Решение № 10284 от 29.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1144/2010 г.

Решение № 10284 от 29.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1144/2010 г., VII о., докладчик председателят Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационната жалба, подадена от Аргир Костов Янакиев и Иван Аргиров Аргиров срещу решение № 342 от 18.05.2009 г. на Варненския окръжен съд по адм. дело № 2119/2003 г. и по касационната жалба на Иван Аргиров Янакиев срещу допълнително решение № 624 от 17.11.2009 г. по адм. дело № 2119/2003 г., в частта, с която Варненският окръжен съд е оставил без уважение молбата му за допълване на диспозитива на решение № 342 от 18.05.2009 г.. В жалбите се правят доводи за неправилност на оспорените актове и се иска отмяната им. Ответниците по касационните жалби - изпълнителният директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър и физическите лица, не са изразили становище по нея. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като прецени данните по делото, прие за установено следното: С обжалваното решение № 342 от 18.05.2009 г. Варненският окръжен съд е отхвърлил жалбата на Иван Аргиров Янакиев и Аргир Костов Янакиев против заповед № 300-4-47/01.10.2003 г. на изпълнителния директор на АГКК гр. София, издадена на основание чл. 49 от Закона за кадастъра и имотния регистър за одобряване на кадастралния план в цифров и графичен вид в м 1:1000 на осми подрайон на гр. Варна, в частта й относно имот пл. сн. № 1119 по отношение собствеността на имота. Съдът е приел за установено от фактическа страна, че жалбоподателите се легитимират като собственици, съгласно нотариален акт № 45/1987 г. и нотариален акт № 48/1987 г. на имот, находящ се в гр. Варна, ул. "Бдин" № 13, представляващ първи надпартерен етаж от сградата, ведно с идеални части от дворното място, върху което е построена сградата, представляващо парцел I - 6 в кв. 9 по плана на осми подрайон гр. Варна, цялото с пространство от 350,60 кв. м. С протокол № 19/28.03.1968 г., съставен от комисията по § 85 от ППЗПИНМ, от дворното място са били отчуждени 50 кв. м., за което е съставен акт № 10053/26.05.1969 г. за държавна собственост. Съгласно експертното заключение, прието по делото, трафопостът е отразен в кадастъра от 1969 г., който е бил одобрен заедно с регулационния план от 1981 г. В действащия кадастрален план от 2003 г. имотът на жалбоподателите е записан като кадастрална единица № 540.1118 - дворно място, а за трафопоста - кадастрална единица 540.1119, които съставляват части от имот пл. сн. № 6 кв. 9. С оспорената заповед имот 540.1119 е образуван като самостоятелен. При тези фактически обстоятелства, съдът е приел, че обжалваната заповед е законосъобразна като издадена при спазване на процедурните правила, разписани в ЗКИР и Нардба № 14/23.07.2001 г. (отм.). Посочил е, че границите са отразени в съответствие с фактическото положение и съобразно нанасянията в предходния кадастрален план. Отбелязъл е, че ако страните считат за некоректни нанесените имотни граници, могат да претендират изменение на кадастралния план след решаване на имуществения спор за собственост по отношение на имот 540.1119, по реда на чл. 53 от ЗКИР. Така мотивиран е постановил обжалвания резултат. С молба от 11.06.2009 г. жалбоподателите са поискали съдът да допусне поправка на очевидна фактическа грешка, като поправи номера на административния адрес ул. "Бдин" № 13 вместо погрешно изписания в диспозитива - № 14. С молба от 15.06.2009 г. жалбоподателите са поискали допълване на решението, като се произнесе по доводите им нищожност на оспорената заповед. В хода на производството по постановяване на решение по чл. 250, ал. 1 от ГПК, жалбоподателят Аргир Костов Янакиев е починал, като процеса е продължил с участието на неговите правоприемници - законните му наследници жалбоподателят Иван Аргиров Янакиев и Константин Аргиров Янакиев. С решение № 624/17.11.2009 г. Варненският окръжен съд е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 342/18.05.2009 г. (в тази част решението не е оспорено) и е оставил без уважение молбата на жалбоподателите за допълване на диспозитива на съдебния акт. Изложил е съображения, че в мотивите на същия съдът се е произнесъл по действителността на обжалваната заповед, а постановеният отхвърлителен диспозитив съдържа имплицитно и отхвърляне на възражението за нищожността й (арг. чл. 177, ал. 3 АПК). В касационните жалби срещу съдебните актове се поддържа, че са постановени при неправилно приложение на материалния закон и са необосновани. Основното релевирано оплакване е, че не е проведено валидно отчуждаване на терена за нуждите на техническата инфраструктура и по недопустим начин с одобрената кадастрална карта по същество се нанася нов имот с идентификатор 540.1119, който не е съществувал в предходните кадастрални и регулационни планове. По отношение на допълнителното решение се твърди, че съдът неправилно е отказал да се произнесе по доводите за нищожност на оспорения административен акт, позовавайки се на лаконичните си мотиви в основното решение. Настоящият съдебен състав, като прецени доводите и възраженията на страните и данните по делото, намери, че касационната жалба на Аргир Костов Янакиев срещу решение № № 342 от 18.05.2009 г. на Варненския окръжен съд по адм. дело № 2119/2003 г. е недопустима поради просрочие, а касационните жалби на Иван Аргиров Янакиев срещу решение № № 342 от 18.05.2009 г. и допълнително решение № 624 от 17.11.2009 г. са процесуално допустимо, но разгледани по същество са неоснователни, по следните съображения: По касационната жалба на Аргир Костов Янакиев: Съгласно приложените съобщения по делото, Аргир Костов Янакиев е бил уведомен за решение № 342 от 18.05.2009 г. на ВОС на 21.05.2009 г., лично. Касаторът Иван Аргиров Янакиев е бил уведомен за същото решение на 26.05.2009 г., чрез пълномощника си по делото адвокат М. Славова. Срещу решението е постъпила касационна жалба, подадени от процесуалния представител на Иван Аргиров в срока по чл. 211, ал. 4 от АПК и обща касационна жалба от Аргир Костов Янакиев и Иван Аргиров Янакиев, постъпила в съда на 05.06.2009 г.. При това положение касационната жалба на Аргир Янакиев се явява просрочена - преклузивният 14-дневен срок за касационно оспорване е изтекъл на 04.06.2009 г. - четвъртък, присъствен ден, поради което следва да се остави без разглеждане и се прекрати производството в тази част. По касационните жалба на Иван Аргиров Янакиев: Съгласно разпоредбата на чл. 41, ал. 1 от ЗКИР, кадастралната карта и кадастралните регистри се създават чрез обединяване на данни, които се съдържат: 1) в карти, планове, регистри и друга документация, одобрени по реда на отменения Закон за единния кадастър на Народна република България, отменения Закон за териториално и селищно устройство, Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, имат характер на основни кадастрални данни и отговарят по съдържание и точност на изискванията, определени с наредбата по чл. 31; и 2) са набрани чрез геодезически, фотограметрични и други измервания и изчисления. Използването на единия или и на двата способа за създаване на кадастралната карта е въпрос на преценка на административния орган, като приложението им обуславя основанията за оспорване на кадастралната карта - арг. чл. 46, ал. 3 от ЗКИР. В чл. 43, ал. 1, т. 5 от ЗКИР е разписано, че границите на поземлените имоти се установяват: а) от означеното на място състояние в съответствие с актовете по чл. 38, ал. 1, т. 3; б) от работните материали, изработени по време на определяне на границите; в) от изображението върху одобрена кадастрална карта и г) от планове и карти, посочени в чл. 41, ал. 1, т. 1. Посочените в тази правна норма източници са подредени по важност (приоритетност) в подзаконовия нормативен акт - чл. 13, ал. 1 от чл. 13 от Наредба № 14/2001 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Обжалваната заповед е издадена на основание чл. 49, ал. 1 от ЗКИР и § 6 от Наредба № 14/23.07.2001 г., съгласно който кадастралните планове, чието изработване е възложено до влизането в сила на ЗКИР, се довършват съгласно нормативните изисквания за изработването им, действали към момента на сключване на възлагателния договор. Те се приемат, съобщават се на заинтересуваните и се одобряват по реда, предвиден в ЗКИР. С оглед на тези законови изисквания, правилно първоинстанционният съд е приел, че нанасянето в кадастралната карта на поземлените имоти с идентификатори № 540.1118 - дворно място, а за трафопоста - кадастрална единица 540.1119, е спазена приоритетността на източниците по чл. 13 от Наредба № 14/2001 г. В случая няма трайно отразени гранични знаци, поради което правилно в кадастралната картата са отразени границите и съответната площ съобразно източниците по чл. 13, ал. 1, т. 3 от Наредба № 14/2001 г. - изображението върху одобрени предходни планове и карти. Имотите са нанесени при съобразяване на данните по кадастралния план от 1969 г. и заповед № Р-506/29.12.2001 г. на кмета на община Варна, с която на основание чл. 32, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗТСУ (отм.) и чл. 54, ал. 1, т. 8 от ППЗТСУ е одобрено изменението на регулацията на парцел I - 6, кв. 9, осми подрайон, като от същия се обособява втори парцел ХV - за трафопост. Спорът във връзка с отчуждаването на терена от 50 кв. м., е разрешен с влязлото в сила решение от 19.02.1993 г. на РС гр. Варна по гр. д. № 2329/1992 г., с което е отхвърлена жалбата на Аргир Янакиев, Константин Янакиев и Иван Янакиев срещу отказа на кмета на община Варна да отмени отчуждаването и възстанови правото на собственост на жалбоподателите върху 50 кв. м., отчуждени за трафопост от собствения им недвижим имот по реда на ЗПИНМ с протокол № 19/28.03.1968 г. на комисията по § 85 от ППЗПИНМ. Ето защо, развитите в касационната жалба доводи за недействителност на отчуждаването са неотносими към предмета на делото и не следва да се обсъждат. Освен това заповедта по чл. 49, ал. 1 ЗКИР няма конститутивно действие, а констативно, т. е. не създава права на собственост, а отразява актуалните такива, поради което е и изрично предвидената в чл. 53 хипотеза за последващо изменение на кадастралната карта и регистри при евентуална промяна в обема на собствеността. В този смисъл, съдът правилно е посочил, че жалбоподателите разполагат с възможността да защитят интересите по реда на чл. 53 от ЗКИР. При това положение, обжалваното решение е правилно и не са налице основания за отмяната му. Неоснователна е и касационната жалба срещу допълнителното решение. Съдът правилно е посочил, че в решението, с което се е произнесъл по съществото на спора е изложил съображения относно действителността на оспорената заповед. Счел е, че е издадена от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия и на предвидените в закона основания, които обстоятелства обуславят извод за действителността й. Следователно, не е налице непълнота на съдебния акт по смисъла на чл. 250, ал. 1 от ГПК. За пълнота на изложението, трябва да се отбележи, че развитите в касационната жалба доводи за нищожност на акта, по които съдът е следвало да се произнесе според касатора, касаят преценката за унищожаемост на оспорената заповед, но не и за нищожност. С оглед на тези съображения, съдът правилно е отказал да уважи искането на касатора по чл. 250, ал. 1 от ГПК. Предвид изложеното, обжалваните решения - основно и допълнително, на Варнеския окръжен съд са правилни, не са налице основания за отмяната им и същите следва да се оставят в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,