Решение № 15783 от 21.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8835/2009 г.

Решение № 15783 от 21.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8835/2009 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е образувано по жалба на Стефан Петров Стефанов от с. Скобелево, община Сливен, като собственик на имот № 035018, в землището на с. Бозаджии, общ. Сливен с ЕКАТТЕ 05092 срещу Решение № 405 на Министерския съвет на Република България от 29.05.2009 г. г. ДВ, бр. 43/09.06.2009 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на национален инфраструктурен обект "Разширение и реконструкция на летище Безмер в източна и западна посока" съгласно влязъл в сила парцеларен план, одобрен със заповед № РД-02-14-222 на заместник-министъра на на регионалното развитие и благоустройството от 3. април 2007 г. в района на с. Болярско, община Тунджа, обл. Ямбол в землището на с. Бозаджи, община Сливен. Решението се обжалва в частта относно определеното обезщетение в размер на 4966 лв., като се твърди, че то не отговаря на реалната му пазарна стойност. Иска се увеличението му. Ответникът Министерски съвет на Република България, чрез своя процесуален представител оспорва жалбата като неоснователна. Заинтересованите страни - Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Министерство на финансите, Министерство на транспорта и информационните технологии и съобщенията и Министерство на отбраната оспорват жалбата като неоснователна. Отчуждаването на имота е на основание чл. 32, ал. 1 ЗДС и собственикът следва да получи равностойно парично обезщетение за извършената принудителна административна продажба на имота. В случай на липса на пазарни аналози, методиката на определяне на обезщетението е посочена в чл. 32, ал. 3 от ЗДС. Във връзка с оспорването е назначена съдебно-оценителна експертиза, от заключението на която се установява, че липсват пазарни аналози за имоти със сходни характеристики като процесния. При това положение, както административният орган, така и вещото лице дават заключението си на базата на приложимата на осн. чл. 32, ал. 3 т. 2 от ЗДС Наредба по чл. 36 от ЗСПЗЗ. вещото лице определя оценката на 5847 лв., а разликата в двете оценки, която е минимална, произтича от прилагането на критериите по § 1а, т. 4, б. "а" и не е отчетена близостта на селото до областния център - Ямбол, независимо, че попада в административно в област Сливен. По тази причина, съдът следва да вземе предвид направената от вещото лице оценка, която напълно отговаря на законовите критерии съобразно чл. 32, ал. 3, т. 2, вр. § 1а, т. 4, б. "а" от ЗДС и да увеличи определеното обезщетение от 4966 лв. на 5847 лв. Предвид изложеното, Върховният административен съд, трето отделение