Решение № 44 от 25.01.2012 г. на ВКС по н. д. № 3032/2011 г.

Решение № 44 от 25.01.2012 г. на ВКС по н. д. № 3032/2011 г., II н. о., НК, докладчик съдията Теодора Стамболова С присъда № 353/21.11.11 г., постановена от ГС-София /СГС/, НО, 12 въззивен състав по В. Н. О. Х. Д. 5047/11 г., е отменена изцяло оправдателна присъда на РС-София /СРС/, НО, 5 състав, от 01.04.11 г., постановена по Н. О. Х. Д. 10190/09 г., като подсъдимият Д. А. Д. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1 НК и вр. чл. 54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието изтърпяване е отложено с изпитателен срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 НК, както и глоба в размер на 2 000 лв. Недоволен от така постановения съдебен акт е останал подсъдимият, който го атакува в срок, с единствено оплакване за липса на авторство от негова страна. Моли се присъдата на СГС да бъде отменена и той да бъде оправдан. В съдебно заседание пред ВКС касаторът и назначеният му служебен защитник поддържат жалбата с изложените в нея доводи. Представителят на ВКП моли атакуваната присъда да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбата и заложените в нея доводи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл. 347 НПК, намира за установено следното: Единственото изложено в жалбата съображение, поддържано и в съдебно заседание пред ВКС, е свързано с липса на доказателства за авторство на деянието, в извършването на което жалбоподателят е обвинен и осъден. На практика не е изтъкнато никакво недоволство от атакуваната присъда, а посоченото би могло да се охарактеризира основно като необоснованост, която не е касационно основание, защото ВКС поне до третото разглеждане на делото пред него, е съд само по правото /процесното такова е първо разглеждане/. Трябва да се отбележи, че дори и изложеното от касатора да може да бъде субсумирано под наличие на процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, като оплакване за неправилна оценка на доказателствените източници, откъдето е последвал и порок във формиране на съдебната воля, то същото отново би следвало да бъде очертано като несъстоятелно. Второстепенният съд е изложил подробни аргументи за приетото от него становище и е анализирал пространно всички доказателствени материали по начин, възприеман и от ВКС. Няма доказателствена база, на която да се стъпи, за да се изведе заключение за незаконосъобразност на преценката на решаващия съд, както и на решаване на производството, без да са събрани всички дължими доказателства. В този контекст е нужно да се подчертае, че твърдяното в открито съдебно заседание пред ВКС несъпоставяне на подсъдимия в очна ставка с уличаващия го полицай, не очертава съществено процесуално нарушение. Казаното е така, защото свидетелят е познавал подсъдимия, за когото знае, че е от криминалния контингент и с когото е имал професионални взаимоотношения по-рано през деня. Той категорично го е познал като лицето, което е искало да вземе намиращото се на земята наркотично вещество. Извън казаното, няма никакви основания да се приеме, че е налице някое от абсолютните, служебно следени от върховната съдебна инстанция по наказателни дела, нарушения по чл. 348, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2 НПК. Ето защо и в съответствие с нормата на чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение