Решение № 5296 от 16.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2213/2014 г.

Решение № 5296 от 16.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2213/2014 г., II о., докладчик съдията Мирослава Керимова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от АПК. Образувано е по касационна жалба на главен архитект на община Враца срещу решение № 15/27.12.2013 г. на Административен съд гр. Враца по адм. д. № 650/2013 г. Претендира се неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния закон. Излагат се подробни съображения относно приложението на чл. 214а от ЗУТ и чл. 91, ал. 1 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли като неоснователна жалбата на Христо Еленков срещу заповед № 1715/29.10.2013 г. на главен архитект на община Враца. Ответниците Христо Петков Еленков и Елка Петкова Еленкова представят писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Заключението на представителя на Върховна административна прокуратура е за правилност на решението на Административен съд гр. Враца. Върховен административен съд /ВАС/, второ отделение, при извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, приема същата за допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от активно процесуално легитимирана страна, срещу решение, което подлежи на контрол за законосъобразност пред настоящия съд. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна: С обжалваното решение, Административен съд гр. Враца е обявил нищожност на заповед № 1715/29.10.2013 г. на главен архитект на община Враца, като е приел, че главният архитект няма компетентност да отменя издадено разрешение за строеж на основание чл. 91, ал. 1 от АПК, тъй като правото на отзив е изрично регламентирано в чл. 214а от ЗУТ, в приложното поле на който закон не попада разрешението за строеж. Решението на Административен съд гр. Враца е валидно и допустимо. В касационната жалба не се правят възражения за допуснати съществени процесуални нарушения. По отношение на правилното приложение на материалния закон: Предмет на контрол за законосъобразност пред Административен съд гр. Враца е заповед № 1715/29.10.2013 г. на главен архитект на община Враца, с която се отменя разрешение за строеж № 221/9.10.2013 г. за обект "навес", находящ се в УПИ XXXVIII, кв. 222, ж. к. Околчица по плана на гр. Враца на основание чл. 91, ал. 1 от АПК. Правилно АС гр. Враца е приел, че същата заповед е нищожна предвид липсата на компетентност на главния архитект сам да отмени свое разрешение за строеж, като последният акт не попада в приложното поле на чл. 214а от ЗУТ, който урежда правото на отзив по ЗУТ като специален закон. Касационната инстанция приема, че АС правилно е приложил материалния закон: Съгласно чл. 214а, ал. 1 ЗУТ в седемдневен срок от получаване на жалбата административният орган може да преразгледа въпроса и да оттегли сам оспорения административен акт за одобряване на подробен устройствен план или за одобряване на комплексен проект за инвестиционна инициатива, да го отмени или измени или да издаде съответния акт, ако е отказал издаването му, като уведоми за това заинтересуваните страни. ЗУТ е специален закон и урежда обществените отношения, свързани с устройството на територията, инвестиционното проектиране и строителството. В посочената правна норма изрично е регламентирано правомощието на органите по този закон за отзив при определени предпоставки и то само на административни актове, изчерпателно изброени в цитираната разпоредба. По отношение на други, издадени по този закон индивидуални административни актове, отзив е недопустим, т. к. специалната разпоредба на чл. 214а, ал. 1 ЗУТ дерогира приложението на общата такава по чл. 91 АПК. Ето защо, административният орган, в случая главен архитект, не разполага с материална компетентност за издаване на заповед със съдържанието на оспорената - за отмяна на основание чл. 91 АПК на издадено от него разрешение за строеж, което определя заповедта като нищожна. Предвид гореизложеното, Върховният административен съд приема, че обжалваното решение на Административен съд гр. Враца е правилно и обосновано и следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК