Решение № 4378 от 13.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10016/2015 г.

Решение № 4378 от 13.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10016/2015 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на главния архитект на Община Плевен, чрез юрк. В. против решение № 283 от 30.06.2015 г. по адм. дело № 368/2015 г. по описа на Административен съд - Плевен. С доводи за необоснованост и незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответниците не ангажират становища по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и предлага да се остави в сила обжалваното решение като законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отменил по жалба на Ц. Л. заповед № РД-12-159/9.04.2015 г. на в. и. д. главен архитект на Община Плевен, с която на основание чл. 62, ал. 2 във вр. с чл. 99, т. 2 и чл. 102, ал. 2 от АПК е допусната поправка на явна /очевидна/ фактическа грешка в Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 140/28.06.2010 г., издадено от главния архитект на Община Плевен в квадратурата на описаното в т. 8 "ателие № 1" и етажността - вместо 69,70 кв. м да се счита 106,20 кв. м и вместо "на тавански етаж" да се чете "на тавански I етаж и тавански II етаж". Прието е, че не са налице изискванията на чл. 62, ал. 2 АПК, а се касае за изменение на влязлото в сила Удостоверение за въвеждане в експлоатация, вследствие на издаден Акт за узаконяване. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Очевидна фактическа грешка представлява всяко несъответствие между действителната воля на административния орган и изразената такава в издадения административен акт, дължащо се на писмени грешки, грешки в пресмятанията или други очевидни неточности. Производството за поправка на такива грешки намира правното си основание в чл. 62, ал. 2 от АПК, на което е издадена процесната заповед. По този ред обаче се извършва само поправка, но не може да се променя формираната воля на органа, нито да бъде допълвано волеизявлението му, както правилно е приел административния съд. С оспорената заповед № РД-12-159/9.04.2015 г. на в. и. д. главен архитект на Община Плевен не се отстранява допусната в Удостоверение № 140/28.06.2010 г. фактическа грешка, а се "актуализира" обема на описаното в т. 8 ателие, което е недопустимо по реда и в процедурата по ал. 2, чл. 62 АПК, още повече, че в специалния закон /ЗУТ/ е разписана отделна процедура за такива хипотези. В заповедта е изрично вписано и основанието по чл. 99, т. 2 АПК, което касае възобновяване на производството по издаване на административния акт при откриване на нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение. Това основание е несъвместимо с поправката на фактическа грешка по чл. 62, ал. 2 АПК, изисква изпълнението на процедурата, визирана в следващите норми /чл. 100 до чл. 105/ и спазване на преклузивния срок по ал. 2 на чл. 102 -"не по-късно от една година от влизане в сила на акта", който срок в случая е изтекъл. С оглед на горното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,