Решение № 11699 от 29.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9235/2022 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Научния съвет (НС) на Института за исторически изследвания (ИИИ) при Българската академия на науките (БАН), чрез адвокат Н. Цанов, срещу решение 4188 от 23.06.2022 г., постановено по адм. дело 5771/2021 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отменено взетото от НС решение по т. 5.1 от протокол 8/11.05.2021 г., с което по конкурс за заемане на академична длъжност доцент в професионално направление 2.2. История и археология, научна специалност История на България"- Македонският въпрос в българо-албанските отношения /1878-1944/, за нуждите на Секция История на българския национален въпрос, обявен в ДВ, бр.110 от 29.12.2020 г., е избран гл. асистент д-р Г. Георгиев. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на оспореното решение поради необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяна на решението и вместо него да бъде постановено друго по същество, с което да се отхвърли жалбата на В. Божинов против решение по т. 5.1 от протокол 8/11.05.2021 г. на НС на ИИИ при БАН. Претендират се разноски за двете инстанции. Ответникът В. Божинов, чрез адвокат Т. Добролюбова в представения писмен отговор оспорва касационната жалба. Моли за оставяне в сила на обжалваното решение. Претендира разноски . Ответникът Г. Георгиев не изразява становище по оспорването. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред АССГ е цитираното решение по т. 5.1 от протокол 8/11.05.2021 г. на НС на ИИИ при БАН, с което по обявения в ДВ, бр. 110 от 29.12.2020 г. конкурс за заемане на академична длъжност доцент в професионално направление 2.2. История и археология, научна специалност История на България" Македонският въпрос в българо-албанските отношения /1878-1944/, за нуждите на Секция История на българския национален въпрос, обявен в ДВ, бр.110 от 29.12.2020 г., е избран гл. асистент д-р Г. Георгиев. Съдът е обсъдил доказателствата по делото и вярно и точно е установил фактите по спора. Установено е, че с държавен вестник бр.110/29.12.2020г. бил обявен конкурс за заемане на академична длъжност доцент по професионално направление 2.2. История и археология, научна специалност История на България - Македонският въпрос в българо-албанските отношения /1878-1944/, за нуждите на секция История на българския национален въпрос. Със Заповед 13/10.02.2021г. на директора на ИИИ било назначено Научно жури в състав, вътрешни членове - доц.д-р В. Златарски, доц.д-р П. Димитрова, външни членове проф. д-р В. Спиридонов; проф. д-р М. Палангурски, проф.д-р П. Петков, проф.д.н.Р. Мишев, доц. д-р Н. Кайчев и резервни членове, доц.д.н. Р. Караганев и доц.д- р С. Минков.Със заповед 19/01.03.2021 г., директорът на ИИИ- БАН назначил комисия в състав от трима членове, която да установи редовността на подадените документи за участие в конкурса. На 02.03.2021 г. комисията разгледала документите на кандидатите приела, че същите са редовни и ги е допуснала до участие в конкурса. На първото проведено заседание на НЖ на 05.03.2021 г. за председател бил избран доц. д- р П. Димитрова. Определено било кои двама от членовете на НЖ да изготвят рецензии, както и че останалите членове следва да изготвят становища в срок до 08.04.2021 г., като заключителното заседание е насрочено за 10.05.2021 г. В определения срок били представени рецензии от определените членове на журито, като и за двамата кандидати ( Г. Георгиев и В. Божинов) са дали положителна рецензия, но с оглед конкретната тема на научната специалност Македонският въпрос в българо-албанските отношения 1878-1944г., са предложили на НЖ да гласува положително кандидатурата на гл.ас.д-р Г. Георгиев за заемане на академичната длъжност доцент. На 10.05.2021 г. било проведено заключителното заседание на НЖ. След проведено гласуване НЖ единодушно решило да предложи на Научния съвет на ИИИ да избере участникът в конкурса гл.ас.д-р Г. Георгиев да заеме академичната длъжност доцент. Прието било,че и двамата кандидати отговарят на анукометричните показатели, но научният принос на гл.ас.д-р Георгиев по конкретната тема История на България - Македонският въпрос в българо-албанските отношения 1878-1944г. е по голям. С оспореното решение единодушно с 16 гласаза, за академичната длъжност доцент за нуждите на секция История на българския национален въпрос бил избран гл.ас.д-р Г. Георгиев. При тази фактическа установеност първоинстанционният съд приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия. Приел обаче, че конкурсната процедура изначално съдържа съществен порок, който не може да бъде саниран и който опорочава крайния акт за избор на кандидата за академична длъжност. Въвеждайки допълнителна тема на конкурса органът е ограничил съответната научна област, професионално направление и специалност за историята на българския национален въпрос, като са приложени условия, които изначално дават предимство на другия кандидат чрез нерагламентиран от закона критерий за оценяване. Така постановеното решение на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно. Съдът е изяснил фактическата обстановка, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, анализирал ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това правилно е тълкувал и приложил материалния закон. Мотивите му се споделят от настоящата инстанция без да е необходимо да се повтарят по арг. от чл. 221, ал. 2 АПК. На спорния по делото въпрос налице ли е пряка дискриминация чрез въвеждането на допълнителна тема за конкурса, по която да бъдат преценявани кандидатите за заемане на академичната длъжност доцент за нуждите на секция История на българския национален въпрос, първоинстанционният съд е дал обоснован и законосъобразен отговор. Възраженията на касатора са неоснователни. Обществените отношения, свързани със заемане на академичните длъжности в Република България, са предмет на регулиране от Закона за развитието на академичния състав в Република България. Един от принципите за заемане на академичите длъжности е този на автономия на висшите училища и научните организации (чл. 1, ал. 2, т. 1 от закона). Израз на тази автономия е именно предоставеното на висшите училища и научните организации право да уредят някои аспекти на отношенията, свързани с придобиването на научни степени и заемането на академични длъжности в своите правилници. Факт е, че този закон разчита твърде много на тях. Правилниците на висшите училища и на научните организации са особени вътрешни актове, които са задължителни за колективите им, като целта им е да организират различни аспекти на тяхната дейност. Самата Конституция насърчава подобен подход, доколкото тя признава на висшите училища правото на академична автономия (чл. 53, ал. 4). Не е допустимо, обаче тези правилници да се очаква да запълнят пропуски в уредбата на закона, да определят смисъла и съдържанието на споменати в закона понятия или пък когато трябва да се реши даден въпрос, основанието за решаването му да се търси в подзаконовия акт, а позоваването на закона да е без значение. Това е опасно, защото създава условия за нестабилност на правната уредба. Още повече тяхната законодателна регламентация е съществен елемент на зададения на конституционно ниво баланс между правото на академична автономия и правото на държавата на контрол върху висшите училища (чл. 53, ал. 4 и ал. 6 от Конституцията). Няма пречка законодателят да даде право на висшите училища и на научните организации да въвеждат в своите вътрешни правилници допълнителни изисквания, след като той е създал първична правна уредба, съдържаща се в закона. На основата на законовите норми могат да бъдат създавани други специфични изисквания по отношение на вътрешната организация и дейността на съответните образователни и научни институции. Но преди да възложи на висшите училища и научните организации да създават такива правила в своите правилници относно условията за придобиване на научни степени и заемане на академични длъжности, законът, предвид предмета на материята, а именно да се определят условията за придобиване на права от академичния състав, трябва да установи фундамента на правната уредба, върху който да се "надградят" вътрешните правилници, като се отчетат спецификата на научната област или научното направление, в което те развиват своята дейност. Условията и редът за заемане на академичната длъжност доцент са регламентирани в чл. 24 от Закона за развитието на академичния състав в Република България (кандидатите следва да отговарят на следните условия да са придобили образователна и научна степен доктор - по т. 1, не по-малко от 2 години да са заемали академична длъжност асистент, главен асистент или да са били преподаватели, включително хонорувани, или членове на научноизследователски екип в същото или в друго висше училище или научна организация, или да са упражнявали художественотворческа дейност, или да са били специалисти от практиката и да имат доказани постижения в своята област - по т. 2, да са представили публикуван монографичен труд или равностойни публикации в специализирани научни издания или доказателства за съответни на тях постижения в областта на изкуствата, които да не повтарят предоставените за придобиване на образователната и научна степен доктор и за придобиването на научната степен доктор на науките - по т. 3, да отговарят на минималните национални изисквания по чл. 2б, ал. 2 и 3, съответно на изискванията по чл. 2б, ал. 5 - по т. 4, да нямат доказано по законоустановения ред плагиатство в научните трудове - по т. 5. Напълно идентична на тази разпоредба е разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за развитието на академичния състав в Република България. Съгласно чл. 15, ал. 1, изречение второ от Закона за развитието на академичния състав в Република България, с правилниците на висшите училища и научните организации могат да бъдат определени и допълнителни изисквания за заемане на академичните длъжности главен асистент, доцент и професор, отразяващи спецификата на отделните професионални направления. Анализът на приложимите правни норми, съобразени с обстоятелството, че условията за заемане на съответната академична длъжност следва да бъдат законово установени, обосновава извода, че правилниците за развитие на академичния състав на висшите училища не могат да предвиждат условия за заемане на съответната академична длъжност, различни, от законоустановените. Действително е възможно да бъдат създавани други специфични изисквания по отношение на вътрешната организация и дейността на съответните образователни и научни институции. Преди обаче да бъде възложено на висшите училища и научните организации да създават такива правила в своите правилници относно условията за придобиване на научни степени и заемане на академични длъжности, законът, предвид предмета на материята, а именно да се определят условията за придобиване на права от академичния състав, трябва да установи фундамента на правната уредба. В процесния случай по категоричен начин се установява, че въведената в конкурса за заемане на академична длъжност доцент в професионално направление 2.2. История и археология, научна специалност История на България", за нуждите на Секция История на българския национален въпрос при БАН, допълнителна тема или изискване Македонският въпрос в българо-албанските отношения /1878-1944/, е необосновано ограничително, като поставя изискване към кандидатите, каквито на нормативно ниво не се предвиждат в чл.2б, чл. 3, чл.24 от ЗРАСРБ, чл. 1а, чл. 53 от ППЗРАСРБ и чл. 23, ал.1 от представения по делото Правилник за условията и реда за придобиване на научни степени и за заемане на академични длъжности при БАН. Тези разпоредби не позволяват поставянето на допълнителни изисквания или теми към кандидатите, чиято специализация е насочена към конкретен дял от историческата наука, свързана с предмета на изследване на съответната секция Македонският въпрос в българо-албанските отношения /1878-1944/. Видно от изготвените рецензии и становищата на членовете на НЖ, които представляват мотивите на оспореното решение, при паритет на останалите показатели, предимство е дадена на Г. Георгиев именно защото научните му изследвания са били свързани с предварително обявеното допълнително изискване на конкурса. В случая са приложени дискриминационни условия към другия допуснат участник до конкурса, изразяващи се в допълнително ограничаване на съответната научна област, професионално направление и специалност за историята на българския национален въпрос чрез определената тема, както и са приложени критерии, които изначално, с обявяването на конкурса, дават предимство на другия кандидат чрез нерегламентиран от закона критерий за оценяване. При извършената служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК, съдебният състав установи, че не са налице касационни основания за отмяна на съдебното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и направеното искане касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответната страна В. Божинов направените по делото разноски за тази инстанция, в размер на 1500 лева. По изложените съображения, Върховният административен съд, състав на пето отделение,