Решение № 12368 от 19.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6961/2015 г.

Решение № 12368 от 19.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6961/2015 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Стил БГ" ЕООД, гр. Варна против решение № 981 от 29.04.2015 г., постановено от Административен съд - Варна по адм. дело № 2839/2014 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение изх. № 32-51731/27.05.2014 г. към ЕАД № 11BG002002H0061393/28.07.2011 г., издадено от началника на МП "Варна Запад", потвърдено с решение № 3287426/01.08.2014 г. на началника на Митница Варна. В касационната жалба се излагат подробни доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на решението, както и присъждане на разноски. Ответната страна началник на МП "Варна Запад" оспорва жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за основателност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка на допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема касационната жалба за допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а по същество за основателна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на "Стил БГ" ЕООД, гр. Варна против решение изх. № 32-51731/27.05.2014 г. към ЕАД № 11BG002002H0061393/28072011, издадено от началника на МП "Варна Запад", потвърдено с решение № 3287426/01.08.2014 г. на началника на Митница Варна, с което са преизчислени държавните вземания и са определени дължими за вземане под отчет мито (А00) в размер на 2 649,73 лв; антидънпингово мито (А3О) в размер на 23 809,69 лв. и допълнителен ДДС (В00) - 12862,53 лв. За да постанови този резултат първоинстанционният съд приема, че декларираният първоначално произход на стоката от Малайзия е неверен, като действителният произход е Китай. Първоинстанционният съд приема, че внесената стока, представляваща мрежести тъкани от стъклени влакна е с размер на отворите повече от 1,8 мм, както на дължина, така и на ширина, с тегло над 35гр./кв. м., с изключение на дисковете от стъклени влакна, с произход от Китайска народна република. Предвид вида на процесната стока, тя попада в приложното поле на Регламент за изпълнение (ЕС) № 791/2011 г. на Съвета от 03.08.2011 г., поради което ставката на окончателното антидъмпингово мито, приложимо към нетната цена франко граница на Съюза е правилно определена от митническия орган на 62,9%, а размерът на антидъмпинговото мито е определен на 23 809,69 лв., при основа 37 853,24 лв. Посочил е, че правилно е определен размерът на антидъмпинговото мито и е начислен ДДС в повече с 4 761,94 лв. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. Първоинстанционният съд е обсъдил подробно събраните доказателства по делото и е възприел фактическата обстановка, съобразно тях. Не се спори между страните, че на 28.07.2011 г. в МП "Варна Запад" е подадена ЕАД за режим "допускане за свободно обращение и крайно потребление" на стока, описана като "стъклофибърна мрежа - 108 000 кв. м.; 5х5мм, 145 гр./кв. м., с нето тегло 15 660 кг, вложена в контейнер № EMCU 9719435, с получател "Стил БГ" ЕООД, гр. Варна. Представен е сертификат за непреференциален произход № 29270/14.05.2014 г. от Търговската камара Пенанг Малай, че стоката е с произход Малайзия. Впоследствие е получено копие от доклад на Европейската служба за борба с измамите (OLAF) с анекси на оптичен носител, който касае резултатите от приключило външно разследване за избягване на антидъмпингови мита върху китайски мрежести тъкани от стъклени влакна, изпращани от Малайзия. С него се уведомяват ЦМУ на Агенция "Митници" за приключило разследване за измама, чиято цел е избягване заплащането на антидъмпингови мита за стъклофибърна мрежа с произход Китай, чрез транспортиране и претоварване на стоката през Свободна търговска зона към пристанище Кланг, Малайзия като целта е да бъдe деклариран произход на стоките Малайзия, при вноса им в Европейския съюз. Посочили са, че митата следва да бъдат събрани съгласно Регламент (ЕИО) № 2913/92. По отношение на доказателствената сила на приобщения по делото, доклад от OLAF е едно от оплакванията на касатора, а именно, че проведената мисия от Европейската служба има характер на външно разследване и е проведено в трета държава - Малайзия, която не е членка на ЕС и няма подписано споразумение за сътрудничество с нея. Сочи, че докладът няма официална доказателствена и официална удостоверителна сила и че липсват подписи на лицата, които се сочат за автори на документа, поради което счита, че не е годно доказателствено средство за удостоверените в него обстоятелства. Въз основа на посоченото излагат довод за недължимост на антидъмпинговото и конвенционално мито по вноса, предмет на спора, включително и на допълнително начисления ДДС, тъй като процесният доклад няма доказателствена сила, от която да се удостовери, че стоката, предмет на вноса е с произход Малайзия. Сочат декларацията за внос като приоритетна пред доклада на OLAF. Доводите в касационната жалба за недопустимост на доклада на OLAF като доказателство са неоснователни. В националното ни законодателство единствено в НПК - чл. 127 е уредено, че докладите на OLAF представляват писмени доказателствени средства, но разглеждания казус е от обхвата на АПК, а за неуредените въпроси чл. 144 АПК препраща към ГПК. Следователно е налице пропуск от законодателя по отношение на тези писмени доказателства и затова следва да се вземе предвид прякото приложение на правните норми на Европейската общност. В случая това е Регламент (ЕО) № 1073/1999 г. на Европейския парламент и на Съвета от 25.05.1999 г. относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF) и в чл. 9 "Доклад при разследване и действия след разследването" от същия е регламентирано, че докладите от разследване представляват допустими доказателства в административното и съдебното производство на държавите-членки, където използването на тези доказателства е признато за необходимо, по същия начин и при същите условия, които важат за административните доклади, изготвени от инспекции на националната администрация, и същото трябвало a fortiori да се прилага и към производствата пред европейските съдебни институции. В този смисъл е и решение на Първоинстанционния съд (пети състав) от 6.02.2007 г. по дело T-23/03 (CAS SpA срещу Комисията на Европейските общности). Затова и следва да се приеме, че докладът е доказателство от групата на официални писмени документи, освен въз основа на прякото приложение на цитирания регламент, така и на основание чл. 179 ГПК и има обвързваща материална доказателствена сила и е допустимо писмено доказателство в развилото се съдебно-административно производство. Противопоставеният на него сертификат за произход, издаден от Търговската камара на Пенанг Малай (л. 33 и л. 34 от първоинстанционното дело), е частен писмен документ по смисъла на чл. 180 ГПК, нямащ обвързваща доказателствена сила и не може да има приоритет пред него. Следователно докладът на OLAF е изготвен от длъжностни лица в резултат на извършено от тях разследване, възложено в правомощията на комисията и се ползва с удостоверителна сила по отношение на фактите, които съдържа и доказателствената му сила следва да се преценява съобразно всички доказателства по делото. Затова и изложеното оплакване в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила по чл. 209, т. 1, предл. второ АПК, е неоснователно. В тази връзка правилно първоинстанционният съд се е позовал на цитирания доклад на OLAF и го е приел и обсъдил по делото като относимо доказателство относно констатациите за вноса на стоките от Малайзия, където стоките са само пренатоварени, а вносът е извършен от Китайска народна република и стоките не с некоректно деклариран първоначален произход от Малайзия, с цел да се избегне облагането с антидъмпингово мито, възлизащо в размер на 62, 9 % и други държавни вземания. Настоящата съдебна инстанция счита за основателно оплакването на касатора, че първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон, но на основания различни от посочените в касационната жалба. Съображенията за това са следните: Първоинстанционният съд приема, че оспореното пред него решение изх. № 32-51731/27.05.2014 г. към ЕАД № 11BG002002H0061393/28.07.2011 г., издадено от началника на МП "Варна Запад", потвърдено с решение № 3287426/01.08.2014 г. на началника на Митница Варна е издадено в съответствие с материалния закон. Позовал се е на Регламент за изпълнение (ЕС) № 791/2011 г. на Съвета от 03.08.2011 г. за налагане на окончателно антидъмпингово мито и за окончателно събиране на временно мито, наложено върху вноса на определени мрежести тъкани от стъклени влакна с произход от Китайската народна република. Същият въпреки директното му правно приложение, не поражда действие по отношение на вноса, осъществен от "Стил БГ" ЕООД. Безспорно по делото е установено, че на 28.07.2011 г. в МП "Варна Запад" е подадена ЕАД на стоката, представляваща "стъклофибърна мрежа 5х5 мм, 145 гр./кв. м. - 108 000 кв. м., с нето тегло 15 660 кг. " като декларацията е била регистрирана под № 11BG002002H0061393/28.07.2011 г. В Регламент № 791/2011 г. е посочено, че е приет на 03.08.2011 г., а според чл. 4 от същия влиза в сила от деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз - L OB. бр. 204 от 09.08.2011 г. С него от 10.08.2011 г. Съветът налага окончателно антидъмпингово мито и събиране на временно мито, наложено върху вноса на определени мрежести тъкани от стъклени влакна с произход от КНР. След влизането му в сила е констатирано увеличение на вноса на мрежести тъкани от стъклени влакна с размер на отворите от повече от 1,8 мм от Малайзия /от 20 000 кв. м. през 2010 г. на 76 000 000 кв. м. за периода м. април - месец септември 2011 г. според т. 39 от мотивите на Регламент за изпълнение (ЕС) № 672/2012 г. на Съвета/ и намаление на вноса на същата стока от КНР, поради което е издаден Регламент № 1135/2011 г. на Комисията от 09.11.2011 г. за започване на разследване във връзка с възможното заобикаляне на антидъмпинговите мерки, наложени с Регламент (ЕС) № 791/2011 г. на Съвета върху вноса на определени мрежести тъкани от стъклени влакна с произход от КНР, чрез вноса на определени мрежести тъкани от стъклени влакна, изпращан от Малайзия, независимо дали е деклариран с произход от Малайзия или не, и за въвеждане на регистрационен режим за този внос. Последният Регламент влиза в сила на 11.11.2011 г. и с него е въведен регистрационен режим за девет месеца за внос на мрежести тъкани от стъклени влакна с размер на отворите от повече от 1, 8 мм с тегло над 35 гр./кв. м. изпращан от Малайзия. След проведеното разследване е приет Регламент за изпълнение № 672/2012 г. на Съвета от 16.07.2012 г. за разширяване на обхвата на окончателното антидъмпипнгово мито, наложено с Регламент за изпълнение (ЕС) № 791/2011 г. върху вноса на определени мрежести тъкани от стъклени влакна с произход от КНР, към вноса на определени мрежести тъкани от стъклени влакна, изпращани от Малайзия, независимо дали са декларирани с произход от Малайзия. Регламентът влиза в сила на 25.07.2012 г., като в чл. 1 от него е разширен обхвата на окончателното антидъмпингово мито по Регламент за изпълнение (ЕС) № 791/2011 г. върху вноса на мрежести тъкани от стъклени влакна с размер на отворите от повече от 1, 8 мм. и с тегло над 35 гр./кв. м. с произход на КНР върху вноса на такива стоки, класирани в кодове по КН ех70195100 и ех70195900 (кодове по ТАРИК 70919510011 и 7019590011), изпращани от Малайзия, независимо дали са декларирани с произход от Малайзия. По чл. 2 от Регламента митото се събира върху регистрирания внос на изпращани от Малайзия мрежести тъкани от стъклени влакна, независимо дали са с деклариран произход от Малайзия. С оглед на гореизложеното, първоинстанционният съд като е приел за приложим Регламент № 791/2011 г. и че дружеството касатор дължи антидъмпингово мито за внесените мрежести тъкани, не е съобразил, че е налице специална уредба за претоварените стоки в Малайзия, която изключва приложението на Регламент за изпълнение (ЕС) № 791/2011 г. за вноса на стоките от същия вид и претоварени и внесени от Малайзия са приети и приложими цитираните по-горе Регламент № 1135/2011 г. за разследване и въвеждане на регистрационен режим и Регламент за изпълнение (ЕС) № 672/2012 г., с който е разширен обхвата на Регламент за изпълнение (ЕС) № 791/2011 г. за налагане на антидъмпингово окончателно мито и върху стоките от този вид. Налага се изводът, че касаторът е действал добросъвестно и е спазил всички приложими разпоредби по отношение на митническата декларация и е извършил вноса на 01.09.2011 г., т. е преди въвеждането на описания по-горе режим от 11.11.2011 г. - 25.07.2012 г. и за него не намира приложение Регламент за изпълнение (ЕС) № 791/2011 г. Въз основа на гореизложеното, настоящият касационен състав счита за основателно оплакването на касатора за неправилно приложение на материалния закон при постановяване на атакувания съдебен акт от Административен съд - Варна, поради което решението, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против акта на митническите органи следва да бъде отменено и вместо него да се постанови ново по съществото на спора, като се отмени решението на началника на МП "Варна Запад". Съобразно изхода на делото и с оглед направеното искане от касатора за присъждане на направените пред настоящата касационна инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на 2 625 лв., от които 25 лв. за държавна такса, а останалите заплатени като адвокатско възнаграждение за осъществената правна защита. Същите следва да бъдат възложени в тежест на митническия орган. Възражението на ответника за прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 ГПК на искането за разноски, следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Приложение намира разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно при интерес над 10 000 лв. се дължат 830 лв. + 3 % за горница над 10 000 лв. Предвид, че материалният интерес по делото е 28 809, 38 лв., то претендираната сума от 2 000 лв. адвокатско възнаграждение е под прага на определеното в чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,