Решение № 11609 от 16.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3969/2021 г.

Производството е по чл.209 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Хаус пропъртис инвестмънтс ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.София, пл.Възраждане, 8, ет.3 представлявано от Х. Кунтурис управител, срещу решение 111/08.01.2021 г. постановено по адм.д.3345 по описа на Административен съд София град за 2020 г. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу акт за установяване на задължение по чл.107, ал.3 от ДОПК 554863-1/08.11.2019 г. издаден от гл.инспектор в отдел Общински приходи Витоша към Дирекция Общински приходи при Столична община/СО/, потвърден изцяло с решение СФД 20-РД28-35 от 30.01.2020 г. на директора на дирекция Общински приходи при СО, в частта, с която са му установени задължения за данък недвижими имоти/ДНИ/ и такса битови отпадъци/ТБО/ за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2018 г. в общ размер на 19 696.30 лв. главница и лихви в размер на 4 427.60 лв. Според касатора решението е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон и постановяването му в противоречие със събраните по делото доказателства. По отношение на поземлените имоти предмет на спора никога не е извършвана услугата извозване на ТБО. Имотите представляват незастроени терени, липсват каквито и да било признаци за урбанизация. Общината не е ангажирана с нищо по отношение на тези имоти. При обжалването се поддържа, че първоинстанционният съд постановяване на атакуваното решение, е пренебрегнал основни принципи, относими към поставения за разглеждане правен спор свързан с дължимостта на ТБО от дружеството, а именно на справедливост и замърсителят плаща. Не следва да се определя ТБО след като от имота не се генерират никакви отпадъци. Обстоятелството, че имотите не могат да се ползват поради лиса на инфраструктуа е следствие от бездействието на административния орган да изгради такава. Липсата на инфраструктура не е съобразена нито от административния орган, нито в последствие от съда. В хода на съдебното производство общината не е успяла да докаже, че е представяла услугата макар и само в два нейните компоненти. Касаторът изразява несъгласие и с размера на определените задължения, тъй като не е съобразена по- ниската отчетна стойност на имотите. Въз основа на горното се иска обжалването решение да бъде отменено, като бъде постановено друго, с което да бъде отменен оспорения АУЗ по чл.107, ал.3 от ДОПК. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът, намира подадената касационна жалба за неоснователна, а постановеното решение за правилно. Законосъобразни са изводите на АССГ, че жалбоподателя , който не се е възползвал от възможността да декларира новата отчетна стойност на собствените си имоти е загубил възможността за преизчисляване на дължимите данъци и такси. Изводът на съда, че услугите по обезвреждането на битовите отпадъци в депа и други съоръжения и услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване са предоставяни се основава на представените по делото писмени доказателства. Въз основа на това се иска решението да бъде оставено в сила, а подадената срещу него касационна жалба да бъде оставена без уважение. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира, че касационната жалба е процесуално допустима, но неоснователна. Оспореното съдебно решение е правилно, постановено е след установяване на относимите за казуса факти и обстоятелства, при спазване на материално правните разпоредби и е надлежно обосновано. Не са налице релевираните касационни основания за отмяна по чл.209, т.3 от АПК, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените с нея отменителни основания, съобразно чл.218, ал.2 от АПК и чл.220 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването по чл.218, ал.2 от АПК , за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба инициирала настоящото производство е подадена срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, от активно процесуално легитимирано лице, при наличието на правен интерес и в срока по чл.211, ал.1 от АПК , с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред АССГ е АУЗ по чл.107, ал.3 от ДОПК 554863-1 от 08.11.2019 г. издаден от главен инспектор в отдел ОП-Витоша при СО , потвърден с решение СФД20-РД-35/30.01.2020 г. на директора на дирекция ОП при СО, с който на Хаус пропъртис инвестмънтс ЕООД въз основа на който на дружеството за период от 01.01.2014 г. до 31.12.2018 г. са определени задължения за ДНИ в размер на 7 498.60 лв. главница и лихви в размер на 2 426.20 лв. и за ТБО в размер на 25 259.29 лв. главница и лихви в размер на 8 262.01 лв. С протоколно определение от 22.07.2021 г. е допуснато уточнение на жалбата, като е прието, че се касае за обжалване на установените задължения на дружеството за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2018 г. в общ размер на 19 969.30 лв. главница и лихви в размер на 4 427.60 лв. за ДНИ и ТБО. Първоинстанционният съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган на общинската администрация по смисъла на чл.4, ал.3 и 4 от ЗМДТ във връзка с чл.1 от ЗМДТ. Потвърждаващото решение също е издадено от компетентен орган съгласно чл.107, ал.4 от ДОПК във връзка с чл.4, ал.5 от ЗМДТ. АУЗД е мотивиран от фактическа и правна страна по начин, който позволява на засегнатото лице да разбере волята на приходния орган на СО. Актът е издаден в хипотезата на чл.107, ал.3 изр.трето от ДОПК, по инициатива на административния орган, тъй като дружеството е имало неплатени задължения в срок за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за периода от 2014 г. до 2018 г. Дружеството е надлежно уведомено за започналото административно производство по чл.26, ал.1 от АПК. Уведомлението е връчено по адреса на седалището на дружеството с препоръчана пратка приета на място на 11.10.2019 г. от лицето Димитров. Имотите, по отношение на които са установени задълженията, са собственост на дружеството от 2013 г. и са декларирани по реда на чл.14 от ЗМДТ, като са посочени конкретни отчетни стойности за всеки от четирите имота. След това деклариране не са подавани други декларации или документи въз основа на които да се установи промяна в отчетната стойност на поземлените имоти, находящи се в район Витоша. Въз основа на тези факти, решаващият състав на АССГ е приел, че при установяване на задълженията на Хаус пропъртис инвестмънтс ЕООД не са допуснати нарушения на материалния закон. При спазване правилото на чл.21, ал.1 от ЗМДТ данъчната оценка на недвижимите имоти е определена върху по-високата отчетната стойност на имотите, така както е декларирана. Пред административния орган не са представяни доказателства за извършена преоценка в счетоводството на дружеството, въпреки уведомяването и посочването на конкретна дата за явяване на представител на дружеството. Твърдение за промяна в отчетната стойност се поддържа при обжалването по административен ред, но липсват каквито и да било доказателства, за тази преоценка да е уведомявана местната данъчна служба. АУЗД е съобразен със съществуващите вписвания по партидата на дружеството в Търговския регтистър и счетоводния баланс на дружеството към 31.12.2015 г. публикуван на 16.09.2019 г. Първоинстанционният съд е приел, че след като по силата на чл.14, ал.4 от ЗМДТ отчетната стойност на имота подлежи на деклариране от лицето, то и промяната в нея също следва да бъде декларирана. При липса на подадена коригираща декларация правилно задълженията са определени върху първоначално декларираните суми. Посочено е също, че ТБО следва да се определи без първия компонент, което е съобразено от органите по приходите на СО, тъй като процесните имоти се намират извън определените райони за сметосъбиране и сметоизвозване на СО. По така изложените съображения АССГ е направил краен извод, че оспореният пред него АУЗД е законосъобразен и подадената срещу него жалба следва да бъде оставена без уважение. Решението е правилно. Съгласно чл. 14, ал.4 ЗМДТ собственикът или носителят на ограничено вещно право на ползване е длъжен при придобиване на имот или на ограничено вещно право да подаде данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти. Такива декларации от събраните пред АССГ доказателства е видно, че са подадени през 2013 г. Декларирани са факти и обстоятелства, които са от значение за определяне на облагаемата основа и размера на данъка. Въз основа на тях са определени задълженията по АУЗД от компетентния данъчен орган. Касаторът твърди, че след придобиването на имота е настъпила промяна в отчетната стойност на поземлените имоти. Тази стойност е относима към определяне на данъчната основа и се отразява върху размерът на ДНИ и ТБО, който следва да бъде в по-малък размер. Това твърдение принципно е вярно, но за да бъде съобразена новата отчетна стойност на процесните поземлени имоти е било необходимо данъчно задълженото лице да уведоми общината в срока по чл. 14, ал.5 ЗМДТ. Това задължение не е изпълнено. Поради това при издаване на АУЗД органите по приходите на СО са съобразили декларираната през 2013 г. отчетна стойност, като са извършили служебна проверка в ТР. Пред административния орган не са представени доказателства относно наличието на отчетна стойност в по-малък размер от вече декларираната. В този смисъл неоснователно е твърдението на касатора, че неправилно е определен размер на данъка върху отчета стойност различна от тази на която имота е вписан в счетоводството на дружеството. Нормата на чл. 63, ал. 1 ЗМДТ предвижда, че ТБО се дължи за предотавяните от общината услуги по чл.62 от ЗМДТ. Съгласно чл. 62 ЗМДТ такса се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. За имоти, намиращи се извън районите, в които общината е организирала събиране и извозване на битови отпадъци, какъвто е настоящият случай се събира само такса за ползване на депо за битови отпадъци и/или за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване. Тази правна уредба е съобразена при издаване на АУЗД, като задължението за ТБО е определено без да бъде включена такса за сметосъбиране и сметоизвозване. Пред АССГ касаторът е поддържал твърдение, че процесните поземлени имоти представляват земеделски земи, но въпреки предоставената му възможност не е представил доказателства в подкрепа на това твърдение. При издаване на АУЗД административния орган е съобразил статута на поземлените имоти съгласно приложените в административната преписка доказателства, служебно събрана информация и подадените от лицето декларации. Въз основа на тях е прието, че имотите се намират в строителните граници на населеното място и представляват урегулиран поземлен имот. Доказателства за земеделския характер на поземлените имоти не са представени както пред пръвоинстанционния съд, така и пред настоящата инстанция. С оглед изложеното, решението на съда правилно, като не са налице основания по чл. 209, т. 3 от АПК за неговата отмяна. Постановено е при надлежно установена фактическа обстановка, без да са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. При този изход на спора следва да бъдат присъдени разноски в полза на ответника в производството. Съгласно чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК, на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. По силата на тази разпоредба и на основание чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в процесния случай на Столична община следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 253.71 лв. Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение