Решение № 2508 от 9.3.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Началник отдел "Оперативни дейности" Пловдив в Главна Дирекция (ГД) "Фискален контрол" при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), чрез юрк. М. Пенчева, срещу решение 6372/31.10.2022 г., постановено по адм. д. 7604/2022 г. по описа на Административен съд София град. С него по жалба на ЕВРОТРАФИК 10 ООД, [ЕИК], е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) ФК-183-0118983/13.06.2022 г. на началник отдел Оперативни дейности" - Пловдив в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП и ответната страна е осъдена да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 650 лв. В касационната жалба се твърди, че съдебно решение е неправилно поради постановяването му нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва крайното заключение на съда по отношение продължителността на наложената принудителна административна мярка (ПАМ), запечатване на търговски обект за срок от 14 дни и излага подробни доводи за съответствие на мярката с целта и реда за налагането ѝ. Поддържа че от доказателствата по делото безспорно се установява извършеното нарушение и че административният орган е изложил конкретни мотиви в частта, касаеща срока на мярката. В касационната жалба са развити подробни съображения. Въз основа на горното отправя молба за отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на административния акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство като при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответната страна - ЕВРОТРАФИК 10 ООД, представлявано от управителя Й. Ипсилантис, чрез процесуалния представител адв. Гроздев, оспорва основателността на касационната жалба и счита, че първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция, за което представя списък на разноските и доказателства. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за процесуална допустимост и основателност на касационната жалба в становище по съществото на делото. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София - град е била заповед ФК-183-0118983/13.06.2022 г. на началник отдел Оперативни дейности" - Пловдив в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и чл. 187, ал. 1 ЗДДС на ЕВРОТРАФИК 10 ООД е наложена ПАМ запечатване на търговски обект магазин за авточасти, находящ се в гр. Пловдив, ул. Пазарджишко шосе 82 и забрана достъпа до обекта за срок от 14 дни. Заповедта за налагане на ПАМ е мотивирана от фактическа страна с констатираното неспазване на задължението на търговеца да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ - административно нарушение по чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. вр. с чл. 118, ал. 1 ЗДДС и чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС. Фактическите установявания на първоинстанционния съд следват извършените процесуални действия в хода на административното производство. Последните се отнасят до осъществена проверка в 10:50 ч. на 07.06.2022 г. от инспекторите по приходите в стопанисвания търговски обект - магазин за авточасти в гр. Пловдив, в резултат от която е установено, че при извършване на контролна покупка в брой на стойност 14,40 лв., до легитимацията на органите по приходите не е издаден фискален касов бон от въведеното в експлоатация и налично в обекта фискално устройство. При сравнение на разчетената касова наличност от фискалното устройство е установена стойност 0 лв. и фактическата наличност от 18,08 лв. След извършена проверка решаващият съд е потвърдил валидността на акта, приемайки че процесната заповед е издадена от компетентен орган, съгласно представените доказателства за оправомощаване и при спазване установената от закона писмена форма съгласно чл. 186, ал. 3 ЗДДС и чл. 59, ал. 2 АПК, вкл. фактически и правни основания, както и че същата съдържа мотиви относно продължителността на срока. В хода на производството по издаването на заповедта не са констатирани съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на това основание. В съдебното решение са посочени относимите правни норми от ЗДДС и Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ и е прието за доказано извършеното нарушение от търговеца. По същество първоинстанционният съд е обосновал крайно заключение за наличие на материалноправните предпоставки за издаването на оспорения акт, но същият не е съобразен с целта на закона и принципа за съразмерност, прогласен в чл. 6, ал. 2 АПК. От административния орган не са отчетени всички обстоятелства по случая, а именно че нарушението е констатирано за първи път и минималната стойност на покупката спрямо сочения като ориентир оборот на дружеството за периода от 01.01.2022 г. до 07.06.2022 г. С оглед на развитите съображения наложената ПАМ за срок от 14 дни се явява незаконосъобразна, тъй като засяга правната сфера на адресата и регулираните обществени отношения в по-голяма степен, отколкото е необходимо за изпълнение на основната цел. Обжалваното решение на Административен съд София град е валидно, допустимо и правилно. Установените от първоинстанционния съд факти са основани на доказателствата по делото. Спор в това отношение не е налице. Административният съд е разпределил правилно доказателствената тежест в процеса и е анализирал последователно изяснената фактическа обстановка, вследствие на което е аргументирал надлежно заключението си за материална незаконосъобразност на процесната заповед за налагане на ПАМ. В касационната жалба е заявено бланкетно оплакване за нарушения на съдопроизводствените правила без да се посочват конкретни действия. При извършена проверка на доказателствения материал по делото не се потвърждават и останалите оплаквания в касационната жалба. Съгласно чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), ПАМ се налагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Разпоредбите на чл. 186 и чл. 187 ЗДДС във връзка с Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. (по-конкретно чл. 3, ал. 1, чл. 25, ал. 1 и др.), регламентират налагане на ПАМ - запечатване на обект за срок до 30 дни, при неспазване реда за отчитане при извършване на продажби съобразно изискванията на чл. 118 ЗДДС. В съответствие с нормата на чл. 186, ал. 1 ЗДДС, ПАМ се налага до съответния срок, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции. Следователно при установяване на някое от изброените нарушения, органът действа в условията на обвързана компетентност и няма право на свободна преценка дали да наложи ПАМ или не. Именно поради тази особеност административният акт, с който се налага ПАМ по арг. от чл. 186, ал. 3 ЗДДС, следва да съдържа обективни и логически непротиворечиви мотиви за това кои факти в конкретния случай се явяват съображения за издаване на акта и продължителността на мярката, за да могат реално да бъдат постигнати горните цели. Противно тълкуване на закона би довело до прилагане на изцяло формален подход и превратно упражняване на власт. Настоящият касационен състав споделя заключението на първоинстанционния съд, според което определеният със заповедта 14-дневен срок на мярката се явява немотивиран предвид тежестта на нарушението и съвкупната преценка на обстоятелствата, при които е наложена. Липсата на предходни нарушения от същия вид и стойността на неотчетената продажба, безспорно е следвало да бъдат взети предвид при определянето на продължителността на ПАМ запечатване на стопанисвания от ЕВРОТРАФИК 10 ООД търговски обект магазин за авточасти в гр. Пловдив. Освен факта, че изложените мотиви в съответната част на заповедта за налагане на ПАМ биха могли да бъдат възпроизведени при почти всяко нарушение от подобен вид, при преценката в тази насока са отчетени единствено утежняващите за адресата факти и обстоятелства. Правилно съдът е приел, че не са изложени достатъчно мотиви които обосновават продължителността на срока от 14 дни, за който е запечатан обекта и не е извършен анализ на всички установени факти при проверката. С последното се засягат права и законни интереси в по-голяма степен от необходимото за целта, за която актът се издава и се нарушава пряко забраната по чл. 6, ал. 2 АПК. По повод упражняването на оперативна самостоятелност е относима и разпоредбата на чл. 6, ал. 3 АПК или когато с административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани или за организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона. В допълнение следва да бъде отбелязано, че доводите на ответника във връзка с представените пред касационната инстанция от негова страна писмени доказателства са неоснователни. Според изразената позиция от процесуалния представител, наложената ПАМ подлежи на прекратяване поради плащане съгласно чл. 187 ЗДДС. За това са представени НП 679725-F662945/05.12.2022 г. на началник отдел "Оперативни дейности" - Пловдив в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с което на ЕВРОТРАФИК 10 ООД е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за установеното нарушение и платежно нареждане от 29.12.2022 г. за заплатена имуществена санкция, наложена със същото. Противно на изразеното разбиране, заповедта за прекратяване на ПАМ не е в корелация с преценката за законосъобразност на процесния акт. Освен това, разпоредбата на чл. 187, ал. 4 ЗДДС предвижда прекратяване на мярката от органа, който я е приложил, по молба на административнонаказаното лице и само след като бъде доказано от него заплащането на наложената глоба или имуществена санкция преди изтичането на този срок. По изложените съображения, първоинстанционното решение не страда от пороците, изложени в касационната жалба и като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 4 АПК, ответникът има право да му бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лв. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като то не надвишава размера по чл. 8, ал. 3 (изм. ДВ, бр. 88 от 2022 г.) вр. с § 2а от ДР на Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното, на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение