Решение № 7822 от 12.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3157/2018 г.

Решение № 7822 от 12.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3157/2018 г., VIII о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТД на НАП- гр. В. срещу Решение № 2251 от 14.12.2017 г., постановено по адм. дело № 2697/2017 г. по описа на Административен съд- В., с което е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 359-ФК/05.09.2017 г. на директора на дирекция "Контрол" в ТД на НАП - гр. В. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение като неправилно и необосновано, съставляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяна на обжалваното решение. Ответникът - "Илсина 22" ЕООД не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - В. е отменил Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 359-ФК/05.09.2017 г., издадена от директора на ТД на НАП - В., с която на основание чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, спрямо "Илсина 22" ЕООД е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ "запечатване на обект" - автомивка -бар находящ се в гр. В., бул. "С." ..№..., стопанисван от дружеството, както и забрана за достъп до него за срок от 10 дни. За да отмени заповедта за налагане на ПАМ първоинстанционният съд е приел, че при издаването й са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила в широкия смисъл на понятието. Според съда установяването от администрацията на касова разлика сочи на нарушаване на правилото на чл. 33 от Наредба № Н-18, а не на чл. 3, ал. 1 от нея. В акта за установяване на административно нарушение не са изложени твърдения за обстоятелствата по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС. Решението е правилно. По делото не съществува спор от фактическа страна и релевантните по спора факти и обстоятелства са правилно установени от съда и отразени в мотивите на съдебното решение, както са възпроизведени накратко по-горе. При действието на чл. 170, ал. 1 АПК в тежест на издателя на акта е да докаже убедително фактическите основания за издаването му, които представляват материални предпоставки за разпоредената правна промяна. Юридически факт, пораждащ правомощието на органа по приходите да наложи принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС "запечатване на обект" е неспазването от задълженото лице на реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В съответствие с чл. 118, ал. 1 ЗДДС всяко регистрирано или нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство. За реда за отчитане и съхраняване на издадените от ФУ документи въз основа на законовата делегация от чл. 118, ал. 4 ЗДДС е приета Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. С арг. от чл. 25, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредбата задълженото лице издава касова бележка от ФУ за всяко плащане, с изключение на случаите на плащането чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1. В представения в административната преписка протокол за извършена проверка е отразен резултатът от извършената контролна покупка и разлика от 141,50 лева в касовите наличности по фискално устройство и фактически. В констативния акт липсва правна квалификация на установените факти, които да са подведени под хипотезата на правна норма предписваща или забраняваща определено поведение. Нарушението за което е привлечено към отговорност дружеството, не е предвидено в разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, като предпоставка за налагане на принудителна административна мярка на това основание. Предвид изложеното обжалваната заповед е постановена при съществено нарушение на административнопроизводствени правила относно съдържанието й. Като е достигнал до същия извод и е отменил заповедта, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение