Решение № 2668 от 6.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 565/2016 г.

Решение № 2668 от 6.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 565/2016 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник – председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), чрез упълномощен юрисконсулт срещу Решение № 6751 от 05.11.2015 г., постановено по адм. д. № 7574 по описа за 2015 г. на Административен съд София – град (АССГ), 3 състав. С обжалваното съдебно решение е отменено Решение № 5410 от 09.07.2015 г. на заместник – председателя на ДАБ, с което е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на С. Д. М., гражданка на И. и преписката е изпратена на председателя на ДАБ за ново произнасяне по молбата за закрила на С. Д. М. В касационната жалба се твърди постановяване на обжалваното решение при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа се становище, че първоинстанционният съд неправилно е квалифицирал обжалвания акт като немотивиран. Наред с това, неправилно е и приетото от него, че с произнасянето в отделни производства по молбите на С. Д. М. и нейния съпруг се нарушава принципа за запазване на целостта на семейството. Оспорва се и приетото от първоинстанционния съд, че съединяването на административните производства или спирането на това на настоящата ответница по касация са процесуалните гаранции за зачитане правото на семеен живот. Касационният жалбоподател се позовава и на постановеното от състав на АССГ съдебно решение, с което се отхвърля оспорването на решението на заместник – председателя на ДАБ, с което е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на съпруга на С. Д. М. По така изложените съображения се иска отмяната на обжалваното съдебно решение. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява, но се представлява от упълномощен юрисконсулт, който от негово име поддържа жалбата. По същество моли да бъде уважена. Ответникът – С. Д. М. оспорва касационната жалба с представен подробно мотивиран отговор и в съдебно заседание, в което се явява лично и се представлява от упълномощен адвокат. Моли обжалваното решение да остане в сила. Представя писмени бележки по съществото на спора. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество жалбата е основателна. Предмет на проверка пред първоинстанционния съд е било Решение № 5410 от 09.07.2015 г., издадено от заместник – председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ на С. Д. М. е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка съставът на АССГ е приел, че оспореното пред него решение на заместник - председателя на ДАБ е издадено от компетентен орган, но при допуснати от административния орган съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е съобразил, че в административното решение обстановката в И. е обсъдена общо и немотивирано било взето становище, че за С. Д. М. не са налице основателни причини да се страхува от преследване. Не били обсъдени заявените от кандидата за закрила проблеми на нейния съпруг с шиитските милиции, като в тази насока заместник – председателят на ДАБ не е изложил съображения, включително кредитира ли тези твърдения и представляват ли те основание за предоставяне на закрила. Според съда административният орган неправилно е квалифицирал заявените от лицето причини като такива от личен, социален и икономически характер. На следващо място, като е взел предвид, че основната причина, поради която С. Д. М. търси закрила и се страхува да се завърне в И. са проблемите на съпруга й с шиитските милиции, първоинстанционният съд е направил извод, че е налице връзка на преюдициалност между производството по предоставяне не закрила на това лице и това на нейния съпруг. Като се е позовал на чл. 8, пар. 1 и 2 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и чл. 8, чл. 9, ал. 6, чл. 22 и чл. 34 ЗУБ, съдът е приел, че заместник – председателят на ДАБ е имал задължение да не нарушава правото на семеен живот на лицата и целостта на семейството, както и правомощието да прецени наличието или не на законоустановените предпоставки за ограничаване на това право. Направил е извод, че в спорната хипотеза административният орган е следвало да разгледа заедно или да спре производството по молбата на С. Д. М. до приключване с влязъл в сила акт на производството по молбата за закрила на нейния съпруг (което било висящо), доколкото при отделното разглеждане на молбите е възможно да се достигне до различен резултат. Последното от своя страна пряко би повлияло на правото на семеен живот на това лице. По така изложените съображения съдът е направил извод, че оспореното пред него решение е незаконосъобразно като издадено при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, предвид което го е отменил. Изпратил е преписката на административния орган за ново произнасяне по молбата за закрила на С. Д. М., при което да бъдат обсъдени причините, посочени като основание за търсената закрила и при съобразяване с постановения акт по молбата за закрила на нейния съпруг. Решението е неправилно. Подробно изложените в обжалваното решение съображения, по които е отменено спорното административно решение, свързани с производството на съпруга на настоящата ответница по касация, се споделят от настоящия състав. Въпреки това обаче, при съобразяване на влязлото в сила Решение № 6008, постановено по адм. д. № 7587 по описа на АССГ за 2015 г. по жалбата на съпруга на С. Д. М. - У. М. А., оставено в сила с Решение № 13657 от 14.12.2016 г., постановено по адм. д. № 13958/2015 г. по описа на Върховния административен съд, се налага извод за неговата отмяна. При това жалбата на лицето срещу акта на заместник – председателя на ДАБ, с която е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут следва да се отхвърли по следните съображения: С посоченото влязло в сила съдебно решение, постановено във връзка с предявеното оспорване от съпруга на С. Д. М. е прието, че не са налице предпоставките по чл. 8 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на У. М. А. Представената от лицето бежанска история е счетена за противоречива и нелогична, предвид което е извършена преценка, че правилно заместник – председателят на ДАБ е приел същата за недостоверна и измислена с цел получаване на закрила. С. Д. М. не твърди спрямо нея да са отправяни лични заплахи, а тя се позовава на представената от нейния съпруг бежанска история, свързана със заплахи за живота му ако не взриви предприятието, в което е работил. От неговата история чужденката черпи фактическите основания за молбата си за закрила. По предписанието на чл. 297 от Гражданския процесуален кодекс влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. Следователно крайният правен извод, направен в производството по оспорване отказа на У. М. А. за липса на основание за предоставяне на статут на бежанец по изложените причини, обективиран в посоченото по - горе влязло в сила съдебно решение на АССГ е задължителен за настоящия състав. В този смисъл доводите на ответницата по касация, почиващи на бежанската история на нейния съпруг не може да бъдат обсъждани. Неотносими се явяват и представените в касационното производство доказателства, тъй като те са свързани с поддържаните факти във връзка с представените от У. М. А. причини за напускане на И., на които се позовава и С. Д. М. Не са налице и материалните предпоставки за уважаване молбата на С. Д. М. за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 ЗУБ, предвид което преценката на административния орган в тази насока е законосъобразна. При съобразяване гореизложеното и казаното по време на интервютата от чужденката, следва да се приеме, че тя не е изложена на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или наказание, тежки и лични заплахи срещу живота или личността й като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. От анализа на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, във връзка с тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, дадено с решението по дело С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз и в съответствие с информацията относно актуалната обстановка в И., и по-конкретно в [населено място], съдържаща се в представената по настоящото дело справка на Дирекция "Международна дейност" на ДАБ, следва да се приеме, че не е налице заплаха за търсещата закрила поради ситуация на безогледно насилие в държавата по произход. От данните по делото за актуалното положение в И. се установява, че не е налице вътрешен въоръжен конфликт на територията на цялата страна и конкретно в Б., съществуващото насилие не е безогледно и не е налице реално съществуваща опасност за лицето, търсещо закрила. Сложната ситуация в И. сама по себе си не представлява основание за предоставяне на хуманитарен статут, ако не се съпътства от обстоятелствата по чл. 9 ЗУБ, при наличието на които се предоставя хуманитарна закрила. Неоснователно е позоваването, което се прави в касационното производство на представена извадка на Позиция на Службата на Върховния комисар на ООН за бежанците относно връщането на бежанци. По т. 47 от нея държавите се приканват да се въздържат от принудително връщане на иракчани, които произхождат от области на И., засегнати от военни действия, след като са завзети от "Ислямска държава" или които остават под контрола на "Ислямска държава". Относно Б., от където е ответницата по касация, не са представени такива доказателства по делото. Като съобрази всичко изложено, настоящият състав намира, че обжалваното решение следва да се отмени на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК. На основание чл. 222, ал. 1 АПК спорът следва да се реши по същество, като се отхвърли жалбата на настоящата ответница по касация срещу Решение № 5410 от 09.07.2015 г. на заместник – председателя на ДАБ. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение