Решение № 6143 от 27.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9490/2014. г.

Решение № 6143 от 27.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9490/2014. г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII на АПК. Образувано е по жалба на заместник директора на ТД на НАП - София, представен от юрисконсулт Николай Гергов, срещу решение № 3139/12.05.2014 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по административно дело № 2548/2014 г., разпореждащо отмяната на заповед за налагане на принудителна административна мярка № F079345/16.12.2013 г. на заместник директора на ТД на НАП - София, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, са наложени на "Рент а хост" ЕООД принудителни административни мерки - запечатване на обект: хотел, находящ се в гр. София, бул. "Хр. Ботев", № 116 и забрана на достъпа до него за срок от 15 дни. Юрисконсултът е пропуснал да заява, че упражнява чуждо право на съдебно производство, но е вън от съмнение, че подава касационната жалба от името на заместник директора на ТД на НАП - София, тъй като е бил повереник на тази страна в първоинстанционното производство. Оплакванията са за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон. Според касатора е осъществен фактическия състав, пораждащ правомощието за налагане на ПАМ с оспорената заповед, като при издаването й не са допуснати нарушения. Иска отмяна на първоинстанционното решение и решаване на спора по същество с отхвърляне на оспорването срещу заповедта за налагане на ПАМ. Ответникът по касация "Рент а хост" ЕООД не изразява становище по жалбата. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. При обсъждане на доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното: С оспорената пред АССГ заповед по отношение на "Рент а хост" ЕООД е наложена принудителна административна мярка запечатване на обект за стопанисвания от него хотел в гр. София за срок от 15 дни и е забранен достъпът до него. Административният акт е мотивиран с извършването от търговеца на 25.07.2013 г. на нарушение по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. В обстоятелствената част на акта като нарушение е описано неиздаването от регистрирания в търговския обект наличен и работещ ЕКАФП на фискална касова бележка при плащане в брой за извършена продажба на услуга. Правно основание за издаване на заповедта са разпоредбите на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. За да отмени заповедта за налагане на ПАМ първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят е нарушил реда за издаване на съответен документ за извършена в търговския му обект продажба на услуга, което осъществява предпоставките за налагане на мярката по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС. Като противоречащо на закона е възприето отсъствието на мотиви относно избора на срока на ограничението в правната сфера на адресата на мярката. Първоинстанционният съдебен акт е неправилен. Страните не спорят по фактите. Вън от обсега на спора е неизпълнението от ответника по касация на задължението му да издаде фискален бон за извършената в стопанисвания от него търговски обект продажба. Съответно на съдържащата се в чл. 22 от ЗАНН позитивна правна уредба е разбирането за деленето на принудителните административни мерки на превантивни, преустановителни и възстановителни. В хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС юридически факт пораждащ правомощието на органа по приходите или оправомощеното от него длъжностно лице да наложи ПАМ запечатване на обект е неспазването на реда или начина за издаване на документ за продажба, отпечата и издаден по установения ред за доставка/продажба. Към реда за издаване на документ са относими задълженията по чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на извършваните продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (ФУ) /освен при изключенията по разпоредбата/ и по чл. 25, ал. 3 от наредбата за издаване на фискалния бон при извършването на плащането. Текстовете от наредбата възсъздават правилото на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Възприемайки извършеното нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, като източник на правомощието си по чл. 186, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, касаторът в условията на обвързана компетентност е издал утежняващия административен акт, чието съдържание е запечатването на търговския обект, в който е осъществена противоправната деятелност. Съдържанието на ПАМ и предпоставките за налагането й я определят като превантивна и преустановителна /по хипотеза ПАМ не са насочени към обезпечаване на изпълнението на административни наказания, каквато теза е заявена от първостепенния съд/. Такива цели преследва и оспорената заповед на заместник директора на ТД на НАП, а това изключва постановяването й при превратно упражняване на властнически правомощия. Не е липса на форма на административния акт отсъствието на мотиви относно срока на ограничението. Към основанието на касатора за избор на срок е мястото на търговския обект и реализирания оборот по дневния финансов отчет, на който има позоваване в заповедта. Наред с горното неяснотата относно критериите на срока може да обоснове изменението на акта, но не и отмяната му при установени предпоставки за налагане на ПАМ. Административният съд не е обсъдил частта от административния акт, с която е създадена забрана за достъпа до обекта. Нормативен източник на тази забрана е разпоредбата на чл. 187, ал. 1 от ЗАДС. Същината на въведеното с нея ограничение в правната сфера на адресата е различно от тази на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, което я определя като отделен вид мярка. Изискването за кумулативното й налагане със запечатването сочи на тъждество на предпоставките им, а както се прие по-горе те са осъществени. Отмяната на оспорения пред АССГ административен акт е неправилна, поради което е дължима отмяна на съдебното решение и отхвърляне на оспорването срещу ИАА. Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение