Решение № 6205 от 23.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1119/2019 г.
ВАСVII отделение23.04.2019 г.докладчик Мирослава Георгиева
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 2227/19.11.2018 г. на Административен съд гр. Варна по адм. д. № 1864/2018 г., като вместо него постанови: ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Сакар Шипинг" ЕООД срещу отказ, обективиран в писмо изх. № В-1118/4.06.2018 г. на директора на Дирекция "Морска администрация – Варна" по заявление вх. № В-1118/28.05.2018 г. ОСЪЖДА "Сакар Шипинг" ЕООД, гр. Суворово, обл. Варна да заплати на Изпълнителна агенция "Морска администрация" – Дирекция "Морска администрация – Варна" сумата от 600 лева /шестстотин лева/, представляващи разноски за две съдебни инстанции. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 6205 от 23.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1119/2019 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Морска администрация – Варна" срещу решение № 2227/19.11.2018 г. на Административен съд гр. Варна по адм. д. № 1864/2018 г., с което съдът отменя негов отказ, обективиран в писмо изх. № В-1118/4.06.2018 г. по заявление на "Сакар шипинг" ЕООД с вх. № В-1118/28.05.2018 г. Релевира възражения по чл. 209, т. 3 АПК – неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Възраженията на касатора могат да се групират в следните пунктове: 1. Твърди, че съдът неправилно е приел, че при постановяване на отказа са нарушени административнопроизводствените правила. Административният орган бил спазил задълженията си по чл. 30, ал. 2 АПК. Преписката между него и заявителя "Сакар Шипинг" ЕООД била образувана с подаване на заявление вх. № В – 707/17.05.2018 година от "Шипман БГ" ООД, с което се искало издаване на непрекъснат документален запис на историята на жалбоподателя. Върху заявлението били посочени констатираните нередовности, като същите останали неотстранени и със заявлението вх. В – 1118/28.05.2018 година за вписване в регистъра на корабите на сключения на 26 март 2018 година договор за беърбоут чартър /договор за ББЧ/. В подкрепа на твърдението за спазване на задължението по чл. 30, ал. 2 АПК бил и факта, че на официалната интернет страница на Изпълнителна агенция "Морска администрация" /ИАМА/, в Графа "Административни услуги", Указание 16 "Вписване в регистъра на корабите на Република България" в точка IV. Б, подробно било изброено какви документи следва да бъдат приложени към заявлението за вписване на кораба нает по договор за ББЧ и съответно издаване на временно свидетелство за регистрация, с което да се даде право на беърбоут чартьора да плава под знамето на Република България. Дирекция "Морска администрация - варна" /ДМА – Варна/ нямала практика да се произнася без заявителят да е платил такса за услугата, която желае. 2. На следващо място касаторът излага съображения за неправилно приложение на материалния закон от първоинстанционния съд. В чл. 18, ал. 4 от Наредба № 1 за вписване в регистъра на корабите /Наредба № 1 било вменено задължение на ИАМА преди да направи вписване в регистъра на корабите да извърши проверка на обстоятелствата и представените документи. В тази насока оспорва като неоснователно твърдението на съда за липса на компетентност у ИАМА да преценява законосъобразността на представения договор за ББЧ. Регистърът на корабите на Република България представлявал съвкупност от регистрови книги на големите кораби, регистрови книги на малките кораби, регистрови книги на кораби, наети по договор за ББЧ, регистрови книги на кораби в строеж. Тези регистрови книги се водели от всяка териториална единица на ИАМА – Русе, Лом, Варна, Бургас. Разпоредбата на чл. 39а от Кодекса за търговското корабоплаване /КТК/ уреждала императивно и кумулативно условията, при които кораб, нает по договор за ББЧ, можел да бъде вписан в регистровите книги на корабите, наети по договор за ББЧ, съгласно законодателството на Република България с оглед възможността да плава под българско знаме. Законодателят в чл. 39а КТК не правел разлика между основния флаг, под който плава кораба – дали е български или чужд.
Цитирани разпоредби
1- чл. 34, ал. 1, т. 3 КТК