Решение № 2192 от 25.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14449/2015 г.

Решение № 2192 от 25.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14449/2015 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. София срещу решение № 6744 от 5.11.2015 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. д. № 506/2015 г., с което е отхвърлена молбата му за допълване на решение № 5549 от 13.08.2015 г. по същото дело. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния и процесуален закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Моли да бъде отменено обжалваното решение и връщане на делото на първоинстнационния съд за постановяване на ново допълнително решение при спазване на разпоредбите на чл. 173, ал. 2 АПК. Ответникът по касационната жалба - Васил Добрев Тодоров, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и предявените отменителни основания, съобразно чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил молбата на директора на дирекция "ОДОП" - София за допълване на решение № 5549 от 13.08.2015 г. по адм. дело № 506/2015 г., с която е поискано на основание чл. 173, ал. 2 АПК да бъде указано изпращане на преписката на съответния компетентен административен орган и дадени задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Съдът е посочил в акта си, че с решението, чието допълване е поискано, е прогласен за нищожен Ревизионен акт № 2001305341 от 30.09.2013 г., издаден от Соня Тодорова Костадинова на длъжност началник сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" при ТД на НАП София - възложител на ревизията и Юлия Серафимова Траянова, на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП София, ръководител на ревизията. Според АССГ разпоредбата на чл. 160 ДОПК изрично регламентира правомощията съда при оспорване на ревизионни актове, поради което в случая не намира субсидиарно приложение нормата на чл. 173, ал. 2 АПК. Решение е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. С решението, чието допълване е поискано Административен съд София-град е прогласил нищожността на Ревизионен акт № 2001305341 от 30.09.2013 г., издаден от Соня Тодорова Костадинова на длъжност началник сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" при ТД на НАП София - възложител на ревизията и Юлия Серафимова Траянова, на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП София, ръководител на ревизията. Приел е, че РА е издаден от некомпетентен орган в хипотезата на § 35, ал. 1 от ЗИД на ДОПК /ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г./. Върховният административен съд ва настоящия състав на Осмо отделение счита, че законосъобразно съдът е отхвърлил молбата на касатора за допълване на решение № 5549 от 13.08.2015 г., постановено по адм. д. № 506/15 г. с искане да бъде указано изпращане на преписката на съответния компетентен административен орган и дадени задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Както правилно е посочил решаващият състав, правомощията на съда по контрола за законосъобразност на ревизионния акт са уредени в специалния процесуален закон (ДОПК), който предвид изричните разпоредби на чл. 160, ал. 3 и ал. 4 ДОПК не предполага възможност за субсидиарно приложение на чл. 173, ал. 2 АПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК. Нормата на чл. 160, ал. 4 ДОПК изрично регламентира, че предписанието на ал. 3, (когато естеството на акта не позволява решаването на делото по същество, съдът го отменя и връща преписката на компетентния орган по приходите със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона) не се прилага за ревизионните актове. Дори когато се прогласява нищожност на РА, последиците са свързани с неговата липса в правния мир, но съдът отново няма правомощие да върне преписката на органа издал акта, тъй като това не е предвидено в ДОПК. Предвид съдържащата се уредба в ДОПК, не са налице предпоставките за субсидиарно приложение на чл. 173, ал. 2 от АПК. В този смисъл е и практиката на ВАС по адм. д. № 7387/2009 г., адм. д. № 1170/2015 г., адм. д. № 5228/15 г., адм. д. № 109/2015 г., адм. д. № 5013/2015 г. и други. С оглед на това, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение като неоснователна. По изложените съображения и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,