Решение № 3731 от 11.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9804/2019 г.

Решение № 3731 от 11.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9804/2019 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 и от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Рум Инвест Груп" ООД гр. Кърджали против Решение № 162/13.06.2019 г., постановено по адм. дело № 132/2019 на Административен съд /АС/ гр. Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № Р - 16000918002858-091-001/30.11.2018 г., в частта му, с която е отказан данъчен кредит в размер на 16 257.40 лв., допълнително е начислен ДДС в размер на 400 лв. и са начислени лихви общо в размер на 4 960. 51 лв. Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, защото е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че незаконосъобразно съдът е отказал да признае право на данъчен кредит на дружеството по процесните фактури. Ответникът – Дирекция "ОДОП" Пловдив при ЦУ на НАП оспорва касационната жалба/КЖ/ чрез юрк. Стоянова и моли да бъде оставено в сила решението на АС. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Осмо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и предявените с жалбата касационни основания, взе предвид следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна по делото срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима. Разгледана по същество КЖ е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Кърджали е бил ревизионен акт № Р - 16000918002858-091-001/30.11.2018 г., в частта му, която е потвърдена с Решение № 129/28.02.2019 г. на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Пловдив при ЦУ на НАП. В хода на ревизията е установено, че във връзка с упражняваната от дружеството дейност, същото е декларирало доставки на стоки и услуги от следните доставчици: "Косер" АД; "Автогранд" ООД; "Тех-ко" ООД; "К. -М- Д. Желева" ЕТ; "ДАФИ" ЕООД, "Шел България" ЕАД; "Лукойл България" ЕООД; "Ветим Комерс" ЕООД; "ОМВ България" ООД; "Петрол" АД; "Нис Петрол" ЕООД с предмет на доставките: "горива, гуми и резервни части/материали/". За да обоснове преценката си за неоснователност на жалбата, първоинстанционният съд се е мотивирал, че РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на съществени процесуални нарушения и в съответствие с материалния закон. Приел е, че въз основа на приложените по делото доказателства не се е доказало обстоятелството, че която и да е от доставките по процесните фактури, е свързана с дейността на дружеството, респ. наличието на пряка и непосредствена връзка по между им, което да предполага, че разходите по получените доставки са включени в цената на конкретни извършени последващи облагаеми доставки или в цената на стоките и услугите, доставяни от данъчно задълженото лице в рамките на икономическата му дейност. Решението е валидно, допустимо и правилно. В основната си част оплакванията на касатора са аналогични с тези, изложени пред решаващия административен орган и пред административния съд. Съдът е обсъдил доказателствата по делото и доводите на страните, въз основа на което е направил обосновани фактически и правни изводи, че жалбоподателят не е доказал при условията на пълно и главно доказване по делото, че процесните горива и материали са свързани с използвани от дружеството автомобили, трактори, помпи и др. Правилно е посочено, че представените документи и аналитична счетоводна отчетност, свързана с покупката и изразходването на горивата, както и такива, свързани с покупката и изразходването на резервни части, не дава възможност да се извърши съпоставка на заредените горива и изписаните гориво-смазочни материали по месеци, автомобили или за други стопански нужди, свързвани с извършваната от дружеството дейност, също така и съпоставка на закупените резервни части и изписаните такива. В съдебното производство не е оборено констатираното от приходните органи, че фактурите за доставка на горива и материали, издадени през съответния период, не кореспондират с извършени и документирани от дружеството курсове за превоз на товари с наетия от лицето товарен автомобил, не са свързани с конкретен пътен лист от датата на издаването им, както и с дестинацията на превоза, а също така и влагане на резервните части в конкретно МПС или на друго място. Правилно е посочено от първоинстанционния съд, че представената справка за собствени/наети пътни превозни средства от дата 16.10.2018 г. /л. 2982 от т. VII/ е изготвена от "Рум Инвест Груп" ООД и същата не съдържа конкретни данни за посочените в нея наети трактори и автомобили - липсва идентификация на посочените МПС/ППС като per. №, номер на рама или двигател, от кого е наето средството и за какъв период. В конкретния случай липсва и нарушение на съдопроизводствените правила в първоинстанционното производство, тъй като въпреки указаната доказателствена тежест, от страна на жалбоподателя не са ангажирани съдебно – счетоводна и/или техническа експертиза. Установено е също, че счетоводната отчетност на дружеството е водена на синтетично ниво, в нарушение на разпоредбата на чл. 123 от ЗДДС, като задълженото лице не представя придружаваща документация относно изразходването на закупеното гориво през ревизирания период. За да има осъществена доставка на стоки не е достатъчно само наличието на фактура и нейното счетоводно отразяване. Във връзка с доказването на факта на извършване на доставка на стоки, СЕС е посочил в т. 37 от решението по С-78/12 г., че лицето, което искащо приспадане на ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това, като запитващата юрисдикция трябва в съответствие с националните правила за доказването да извърши обща преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства по спора в главното производство, за да определи дали претендиращия право на приспадане може да го упражни. Процесният РА не е издаден в противоречие с приетото в практиката на СЕС. Нито Директива 2006/112/ЕО, нито практиката на СЕС ограничават по някакъв начин възможностите за изследване на въпроса дали доставените стоки или услуги се използват от ревизираното лице за целите на неговата икономическа дейност. Първоинстанционният съд е направил съвкупна преценка на фактите и обстоятелствата по делото въз основа на събраните доказателства, като е изложил подробни мотиви, които настоящата инстанция споделя. Предвид изложеното изводите на първоинстанционния съд относно неустановяването на главния факт на доказване, са правилни. Достигайки до тези изводи и отхвърляйки жалбата срещу РА, съдът е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,