Решение № 5723 от 28.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10569/2013 г.

Решение № 5723 от 28.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10569/2013 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - Варна при ЦУ на НАП, срещу решение № 1611/19.06.2013 г. постановено по адм. д. № 317/2013 г. по описа на Административен съд - Варна /АС/. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като необосновано и постановено в противоречие с материалния и процесуален закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени доводи, моли да бъде отменено решението и по същество отхвърлена жалбата, с присъждане на разноски за две инстанции. Ответникът - "Сайтрон" ООД, със седалище и адрес на управление гр. Варна, чрез пълномощника си адв. Топалова в писмена молба, излага доводи за правилност на решението. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред АС е бил Ревизионен акт № 031202156/27.09.2012 г., издаден от Георги Костов - главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Варна, потвърден с Решение № 804/19.12.2012г на Директора на Дирекция "ОУИ" / сега с ново наименование директор Дирекция "ОДОП" / Варна, с който на "Сайтрон " ООД е отказано право на данъчен кредит по доставки от "А. М. О. К" ЕООД, с предмет СМР и по доставки от "Страбекс ойл 2000" ЕООД, с предмет "кабели", "кабелни канали и тръби" и "ел. табло и предпазители". За да постанови обжалваното решение на първо място АС е приел, че процесния РА е издаден в хода на надлежно възложена данъчна ревизия, при извършването на която не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила взирани в ДОПК. По същество на спора относно доставчика "А. М. О. К" ЕООД, за установено съдът е приел, че по делото е представен и приет договор за извършване на СМР от 10.03.2009 г., сключен между жалбоподателя и "А. М. О. К" ЕООД, които са подробно изброени в приложение 1 към договора и двустранно подписан протокол обр. 19/23.03.2009 г. за приетите от доставчика СМР. От заключението на вещото лице по приетата без оспорване по делото съдебно-счетоводна експертиза, за установен съдът е приел факта на плащане по банков път и начисляване на данъка. От представените разчетно платежна ведомост, аналитичен регистър по с/ка 604 - разходи за заплати, с/ка 605 разходи за соц. осигуряване за м. март 2009 г., вещото лице е дало заключение, че има начислени разходи за заплати на 6 работника и начислени осигуровки, което съдът е приел, че обосновава кадрова обезпеченост на доставчика. Досежно квалификацията на тези работници, съдът се е позовал на показанията на св. Недялко Иванов- управител на "Зебра" ООД /дружеството на чиито обект е извършена доставката/, че жалбоподателя го е уведомил, за наемане на допълнително хора от "А. М. О. К" ЕООД и те ще направят ел. инсталацията и всички други инсталации. Довода на органа по приходите за несъответствие на подписа на лицето, което е заверило представените доказателства и подписа на управителя на дружеството - доставчик, съдът е приел, за неоснователен тъй като не е назначена графологична експертиза и не е поискано изслушване на такава в хода на съдебното обжалване. При така установеното съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 9 от ЗДДС, поради което е налице настъпване на данъчно събитие и изискуемост на данъка по смисъла на чл. 25 от ЗДДС. Относно доставчика "Страбекс ойл 2000 " ЕООД, съдът е приел за безспорно установено наличието на плащане по процесните фактури и последващата реализация на стоките, като вложени в обект "Производствено търговски комплекс за вертикална и пътна сигнализация" в гр. Аксаково. Досежно липсата на доказателства за транспорт на процесните стоки до склада на жалбоподателя, съдът е приел, че сам по себе си този факт не води до извод за липса на предпоставки за признаване на право на ДК. Предвид естеството на стоките /ел. материали/, които са определени само по своя вид, прехвърлянето на собствеността настъпва с отделянето на тези вещи, като в тази насока съдът се е позовал на приетите по делото доказателства за предаване на стоката от доставчика "Страбекс ойл 2000 " ЕООД на получателя "Сайтрон " ООД. Тези доказателства съдът е приел, че неоснователно не са съобразени от органа по приходите при издаване на обжалваният РА, тъй като от една страна са представени в рамките на ревизионното производство /същото приключва с издаване на РА/ и са в отговор на направените запитвания от ревизиращият екип с Искане № 10.72-07-12/02.04.2012 г. Представените доказателства са приети без оспорване в хода на съдебното производство, поради което съдът е приел, че същите като частни свидетелстващи документи следва да бъдат кредитирани и ценени наред с останалите доказателства по делото. Закупените стоки по фактурите издадени от "Страбекс ойл 2000 " ЕООД са били приети на склад от жалбоподателя и впоследствие вложени в обекта в гр. Аксаково, за което свидетелстват стоковите разписки на стр. 107 -110 от адм. преписка. Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка по делото, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Спорният момент по делото е наличието на реално извършени облагаеми доставки на стоки и услуги по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС, респективно налице ли са предпоставките на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС за отказ на правото на приспадане на данъчен кредит на получателя по доставките. След подробен анализ на събраните по делото доказателства, правилно съдът е приел, че процесните СМР са реално извършени от доставчика "А. М. О. К" ЕООД. До този извод съдът е достигнал след като е обсъдил приетите без оспорване по реда на ГПК писмени доказателства, заключението на приетата без оспорване ССЕ и показанията на св. Недялко Иванов. След обсъждане на доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност правилно съдът е приел, че същите са непротиворечиви и взаимно се допълват, поради което се установява, че същите са реално извършени и впоследствие предадени на възложителя - "Зебра" ООД. Разхода по процесната фактура участва в цената на фактурираните СМР включени в Акт обр. 19 от 21.03.2009 г., с който са приети от възложителя извършените от "Сайтрон " ООД дейности. Установено е и обстоятелството, че доставчика е разполагал с 6 броя работници. Действително ВЛ изготвило ССЕ не е извършило проверка в счетоводството на доставчика, поради което е работило само въз основа на представените и приложени по делото доказателства, но последните са представени на 23.08.2012 г., заедно с писмени обяснения на представляващия дружеството Юлия Караатанасова и подписани от нея. В обяснението е посочила като представени от нея цитираните счетоводни документи, които съдържат подпис и печат на дружеството. Факта, че визуално според органа по приходите подписа върху документите е различен от подписа на представляващия дружеството не налага на извода, че същите не изхождат от счетоводството на същото. Като приети по преписката, с положен печат на данъчната администрация и без извършена допълнителна проверка от органа по приходите, правилно съдът е приел, че същите следва да бъдат кредитирани след обсъждането им с останалите доказателства по делото, а довода на касатора в тази насока е неоснователен. Относно доставчика "Страбекс ойл 2000" ЕООД, съдът е обсъдил поотделно и в съвкупност събраните като неоспорени доказателства по делото и е достигнал до законосъобразен извод за наличие на реално извършена доставка на стоки. Позовал се е на установения от вещото лице факт на последващата реализация на стоките, като вложени в обект "Производствено търговски комплекс за вертикална и пътна сигнализация" в гр. Аксаково, като липсата на доказателства за транспорт на процесните стоки до склад на жалбоподателя, правилно съдът е приел, че не води до извод за липса на реално предаване на стоките. Видно от обяснението на представляващия дружеството-доставчик, стоките са изпращани чрез куриерска служба, но доказателства в тази насока не са представени. Закупените стоки по фактурите издадени от "Страбекс ойл 2000 " ЕООД са били приети от получателя на склад на ул. "Ген. Колев"49 и впоследствие вложени в обекта в гр. Аксаково, което съдът правилно е приел за установено от приетите стокови и складови разписки. Складовите разписки действително са подписани и съставени от получателя, но стоките посочени в тях са подробно индивидуализирани и в процесните фактури, които са подпечатани и подписани от доставчика. В деня на получаването им са подписани от възложителя на обекта и стокови разписки за изписване на същото количество стоки. С оглед на изложеното и при липса на други доставчици на ДЗЛ, за същите стоки, които са вложени в обект "Производствено търговски комплекс за вертикална и пътна сигнализация" в гр. Аксаково, който е приет от възложителя се налага извода, че правилно съдът е приел наличие на реално осъществена доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, респективно настъпване на данъчно събитие и изискуемост на данъка. С оглед на изложеното и като е достигнал до същите правни изводи, АС е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила, тъй като не се установиха твърдяните в касационната жалба основания за неговата отмяна. С оглед крайният съдебен акт и предвид изричната претенция на пълномощника на ответинка по касационната жалба Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при ЦУ на НАП, следва да заплати сумата от 800 лева, представляваща уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение, за настоящата инстанция. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, осмо отделение,