Решение № 2907 от 28.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8208/2012 г.

Решение № 2907 от 28.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8208/2012 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Харманли срещу решение № 90 от 11.05.2012 г. по адм. дело № 62/2012 г. на Административен съд - Хасково, с което е отменен негов мълчалив отказ, формиран по заявление вх. № ОХ-05/24.01.2012 г. за достъп до обществена информация, подадено от Иван Димитров Атанасов от гр. Харманли. Поддържа се неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост, и се иска отмяната му. Съдържанието на жалбата съвпада с това на становището, изразено от касатора пред първоинстанционния съд. Ответникът Атанасов не е взел отношение към спора пред настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за отмяна на съдебното решение. Върховният административен съд, състав на пето отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. АС - Хасково подробно и правилно е изяснил фактическата обстановка по делото и е извел правни изводи, които изцяло се споделят. Разгледани са всички направени от кмета на община Харманли оплаквания и възражения, като обосновано е прието, че няма пълна идентичност на двете заявления на Атанасов - първото от 13.12.2011 г., по което има постановен изричен отказ - необжалван и второто от 24.01.2012 г., по което е налице мълчалив отказ - предмет на настоящия спор. Касаторът в качеството си на сезиран субект е бил длъжен да се произнесе с решение по чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ и по второто заявление, дори и в хипотезите на възможност за отказ от предоставяне на информация по чл. 37, ал. 1, т. 2 или т. 3 от ЗДОИ. С други думи, във всички случаи мълчалив отказ е недопустим, както правилно е счел и решаващият съд, като е отменил същия и е върнал делото като преписка за изрично произнасяне съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. С оглед на изложените съображения не се констатират касационни основания за отмяна на атакуваното решение и същото следва да се остави в сила като правилно. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение