Решение № 3775 от 28.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2905/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), чрез процесуален представител, срещу решение 59 от 24.01.2023 г., постановено по административно дело 634/2022 г. на Административен съд - Хасково, с което е отменено негово Уведомително писмо изх. 02-260-2600/4047 от 30.01.2021 г., за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2017 г., в обжалваната част за извършените намаления и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне по заявлението за подпомагане на ЕТ "Тимагро-В. Марин" в отменената част. Касационният жалбоподател обжалва решението като неправилно - материалноправно незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, навежда и доводи за необоснованост, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу уведомителното писмо, присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационна жалба - ЕТ "Тимагро-В. Марин" не взема становище по касационната жалба. Процесуалният представител на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, като счита, че съдът е приложил правилно материалния закон. Предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен, по място, материя и степен административен орган, в кръга на правомощията му по закон, в изискуемата писмена форма, но в обжалваната част липсват конкретни фактически основания за издаване на акта в нарушение на разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Посочил е, че липсата на надлежни мотиви води до невъзможност на съда да извърши адекватен съдебен контрол за законосъобразност на обжалвания административен акт, поради което е налице отменителното основание на чл. 146, т. 2 АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. Доводите на касационния жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение са неоснователни. Първоинстанционният съд е обсъдил самостоятелно всички въведени от страните обстоятелства, като е дал ясен и конкретен отговор кои приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В обжалваното решение е налице подробно изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Посочено е въз основа на кои доказателства са приети за установени фактите, кои доказателства съдът кредитира и защо. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за незаконосъобразност на оспорвания административен акт. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава неправилност на обжалваното решение. Неоснователни са доводите за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правото на участие на страната в производството по делото не е препятствано, а обжалваното решение е надлежно мотивирано. Частичната липса на мотиви е самостоятелно основание за отмяната на оспорения акт по чл. 146, т. 2 АПК. Твърдението, че са извършени административни проверки чрез ИСАК не внася яснота за причините за постановения отказ. В съответствие със съдържанието на писмото са изводите на АС за липса на посочени факти в писмото, включително и в таблиците, които да са довели до посочените в същите таблици правни основания за недопустимост за подпомагане на парцелите. Съгласно Тълкувателно решение 16 от 1975 г. на ОСГК, мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт, в съпроводителното писмо или в друг документ, най - късно до изпращането на жалбата срещу акта на по - горния административен орган, ако изхожда от същия административен орган, който е издал акта. Липсата на мотиви към първоначалния административен акт не съставлява съществено нарушение на закона и в случаите, при които по-горният административен орган е потвърдил мотивирано акта. В случая конкретни съображения обаче за постановения административен акт не се намират в нито един от посочените в тълкувателното решение видове документи. Представеното в хода на съдебното производство становище от 08.07.2022 г. не попада в нито една от хипотезите на ТР 16 от 1975 г. на ОСГК и същото не е било изготвено към момента, в който жалбоподателят е упражнил правото си на жалба срещу административния акт, поради което и не може да санира липсата на реквизит - фактически основания за издаване на акта, необходим именно за упражняване на правото на защита на адресата на индивидуалния административен акт. Особеностите на съставяне на конкретния административен акт в табличен вид, не пречат на органа да изложи допълнително мотиви, относими към конкретния случай, нито да се позове на документи, съдържащи се в преписката, за да обоснове посоченото в акта правно основание. Съгласно чл. 35 АПК индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. Освен това задължение на административния орган е и служебно да събере релевантните за случая доказателства, да ги провери и да ги прецени, за да установи съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му, след което да ги отнесе към приложимата правна норма и да постанови своя акт. При така направената правилна преценка на АС Хасково за липса на фактически основания за издаване на акта, което е самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт в разглежданата му част, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение