Решение № 16181 от 29.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6440/2009 г.

Решение № 16181 от 29.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6440/2009 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "УСМ - Бургас" АД, гр. Бургас, представлявано от изпълнителен директор Ангел Тенчев Заплянов, подадена чрез упълномощен адв. Ивайло Стоянов, против Решение № 269 от 9.03.2009 г., постановено от Административен съд - Бургас, пети състав по адм. д. № 1344/2008 г. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според жалбоподателя съдът погрешно е приел, че по отношение на процесния имот е приложим чл. 34 от ЗСПЗЗ, без да се съобрази, че той е застроен с постройки и съгласно чл. 2, т. 3 от ЗСПЗЗ е изключен от обхвата на земеделските земи. Касаторът оспорва изводите на съда, че съществуващите постройки са незаконни и моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и да реши спора по същество с отмяна на Заповед № РД-01-551/7.08.2008 г. на кмета на община Царево. Ответникът - кметът на община Царево не изразява становище по касационната жалба. Заинтересованите страни - Янка Димитрова Павлова и Константин Димитров Георгиев, двамата от гр. Бургас, оспорват касационната жалба чрез упълномощен адв. Петкова, която в съдебно заседание, с писмено възражение и с писмена защита пледира за оставяне в сила на съдебното решение като правилно и законосъобразно. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за отхвърляне на касационната жалба, защото съдът е констатирал, че са налице всички изискуеми предпоставки по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ за издаване на заповедта, като е установено възстановено право на собственост върху земеделската земя в стари реални граници, ползването на имота от трети лица и ползването му без правно основание. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба на"УСМ - Бургас" АД е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното Решение № 269 от 9.03.2009 г. е отхвърлена жалбата на "УСМ - Бургас" АД, гр. Бургас, против Заповед № РД-01-551/7.08.2008 г., издадена от кмета на община Царево, с която е разпоредил да се изземе от държането на "УСМ - Бургас" АД ползвания от него без правно основание поземлен имот с идентификатор 00878.107.472 по кадастралната карта, находящ се в м. "Коросията", в землището на гр. Ахтопол, община Царево, обл. Бургас, собственост на Янка Димитрова Павлова и Константин Димитров Георгиев. За да достигне до този резултат Административен съд - Бургас е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган при наличието на всички материалноправни предпоставки, предвидени в чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ. В мотивите на атакуваното решение са обсъдени твърденията на жалбоподателя за липса на установено право на собственост върху процесния имот от заинтересованите страни, предвид влезлите в сила решения по гр. д. № 870/1999 г. на Бургаския окръжен съд и гр. д. № 2051/2000 г. на Върховния касационен съд, с които е разрешен гражданскоправен спор и се е произнесъл относно действителността на Решение № 14.32/11.05.2006 г. на ОСЗГ - гр. Царево. Относно съществуващите бунгала в спорния имот, първоинстанционният съд е установил, че са изградени без строителни книжа, такива не са открити в кметство Ахтопол и в община Царево. Въпреки дадените от съда указания жалбоподателят не е представил доказателства относно наличието на правно основание, по силата на което ползва имота, от което е изведен верен и обоснован извод, че такова липсва по отношение на процесния имот. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, Административният съд - Бургас е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото съдът точно е констатирал, че оспорената заповед е издадена с правно основание по чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ. В съответствие с цитираната в заповедта разпоредба, по искане на собствениците земеделските земи с възстановено право на собственост, се изземват със заповед на кмета на общината по местонахождението на имота от лицата, които ги ползват без правно основание и се предоставят на собствениците им. От така цитирания текст следва, че в производството по чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ се изследва въпросът за кумулативната даденост на предпоставките предвидени в същата разпоредба: възстановено право на собственост върху земеделската земя, ползването на имота от трети лица и ползването на същият без правно основание. В случая са били налице всички изискуеми условия, регламентирани в чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ за издаването на заповедта. През 1995 г. е изготвена картата на възстановената собственост в землището на гр. Ахтопол. С решение на ПК - гр. Царево е възстановено правото на собственост върху имот № 107343 с площ от 15,569 дка на наследниците на Костадин Коларов. Чрез приета съдебно-техническа експертиза е установено, че от така възстановения имот са образувани три нови имота с № № 107374, 197375 и 107376 и през 2005 г. е последвала преработка на картата на възстановената собственост за масив 107, м. "Коросията", след която от единия от новообразуваните имоти - имот от № 107374 са обособени два имота - № № 107471 и 107472 (процесния имот). С последвало Решение № 14. 32/11.05.2006 г. ОС " Земеделие и гори" гр. Царево е възстановила собствеността на наследниците на Костадин Георгиев Коларов върху имот № 107472 - нива с площ 2.306 дка по КВС, в качеството им на собственици на същите имоти. С протокол № 4653/19.07.2006 г. ОС "ЗГ" Царево е въвела Костадин Димитров Георгиев във владение на този имот и на възстановените собственици е издадена скица № 21895/29.04.2008 г. за същия имот. От неоспореното по делото от заключение на техническата експертиза е видно, че новообразуваният имот № 107472 е част от бившия имот № 107343, собствеността върху който е възстановена по надлежния ред. При това положение съдът е установил първата изискуема се предпоставка по чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ за възстановяването на собствеността върху земеделския имот. Установени по делото са и останалите изискуеми се предпоставки по чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ. Не се споделят твърденията на касатора в касационната му жалба за разпростиране силата на пресъдено нещо на съдебните решения по гр. д. № 870/1999 г. на Бургаския окръжен съд и решението на ВКС по гр. д. № 2051/2000 г. върху настоящия спор. По-конкретно се твърди, че с влязли в сила решения по горните дела гражданският съд по реда на косвения съдебен контрол е признал за нищожно на решението на ПК Царево № 107 А/8.06.1995 г. за възстановяване на собствеността върху същият имот в стари реални граници, като е приел, че не са били налице законовите предпоставки за издаването на горното решение. С цитираните решения нито въззивният, нито касационният съд са стигнали до извода за нищожност на решението на ПК - Царево. Същите са приели, че то е в противоречие с материалноправната уредба по неговото издаване - чл. 2, т. 3 ЗСПЗЗ (в редакцията от ДВ бр. 68/ 1999 г.) и чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ. Възприемат се твърденията на процесуалните представители на заинтересованата страна, че силата на пресъдено нещо по горните решения в гражданското съдопроизводство не разпростира действието си спрямо настоящия спор. Не е налице идентичност в предмета на спора и в страните, участващи в съдебните производства. Гражданското дело, на което се позовава касаторът, има за предмет иск по чл. 108 от ЗС относно част от имот, представляващ 4061 кв. м., които са част от имот, описан с № 343 в масив 107, м. "Коросията", а процесният имот е с № 00878.107.472 по кадастралната карта и е с площ 2. 2.306 дка. Следва да се има предвид, че издателят на процесната заповед - кметът на община Царево не е участвал в гражданското производство, поради което постановеното в този процес решение не е задължително за него. Освен това, признатият за унищожаем административен акт на Поземлената комисия предхожда по време разделянето на имот № 107343 през 1997 г. и обособяването от него на три отделени имота № № 107374, 197375 и 107376 и през 2005 г. е последвала преработка на картата на възстановената собственост за масив 107, м. "Коросията", като впоследствие от един от тези имоти - № 107374 са обособени двата нови имота с номера 107471 и 107472 по КВС. По тази причина цитираните от касатора решения на гражданския съд постановени в производството по ревандикация са неотносими към предмета на спора в настоящото производство и от тях не може да се прави извод за права на касатора върху тези имоти. Отделно от това съдът правилно е изследвал статута на временните сгради в имота, построени от касатора, при което е стигнал до извода, че за изграждането на същите няма надлежно одобрени проекти, разрешение за строеж и протоколи образци 15 и 16, а така също и предприети действия по тяхното узаконяване, поради която причина същите са незаконни, както по тогава действащият ЗТСУ (отм.), така и по сега действащият ЗУТ. Единственото доказателство, на което се позовава жалбоподателят, е строително разрешение № 6 без дата, с което е позволено на ДСО "Строителна механизация" да изгради временна почивна станция, като не е отразена местността, в която тя ще се построи. С оглед изложеното настоящият съдебен състав приема за обосновани изводите на първоинстанционния съд, че оспорената заповед на кмета на Община Царево е издадена при наличието на материалноправните предпоставки на чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ, поради което законосъобразно е била отхвърлена подадената срещу нея жалба. По тази съображения, Върховния административен съд в решаващия състав намира, че не са налице предпоставките по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на обжалваното решение и същото като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение