Решение № 1784 от 11.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13810/2017 г.

Решение № 1784 от 11.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13810/2017 г., II о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Сливен против решение № 170 от 17.10.2017 г., постановено по адм. д. № 77/2017 г. по описа на Административен съд гр. Сливен. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Моли за отмяната му и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответницата – С. Паскалева, в писмено становище, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Сливен отменя заповед № РД № 15-344/7.03.2017 г. на кмета на Община Сливен, с която, на основание чл. 46, ал. 1, т. 1 и 7 от Закона за общинската собственост, е прекратено наемното правоотношение със С. Паскалева. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон, тъй като по делото не е установено по безспорен начин, че жилището е общинско, както и че при постановяване на административния акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като жалбоподателката не е уведомена за започналото административно производство. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон. Незаконосъобразни са изводите на съда, че процесното жилище не е общинско. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че между страните на 4.06.2001 г. е сключен договор за наем на процесното жилище. В съдебното производство Паскалева оспорва истиността на същия, като е открито производство по оспорването му, но по делото не са ангажирани доказателства, установяващи, че договорът е неистински. Налице са и доказателства, че до 2009 г. Паскалева заплаща наем на общината за ползване на жилището. От приложения акт за частна общинска собственост е установено, че жилището е общинска собственост като жалбоподателката не ангажира доказателства, установяващи, че същата е собственик на процесното жилище. Съгласно чл. 5, ал. 1 и 2 ЗОС общината доказва правото си на собственост с акт за общинска собственост, който е официален документ и има обвързваща доказателствена сила за удостоверените в него обстоятелства. Фактът, че Паскалева оспорва собствеността на апартамента е ирелевантен в настоящото производство след като същата не се легитимира като негов собственик и не ангажира доказателства, че притежава права, противопоставими на общината. Освен това в решаващите мотиви на съда в решението постановено по адм. д. № 131/2016 г. по описа на Върховния административен съд е прието, че Паскалева държи апартамента въз основа на договор за наем, сключен между нея и общината, като няма данни същият да е прекратен, поради което е и отменена заповедта за изземване на жилището, като е прието, че същото се държи на правно основание. От събраните по делото доказателства е установено, че Паскалева има задължения за неплатен наем за жилището за 49 месеца, което е достатъчно основание за прекратяване на наемното правоотношение, тъй като е налице хипотезата на чл. 46, ал. 1, т. 1 ЗОС. От изложеното следва, че заповедта е постановена в съответствие с материалния закон, а изводът на съда в обратния смисъл е незаконосъобразен. Неправилен е изводът на съда, че при постановяване на заповедта са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Неуведомяването на наемателката за започналото административно производство в случая не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Такива биха били допуснати, ако неучастието й в административното производство би довело да различен краен акт, поради невъзможност на същата да ангажира доказателства, установяващи, че е изправна страна по наемния договор. Освен това Паскалева има възможност да ангажира доказателства в съдебното производство и обори констатациите в заповедта, което не е сторено. С оглед на изложеното настоящият състав на Върховния административен съд намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и същата е в съответствие с материалния закон, поради което обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, като се постанови друго решение по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорения административен акт да се отхвърли. Предвид изхода на делото и направеното своевременно искане за присъждане на разноски и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ следва да се осъди С. Паскалева да заплати на Община Сливен сумата 200 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение за двете съдебни инстанции. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,