Решение № 1744 от 6.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12971/2011 г.

Решение № 1744 от 6.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12971/2011 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е образувано по жалба на Илия Рангелов Терзийски, в качеството му на наследник на Рангел Иванов Терзийски, срещу решение № 686 на МС от 13.09.2011 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "АМ "Струма", Лот 1, от км 305+220,53 до км 322+000" на територията на област Перник и област Кюстендил, (обнародвано в ДВ, бр. 72 от 16.09.2011 г.) в частта му, с която е определено парично обезщетение за поземлени имоти с пл. № 125016 от землището на село Дяково, м. "Слатински дол", представляващ овощна градина; с пл. № 132004 в същото землище, м. "Друмо" - овощна градина и имот пл. № 162009 в землището на с. Дяково, м. "Росеница", представляващ нива десета категория, всички в община Дупница, посочени под № № 282, 370 и 425 в Приложение № 1 от Решението. Жалбоподателят счита, че определеният с административното решение размер на обезщетението е занижен и като такъв не представлява равностойно парично обезщетение по смисъла на чл. 32, ал. 2 от ЗДС във вр. с § 1а от ДР на ЗДС. В хода на делото по същество пълномощникът на жалбоподателя подържа възраженията против законосъобразността на акта, като моли съда да уважи жалбата и да постанови решение съобразно заключението на вещото лице. В допълнение представя протокол от 23.11.2011 г., установяващ, че в хода на строителството на АМ "Струма" - ЛОТ 1 при навлизане в имоти пл. № 132004 и № 125016 са изсечени общо 144 бр. овощни дървета - череши (л. 378). С жалбата са претендирани разноски, но без приложен списък по чл. 80 от ГПК. Представя се договор за правна защита и съдействие от 20.10.2011 г. (л. 353) и квитанция за внесен депозит за вещо лице от 17.10.2011 г. (л. 359). Ответникът по делото - Министерският съвет на РБ, представляван от юрк. Демирев, счита жалбата за неоснователна. Прави възражение по чл. 78 от ГПК вр. чл. 144 от АПК. Заинтересованите страни - Министърът на финансите, Министърът на регионалното развитие и благоустройството и Агенция "Пътна инфраструктура", чрез процесуалните си представители поддържат изложеното от ответната страна. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че жалбата е процесуално допустима като редовно подадена от надлежни страни, и в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗДС. Разгледана по същество е основателна поради следните съображения: На основание процедура по чл. 34а, във вр. с чл. 33 и 34б ЗДС с Решение № 686 на МС от 13.09.2011 г. са отчуждени в цялост имоти с пл. № 132004, с площ от 4.000 дка и пл. № 162009 с площ от 6.000 дка, а от имот с пл. № 125016 - 0.015 дка, всички попадащи в землището на село Дяково. Обезщетението за имотите е оценено общо на стойност от 666. 00 лева, като няма данни да са оценени овощните дървета, намиращи се в имоти пл. № 132004 и № 125016. Стойността на определеното обезщетение от административния орган е посочена въз основа на оценка, възложена на 4.08.2011 г. и изготвена на 10.08.2011 г. Оценката на имотите е извършена по реда на чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС, поради липса на установени пазарни свидетелства, позволяващи определянето на пазарни цени. Административният орган е възприел изцяло посочената в оценката стойност и същата е възпроизведена като дължимо равностойно парично обезщетение в издаденото административно решение. С определение от 10.10.2011 г. по делото е допусната съдебно-оценителна експертиза, която да даде заключение за пазарната стойност на отчуждаваните имоти, съобразно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС. Поради липса на относими пазарни свидетелства, установено след справка в регистрите на Служба по вписванията - Дупница, позволяващи определянето на пазарна цена, вещото лице Катя Дринова е изготвило заключението по реда на чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС. Според вещото лице равностойното парично обезщетение за имот пл. № 125018, преценен като земеделска земя е 2. 76 лева; за имот № 132004 - като земеделска земя - е 448 лева, а за имот пл. № 162009, преценен като земеделска земя е 522 лева. Овощните насаждения, съгласно приложеното от жалбоподателя писмено доказателство са оценени от вещото лице ведно с оценката на имот № 132004 - общо на 14 846 лева, в който смисъл експертизата бе коригирана в съдебно заседание. Стойността на земята е изведена съобразно методиката по Наредба за определяне на цени на земеделски земи по отношение оценката на земеделската земя, а трайните насаждения са оценени по единична цена за 144 броя. При така установеното и като съобрази, че ответната и заинтересованите страни не оспорват установените от вещото лице характеристики на отчуждавания имот, определящи начина на изчисляване цената на земеделската земя, съдът намира, че определеното от административния орган обезщетение от 666 лева е неравностойно спрямо стойността на отчуждения имот. По изложените съображения настоящият състав, приема, че следва да кредитира и възприеме изцяло посочения в приетата по делото съдебно- оценителна експертиза размер на дължимото парично обезщетение и да измени административното решение като увеличи размера на обезщетението от 666 лева на 15 370. 76 лева (2.76 + 522 + 14 846 = 15 370. 76 лв). С оглед изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК следва да бъде уважено искането на жалбоподателя за присъждане на разноски. От приложените по делото доказателства се установяват реално направени такива в размер общо на 200 лева - депозит за вещо лице и 450 лева - адвокатски хонорар. Водим от горното, Върховният административен съд, Трето отделение,