Решение № 11745 от 19.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7687/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. А. А. и Н. А. А. против решение 3968/29.4.2025 г. постановено по адм.д. 2285/2024 г. по описа на Административен съд Пловдив. С решението е отхвърлено оспорването на настоящите касатори против Заповед РД-914/29.08.2024 г. на кмета на община Карлово, с която е наредено да се премахне незаконен строеж Паянтова сграда с навес, намиращ се в УПИ ХVII-630, кв.11 по плана на Баня, с административен адрес [улица], гр. Баня, Община Карлово. Касаторите твърдят, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Констатирания незаконен строеж покривал белезите на търпим такъв. Наредената за премахване постройка покривала калкан на постройка намираща се в съседен имот, което я правело допустима по действащите към момента на изграждането й строителни правила и норми. Искат отмяна на решението и отмяна на оспорената заповед. Молят присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът кмет на община Карлово, чрез процесуалния си представител в писмен отговор оспорва жалбата. Твърди, че строежът не бил търпим следователно следвало да бъде премахнат. Иска обжалваното решение да бъде оставено в сила. Моли присъждане на разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна по следните съображения. За да отмени отхвърли оспорването съдът е приел че е налице незаконен строеж, който не е търпим нито в хипотезата на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, нито в тази по § 16, ал. 3. Решението е правилно по свой краен резултат, но със следната корекция на мотивите водещи до отхвърляне на оспорването. По делото е установено, че нареденият за премахване строеж представлява Паянтова сграда с навес, намиращ се в УПИ ХVII-630, кв.11 по плана на Баня. От представените по делото декларации става ясно, че годината на изграждането му е 1971г., както правилно е възприел съда. Не се спори също, че за извършеното строителство липсва издадено разрешение за строеж, факт който категорично квалифицира строежа като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Другият основен въпрос в производствата по премахване на констатиран незаконен строеж е дали същият е търпим или не. Институтът на търпимостта е регламентиран в § 16 от ДР на ЗУТ и с § 127 от ПРЗ ЗУТ/. В трите алинеи на § 16 от ПР на ЗУТ, са очертани три периода, през които ако строежът е изграден или започнат, е търпим ако отговаря на конкретно посочени условия. С § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ е предвиден нов четвърти времеви период, който следва във времето периода, установен с § 16, ал. 3 ПР на ЗУТ, който четвърти период започва от датата на обнародване на ЗУТ (02.01.2001г.) и приключва с датата на влизане на ЗУТ в сила (31.03.2001г.), а не както неправилно е посочил в мотивите си Административен съд Пловдив 1.7.1998г.-31.3.2001г. Въпреки константната практика на ВАС очертаваща четирите периода, Административен съд Пловдив, неправилно е разгледал въпроса за търпимостта на процесния строеж, през призмата на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ и на нормата на § 16, ал. 3 от ДР на ЗУТ. В случая посочените норми са неприложими. С оглед установената по делото и изрично възприета от съда година на осъществяване на строителството 1971 г., то приложима в случая е ал. 1 на § 16 от ДР на ЗУТ, според която строежи, изградени до 7 април 1987 г. /какъвто е настоящия случай/, за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. В случая не са налице предпоставките за търпимост по действалите към момента на изграждането на строежа Строителни правила и норми за изграждане на населени места, действали от 1959г. до 1977г. Съгласно чл. 60, ал. 1 и ал. 2 от тези правила второстепенните постройки трябва да отстоят най-малко на 3 м от регулационните линии към съседите. От северната регулационна линия на съседния парцел или полупосоките й те могат да отстоят на не по-малко от 1,5 м. Те могат да се разполагат на страничната регулационна линия само ако покриват калканен зид на заварена сграда или със съгласие на собственика на съседния парцел, изразено в нотариално заверено заявление до техническата служба при общинския народен съвет или декларация от собственика на съседния парцел, подписана в присъствието на длъжностно лице от техническата служба на съвета, при задължение от негова страна да застрои също такава постройка така, че калканните зидове да се покрият напълно. Когато постройката се разполага на страничната регулационна линия, трябва да се направи съответен пожаропредпазен зид към съседния парцел. Наредената за премахване постройка е разположена на 50 см. северно от южната регулационна граница по плана от 1957г. на имота, в който е построена. Следователно не е налице хипотезата на ал. 1, допускаща отклонение от общото правило /3 м./ не по-малко от 1,5 м. Не е налице и хипотезата на ал. 2 да покрива калканен зид на заварена сграда. От една страна за да покрива калканен зид то постройката следва да е изградена на регулационната линия, което както бе посочено не е така, а от друга страна, въпреки показанията на майката на касаторите, не е налице покриване на калканен зид на второстепенна постройка намираща се в съседния имот. Това е видно от извадките на подробните устройствени планове /отменен и сега действащ/ приложени от вещото лице. Вярно е, че в северозападния ъгъл на съседния имот представляващ УПИ ХІV-631 е заснета постройка от допълващо застрояване. Същата е с правоъгълна форма /в план/ и дългата й страна е ориентирана север-юг. Тази постройка покрива изцяло второстепенна постройка находяща се в УПИ ХVІ-632. Дори да се приеме, че тясната й част тангира с наредената за премахване сграда, последната значително я превишава и по този начин не е спазено изискването калканните стени да бъдат напълно покрити. Повече от половината от южната страна на процесната постройка излиза извън калкана на постройката в УПИ ХІV-631 в източна посока. Следователно нареденият за премахване строеж не е допустим по правилата и нормативите, действали по време на извършването му. Не е налице и втората хипотеза на §16, ал. 1 ЗУТ строежът да е допустим по този закон. Разположението на строежа, описано по-горе противоречи на чл. 42, ал. 2 и ал. 3 от ЗУТ. В допълнение по сега действащия ПУП-план за регулация се намира в два УПИ. По изложените съображения, оспореното решение следва да бъде оставено в сила, а претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, следва да бъде уважена. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,