Решение № 5697 от 3.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1542/2009 г.

Решение № 5697 от 3.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1542/2009 г., III о., докладчик председателят Сребрина Христова Производството е по чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 38 от Закона за държавната собственост /ЗДС/. Образувано по жалба на Катя Гогова Желкова и Лозю Желков Желков и двамата от гр. Свиленград, срещу Решение № 857/30.12.2008 г. на Министерския съвет на Република България за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на национален инфраструктурен обект "Реконструкция и електрификация на жп линията Пловдив - Свиленград - турска/гръцка граница и оптимизиране на трасето за скорост 160 км/ч на територията на община Харманли, област Хасково, в частта му, с която се отчуждава площ от 1.081 дка от имот с идентификатор 77181.14.266, находящи се в землището на гр. Харманли, община Харманли, област Хасково. Жалбоподателите считат, че определеното им обезщетение е крайно занижено и твърдят, че същото следва да бъде определено на 150000 лв. Ответникът по делото - Министерският съвет на РБ, представляван от юрк. Милошева, счита жалбата за неоснователна. Предявява и искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение, търсено като разноски от жалбоподателя. Разноски не се претендират. Заинтересованите страни - министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията, министърът на финансите и Национална компания "Железопътна инфраструктура", чрез процесуалните си представители изразяват становище за неоснователност на жалбата. Разноски не се претендират. Заинтересованата страна - министъра на регионалното развитие и благоустройството, не изразява отношение по така подадената жалба и не се представлява. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че жалбата е процесуално допустима, като редовно подадена от надлежна страна и в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗДС. Разгледана по същество, е основателна поради следните съображения: На основание процедура по чл. 34а, във вр. с чл. 33 и 34б ЗДС с Решение № 857 на МС от 2008 г. е отчуждена част от 1,081 дка от ПИ № 77181.14.266 с обща площ 3,120 дка по кадастралната карта на гр. Харманли. От приложената като доказателство към административната преписка оценка за отчуждавания имот, възложена на 21.07.2008 г. и изготвена по чл. 34, ал. 2, т. 3 от ЗДС на 15.09.2008 г., равностойното парично обезщетение, възприето и от административния орган, е определено на 31 лв./м2 или общо 33511 лв. за отчуждените 1.081 дка. Оценката е извършена по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗДС, но без да са приложени по делото, използваните от оценителя пазарни свидетелства и без същите да са описани в оценителския доклад. По делото е допусната съдебно-оценителна експертиза със задача към назначеното вещо лице - инж. Спас Милчев, да даде заключение за "пазарната цена" на отчуждавания имот по смисъла на чл. 32, ал. 2 и § 1а, т. 2 и т. 4 от ДР на ЗДС. В представеното на 23.03.2010 г. заключение на вещото лице, равностойното парично обезщетение е определено на обща стойност от 44645 лв., изведено от осреднените цени на пет сделки, вписани в службата по вписвания - Харманли, извършени в 12 месечния период по § 1а, 1, т. 2 от ДР на ЗДС (броим от датата на възлагане на оценката от административния орган - 21.07.2008 г.), и касаещи недвижими имоти, намиращи се в близост до отчуждавания по смисъла на т. 4 от цитирания вече § и имащи подобни на него характеристики - урбанизирана територия, по предназначение за производствена дейност, с добра транспортна достъпност и изграден инженерна инфраструктура. Заключението не е оспорено от страните и е възприето от съда, като обективно и компетентно дадено по поставената задача. По изложените съображения настоящият състав, приема, че стойността на дължимото на жалбоподателите равностойно парично обезщетение, следва да бъде съобразена именно с размера, определен въз основа заключението на единичната СТЕ, прието от съда. С оглед изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК следва да бъде уважено искането на жалбоподателя за присъждане на разноски. От приложените по делото доказателства се установяват реално направени такива в размер общо на 1410 лв., от които 400 лв. - депозит за вещо лице, 10 лв. държавна такса и 1000 лв. за адвокатско възнаграждение, съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие от 26.03.2009 г. Съдът счита, че направеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. чл. 144 АПК, е основателно с оглед фактическата и правна сложност на делото, поради което и на основание § 2 от ДР във вр. с чл. 8 и 7, ал. 1, т. 4 на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на обстоятелството, процесното възнаграждение следва да бъде присъдено в размер 450 лв. При така определеното дължимо от ответника адвокатско възнаграждение и установените разноски за държавна такса и вещо лица, то на жалбоподателите следва да бъде присъдена сума, възлизаща на 860 лева Водим от горното, Върховният административен съд, Трето отделение,