Решение № 2929 от 1.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5717/2012 г.

Решение № 2929 от 1.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5717/2012 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6.ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Рейс таб" ЕООД моли да бъде отменено решение № 541/09.03.2012 г. по адм. д. № 915/2011 г. на АС - Пловдив в частта, с която е отхвърлена жалбата му против РА № 161004761/10.01.2011 г. на ТД на НАП-Пловдив като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде уважена изцяло и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Директора на ДОУИ-Пловдив по съображения в писмено възражение моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 161004761/10.01.2011 г. на ТД на НАП-Пловдив във частта, с която не е признато право на приспадане на данъчен кредит 48 000 лв. и са начислени лихви 5380,83 лв. за сумата от 4472,23 лв. и лихви върху нея от 501,34 лв. и е отхвърлил жалбата против РА в останалата й част. В мотивите си съдът е приел, че в РА не е признато право на приспадане на данъчен кредит 48 000 лв. и са начислени лихви 5380,83 лв. по фактура от м. 11.2009 г. с предмет бране и низане на тютюн 1090 т., първична манипулация на 200 т. тютюн "Бърлей" и на 200 т. тютюн "Крумовград" на стойност за манипулацията 240 000 лв. и начислен ДДС 48 000 лв. на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал. 5 ЗДДС поради липса на осъществена доставка. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е достигнал до обоснован извод за неоснователност на жалбата против РА в частта, с която е определен ДДС 4472,23 лв. и лихви 501,34 лв., съответни на 28,57% от общо манипулираните 130,44 т. тютюн, равни на 37 268,57 кг. тютюн. Правилен е изводът на съда, че при фактурирани 1400 т. на касатора и още три други фирми, фактурираните 400 т. манипулиран тютюн на касатора представлява 28,57% от общо фактурираното количество на всички фирми. Обоснован е изводът на съда, че при декларираните от управителя на доставчика 18 работника, продължителност на кампанията по манипулация на тютюна от 20.08.2009 г. до 12.11.2009 г., включваща 7 работни дни от август, по 22 работни дни от септември и октомври, и 9 работни дни от месец ноември, и декларирана от управителя производителност на труда от 120 кг./ден манипулиран тютюн от един работник доставчикът е обработил 130,44 т. тютюн за цялата кампания пред 2009 г. При декларирана стойност на труда 0,60 лв/кг. правилно съдът е определил стойност на осъществената услуга в размер 22 361,14 лв., за която касаторът има право на приспадане на данъчен кредит в размер 4472,23 лв. Неоснователен е доводът на касатора за допуснато съществено процесуално нарушение от съда като не е приел посочената от вещото лице производителност на труда при манипулация на тютюн от 120 - 150 кг. на час. Вещото лице е дало заключение, че няма нормативен документ за определяне на норма на час за манипулацията, поради което посочената от него производителност от 120 - 150кг/час и от свидетелката Георгиева - технолог на доставчика в съответствие с чл. 202 ГПК и чл. 172 ГПК не е възприета от съда предвид обясненията на управителя на доставчика, в които е посочена норма от 120кг. манипулиран тютюн на ден от един работник. Обоснован е изводът на съда, че доставчикът е имал възможност предвид наличните работници да манипулира през цялата кампания 130,44т., а не фактурираните 1400т. тютюн. Неоснователен е доводът на касатора, че на основание чл. 25, ал. 6 ЗДДС следва да се признае данъчния кредит по фактурата, тъй като е осъществено плащане чрез прихващане. Цитираната разпоредба касае извършени авансови плащания, докато в случая фактурата е за доставка на услуга и за нея чл. 25, ал. 6 ЗДДС не е приложим. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно по чл. 151, ал. 1 изр. 3 ДОПК, тъй като цялото дължимо юрисконсултско възнаграждение по делото е присъдено от административния съд. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, I отделение,