Решение № 2427 от 17.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13721/2010 г.

Решение № 2427 от 17.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13721/2010 г., III о., докладчик съдията Пенка Гетова Производството по чл. 208 АПК е образувано по касационна жалба на Николай Желев Узунов против решение № 2523 от 22.07.2010 г. по адм. дело № 7910 от 2009 г. на Административния съд - София-град, като неправилно поради нарушение на приложимия материален закон. Ответната страна - директорът на ГД "Гранична Полиция" - МВР, и прокурорът от Върховната административна прокуратура изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд приема, че подадената в срок касационна жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Николай Узунов против заповед № 4045 от 19.10.2009 г. на директора на ГД "Гранична полиция", с която е прекратено служебното му правоотношение като старши полицай на ГПУ - Болярово, на основание чл. 245, ал. 1, т. 7, б. "д" от ЗМВР по изложени съображения, че е налице влязла в сила присъда № 113 от 8.09.2003 г. по НОХД № 113 от 2003 г. на Сливенския военен съд за умишлено престъпление, като е приложен текстът на чл. 78а НК, която обуславя наличието на обективна невъзможност по чл. 179, ал. 1, т. 2 ЗМВР той да изпълнява заеманата длъжност. Решението е постановено в съответствие с приложимия материален закон. Безспорен е фактът, че жалбоподателят е осъден за извършено от него умишлено престъпление с посочената присъда по НОХД № 113 от 2003 г. на Сливенския военен съд, като на основание чл. 78а НК е освободен от наказателна отговорност. Този факт обуславя прилагането на чл. 179, ал. 1, т. 2 ЗМВР - наличие на обективна невъзможност да изпълнява задълженията си в МВР. Налице е императивно правно основание за прекратяване на служебното правоотношение по реда на чл. 245, ал. 1, т. 7, б. "д" ЗМВР. То не е дисциплинарно нарушение по смисъла на ЗМВР и ППЗМВР, а обективна даденост, поради което за нея са неприложими преклузивните срокове по чл. 225 ЗМВР. Административният орган по назначаването е длъжен, след като установи наличието на обективната невъзможност по смисъла на чл. 179, ал. 1, т. 2 ЗМВР, да прекрати служебното правоотношение. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,