Решение № 11526 от 6.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4750/2009 г.

Решение № 11526 от 6.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4750/2009 г., I о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Баскюл-90-Цветан Димитров" срещу решение № 60/21.01.2009 г. по адм. дело № 450/2008 г. на Административен съд гр. Бургас, XI състав, с което е оставен в сила РА № 0201601/28.11.2007 г. на орган по приходите при ТД на НАП гр. Бургас и потвърден с решение № РД-10-28/24.01.2008 г. на директора на дирекция ОУИ при ЦУ на НАП гр. Бургас. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция ОУИ при ЦУ на НАП гр. Бургас не е взел нито устно, нито писмено становище по делото. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по същество на делото. Касационната жалба е допустима, подадена е в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, но е НЕОСНОВАТЕЛНА. За да постанови посочения правен резултат Бургаският административен съд e приел, че за данъчните периоди - март, април, май, август 2004 г. и ноември 2005 г. ревизираното лице е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит за закупени извън територията на Република България употребявани леки автомобили. Видно от приложените документи за внос, всички автомобили са петместни. Съдът е приел, че органите по приходите са отказали да признаят правото на приспадане на данъчен кредит по тези доставки, с аргумент, че автомобилите са петместни, а ревизираното лице не извършва основна дейност с тях - чл. 65, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.) във вр. с чл. 65, ал. 2 от ППЗДДС (отм.). Съгласно чл. 65, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.), правото на приспадане на данъчен кредите не е налице, независимо, че са изпълнени условията по чл. 64 или чл. 68 от закона, когато е придобит мотоциклет или лек автомобил, в който броят на местата за сядане без мястото за водача не превишава 5, освен в случаите, когато лицето извършва с тях основна дейност. В случая обаче, съдът е приел, че извършения внос на леки автомобили не е основна дейност за жалбоподателя. Така постановеното решение е законосъобразно. Правилно първоинстанционният съд въз основа на събраните доказателства е приел, че по процесните 2 броя фактури, издадени от доставчика "Ита стил" ЕООД не е установена реалност на доставките. За опровергаване на тази констатация жалбоподателят не е ангажирал надлежни доказателства, поради което законосъобразно е отказан данъчен кредит за визирания период юни 2003 г., с оглед основанието на чл. 65, ал. 4, т. 4 и ал. 5 вр. с чл. 6 от ЗДДС (отм.). По отношение на данъчния кредит за март, април, май, август 2004 г. и ноември 2005 г. липсват предпоставки за признаването им съгласно чл. 65, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.) във вр. с чл. 65, ал. 2 от ППЗДДС (отм.). Обосновано съдът е приел, че законът не предвижда приспадане на данъчен кредит за придобиването на лек автомобил, в който броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 5, освен при хипотезата на чл. 65, ал. 1, т. 2 от ППЗДДС (отм.). Също така съдът обосновано е приел, че извършеният внос на леки автомобили не е основна дейност за жалбоподателя, т. е. случаят не попада и в изключението на нормата, поради което законосъобразно е отказано право на приспадане на данъчен кредит за процесните периоди. При надлежно установена фактическа обстановка, която съда е преценил съобразно представените по преписката и събрани в съдебното производство доказателства, Административен съд гр. Бургас, XI състав, е постановил законосъобразно решение, което следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото на касатора не се дължат съдебни разноски, а ответникът не е представляван по делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо А отделение,