Решение № 10218 от 24.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13895/2019 г.

Решение № 10218 от 24.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13895/2019 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуален представител, срещу решение № 47/29.10.2019 г. по адм. дело № 522/2019 г. по описа на Административен съд - Русе, с което е обявена нищожността на обжалваната част от уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони 2014 - 2020 г. за кампания 2016 г. с изх. № 02-180 -6500/3416#11 от 12.07.2019 г. на заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" и му е върната преписката за ново произнасяне. Касаторът поддържа в касационната жалба, чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - материалноправно незаконосъобразно и необосновано, иска отмяната му, присъждане на направените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и при условията на евентуалност прави възражение относно размера на евентуалното претендираното адвокатско възнаграждение на другата страна. Ответникът по касационна жалба - С. Игнатова, с адрес в [населено място], чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС е приел за установено, че обжалваното уведомително писмо е издадено след като с влязло в сила на 1.06.2019 г. решение № 19/13.05.2019 г. по адм. дело № 112/2019 г. на Административен съд - Русе е отменено предходното уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони 2014 - 2020 г. за кампания 2016 г. с изх. № 02 -180 - 6500/3416 от 12.11.2018 г. на заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - по жалба на С. Игнатова, и му е върната преписката за ново произнасяне по Заявление за подпомагане 2016 с УИН 18.14.0516/73299 по направление "Биологично пчеларство"от мярка 11 "Биологично земеделие от ПРСР 2014 – 2020 г., със задължителни указания по приложение на материалния закон. АС е сравнил оторизираните суми и фактически и правни основания за издаване на двете писма и е констатирал, че същите са идентични, при издаване на второто писмо не са взети предвид задължителните указания на съда, материалният закон е приложен от административния орган по същия начин като в предходното писмо. Предвид изложеното е приел, че са налице основанията по чл. 177, ал. 2 АПК за прогласяване на нищожността на оспореното писмо в обжалваната част, като издадено в противоречие с влязло в сила решение на съда. Решението е правилно. Обосновани са изводите на АС за идентичност между разпоредителните части на двете писма - отмененото с влязло в сила решение и оспореното в настоящето производство, както и между фактическите и правни основания за издаването им. Второто писмо е издадено при еднакво неправилно приложение на материалния закон, както първото, като при издаването на второто не са взети предвид задължителните за административния орган указания по приложение на материалния закон по влязлото в сила решение на АС. Всички наведени от касатора доводи по приложението на материалния закон са преклудирани от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила съдебно решение на основание чл. 177, ал. 1 АПК, поради което не следва да бъдат обсъждани по същество. Повторно издаденият акт, със същото съдържание, като отменения, не поражда правни последици. Правилно е преценено от АС, че новият административен акт повторно сочи, че налице неспазени базови изисквания по мярка 11 "Биологично земеделие", като в този случай различието с първото произнасяне е единствено в това, че в отделна таблица е обсъдено твърдяното неспазване на изискването за ненадвишаване на минималните периоди на преход по чл. 11, ал. 4 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г., която разпоредба няма отношение към базовите изисквания, което е посочено още във влязлото в сила решение, с което е отменено предходното уведомително писмо за същата кампания. В процесното писмо, както и при първия отменен административен акт няма конкретика кои нормативно определените базови изисквания не са изпълнени. Правилна е преценката на АС, че обжалваният акт не е съобразен с влязлото в сила решение на АС в нарушение на чл. 177, ал. 2 АПК. Нищожен е и актът, издаден в нарушение на задължителните указания на съда по тълкуване и прилагане на закона. На следващо място следва да се посочи, че при новото произнасяне административният орган следва да вземе предвид, че с решение № 8834 от 11.06.2019 г. на ВАС е отменена разпоредба на чл. 11, ал. 4 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програма за развитие на селските райони за периода 2014 г. -2020 г. издадена от министъра на земеделието и храните, обнародвано в Държавен вестник бр. 97/2019 г., в сила от 10.12.2019 г. При направената служебна проверка настоящият съдебен състав констатира, че в диспозитива на обжалваното решение е допусната явна фактическа грешка - при описване на обжалваната част от писмото, чиято нищожност се обявява вместо " не е оторизирана субсидия... в размер на 17 318, 61 лева" е изписано "е оторизирана субсидия... в размер на 17 318, 61 лева". Допусната ЯФГ не представлява касационно основание и подлежи на поправка от първоинстанционния съд по реда на 175 АПК. Предвид изложеното решението като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. На ответника по касация следва се присъдят направените разноски за касационната инстанция -1050 лева заплатен адвокатски хонорар, който не се явява прекомерен предвид фактическата и правна сложност на делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение