД е предоставил договори за извършване на СМР, в които са конкретизирани видовете СМР, които трябва да извърши с оглед възлагането от касатора "Ник-Ал 87" ЕООД - договори и 01.09.2011 г. - 2 бр., от 09.09.2011 г. - 4 бр., от 20.06.2011 г. - 1 бр., от 16.05.2011 г. - 1 бр., от 01.07.011 г. - 1 бр. и от 25.07.2011 г., които като предмет могат да се обобщят по следния начин: ремонт на покриви и санитарни възли, изграждане на детски площадки в район "Връбница", ремонт и поддръжка на парково пространство в район "Надежда", монтаж, боядисване на пейки и детски съоръжения, теракот, боядисване и почистване на речно корито в ж. к. "Лев Толстой". Освен договорите в ревизионното производство доставчикът "Синдер" ЕООД е представил и протоколи за извършените СМР, обр. 19 с описание на конкретните СМР, мярка, количество, единична цена и обща цена с ДДС, сертификати за изпълнение на договорите (приемателно-предавателни протоколи), отново с описание на извършените СМР, както и количествено-стойностни сметки. Сами по себе си тези доказателства могат да установяват обстоятелството, че именно прекия доставчик (издателя на фактурите) "Синдер" ЕООД е действителния изпълнител на договорените и фактурирани СМР. В същото време обаче е установено, че касаторът в хода на ревизионното производство е представил 3 бр. фактури, като е обяснил, че поради обстоятелството, че "Синдер" ЕООД не разполага с кадрова обезпеченост за извършване на процесните услуги, е превъзложил изпълнението им на "Призма тракт" ЕООД. В тази връзка следва да се отбележи, че по делото няма никакви писменни данни за превъзлагане договорените между касатора и "Синдер" ЕООД СМР на "Призма тракт" ЕООД. В съдебното призводство са представени граждански договори на работници със "Синдер" ЕООД, а не с "Призма тракт" ЕООД, ако се приеме, че последният като подизпълнител е извършител на процесните СМР. При тези данни касаторът сам си противоречи един път признавайки, че прекият му доставчик няма кадрови ресурс за да изпълни фактурираните му СМР (т. е. че не той е извършителя на процесните СМР), а след това представя 3 бр. фактури от "Призма тракт" ЕООД, домогвайки се да докаже, че той е действителният извършител на процесните СМР. Дори да се приеме, че това е възможно, не са ангажирани доказателства за предаване на резултата от извършените СМР на "Синдер" ЕООД, а такива би трябвало да притежава и касатора, след като той установява и твърди тези факти. В същото време е установено, че именно "Синдер" ЕООД в ревизионното производство е представил договори, протоколи, обр. 19 и количествено-стойностни сметки, но не е дал обяснения, че те са извършени не от него, а от "Призма тракт" ЕООД и след това са префактурирани. От издадените фактури от "Призма тракт" ЕООД на "Синдер" ЕООД по никакъв начин не може да се направи връзка с договореностите между касатора и "Синдер" ЕООД, тъй като в тях като предмет на стопанските операции е посочено само "СМР". О т друга страна касаторът в първоинстанционното съдебно производство е представил граждански договори с работници, от които се установява, че техен работодател е "Синдер" ЕООД и че са сключени за срок от по 5 дни и всичките се за поддръжка и озеленяване на детски площадки и зелени площи. В ревизионния акт има констатации, че с договор от 12.05.2011 г. СО, район "Надежда" е възложила на "Ник-Ал 87" ЕООД извършването на основна реконструкция на съществуващата детска площадка на територията на посочения район, като е прието, че количествено-стойностната сметка, която е неразделна част от договора е 20 000,28 лв. с ДДС. С друг договор от 01.06.2011 г. между СО, район "Надежда" след проведена малка обществена поръчка е възложено на "Ник-Ал 87" ЕООД да извърши авариен ремонт на санитарни възли и на покрив на физкултурен салон на 153 ПГ, 101 СОУ и детските заведения - 15-то ОДЗ, 6-то ОДЗ и 152-ра ЦДГ в район "Надежда" на обща стойност 89 950,27 лв. с ДДС. С договор без номер и дата ревизиращите органи са приели, че между СО, район "Връбница" е възложено на "Ник-Ал 87" ЕООД да засади растителност, да извърши реконструкция на паркова мебел, детски съоръжения и текущи ремонти в междублоковите пространства на територията на района при обща стойност на договора 35 000 лв. с ДДС. При това положение в тежест на касатора е било да докаже, че във връзка с тези договори е възложил извършването на СМР на "Синдер" ЕООД, както и че последният е действал с подизпълнител, който е действителният изпълнител на доставките на услуги, но доказателства за това не са представени. В този случай се поставя въпроса, че при положение, че "Синдер" ЕООД не е притежавал обезпеченост за доставките и това се твърди от касатора, защо не е възложил извършването на процесните СМР на твърдения от него подизпълнител. По никакъв начин не може да се установи от 3 бр. фактури, издадени на "Синдер" ЕООД от "Призма тракт" ЕООД, че последният е изпълнителя на процесните СМР, нито има данни резултатът от извършените СМР да са предадени на прекия доставчик на касатора. Следователно, налице е само формално съставени документи, които не отразяват реалното осъществяване на доставките, което е в противоречие с чл. 9, ал. 1 във връзка с чл. 25 ЗДДС, поради което правилно първоинстанционният съд е установил, че не са налице предпоставките по чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 ЗДДС за законосъобразно упражняване правото на данъчен кредит от касатора. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от пороците, визирани в касационната жалба и затова като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Въпреки изхода на делото и направеното искане от юриск. Згурова за юрисконсултско възнаграждение, такова не се дължи, тъй като е присъдено от първоинстанционния съд и то съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК е за цялото съдебно производство, а не за всяка съдебна инстанция поотделно. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,