Решение № 15199 от 11.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14902/2018 г.

Решение № 15199 от 11.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14902/2018 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 213 от 22.10.2018 г. по административно дело № 398/2018 г. Административен съд – Кюстендил е: 1) отменил решение № 2153-09-22 от 21.08.2018 г. на директора на ТП на НОИ (Териториално поделение на Националния осигурителен институт) – Кюстендил и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН] от 10.07.2018 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване към ТП на НОИ – Кюстендил, с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69, ал. 10 от КСО във връзка с § 50 от ПЗР ЗИД КСО на А. Костадинов от [населено място]; 2) върнал преписката на пенсионния орган за ново произнасяне при правилно прилагане на закона; 3) осъдил ТП на НОИ – Кюстендил да заплати на А. Костадинов разноски по делото в размер на 300 лв. Така постановеният съдебен акт е обжалван с касационна жалба от директора на ТП на НОИ - Кюстендил. По съображения за неправилност, относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК – нарушение на материалния закон и необоснованост, се иска отмяна на атакуваното решение на първоинстанционния съд и решаване на делото по същество чрез отхвърляне на първоначалната жалба на А. Костадинов. Съображения в същата насока са развити и в писмена защита, депозирана по делото от главен юрисконсулт Андонова, процесуален представител на касатора, като е възведена и претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касация А. Костадинов от [населено място], в писмен отговор, подаден от пълномощника му адвокат Божкова, оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение, като претендира и присъждане на направените деловодни разноски за двете инстанции. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и предлага решението на първоинстанционния съд като правилно да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за които оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата срещу него за неоснователна. Атакуваният с нея съдебен акт е валиден, допустим и правилен, като не страда от пороци, съществуването на които би обусловило неговата отмяна. С разпореждането от 10.07.2018 г., потвърдено с оспореното пред първоинстанционния съд решение на директора на ТП на НОИ – Кюстендил от 21.08.2018 г., ръководителят по пенсионно осигуряване на основание чл. 69, ал. 10 от КСО във връзка с § 50 от ПЗР на ЗИДКСО (обн. ДВ, бр. 61/2015 г., в сила от 15.08.2015 г.) е отказал да отпусне на А. Костадинов поисканата от последния със заявление от 21.06.2016 г. лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ). Разпореждането е атакувано от заявителя по реда на чл. 117, ал. 2 от КСО пред ръководителя на ТП на НОИ – Кюстендил с възражение за неправилно приложение на материалния закон, защото към датата на заявлението не е трябвало да отговаря на условията за възраст и да изпълнява длъжност в системата на МВР. При осъществения административен контрол директорът на ТП на НОИ – Кюстендил не е уважил сезиралата го жалба, като е възприел и доаргументирал тезата на ръководителя на пенсионното осигуряване, че Костадинов няма право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по посочените в разпореждането норми от КСО, защото не отговаря на кумулативните изисквания в тях за навършена възраст и заемана длъжност или извършвана дейност. За да уважи жалбата на лицето срещу решението на ръководителя на ТП на НОИ - Кюстендил, с обжалвания съдебен акт, предмет на касационен контрол, първоинстанционният съд е формулирал правилният решаващ извод, че към релевантния момент А. Костадинов е отговарял на законовите предпоставки за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69, ал. 10 във връзка с ал. 2 от същия член и с § 50 от ПЗР на ЗИДКСО (обн. ДВ, бр. 61/2015 г., в сила от 15.08.2015 г.). Касационната инстанция споделя крайният извод в проверяваното съдебно решение за незаконосъобразност на процесните административни решение и разпореждане, и съответно, на отказа за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Костадинов. Доколкото спорът по делото е изцяло правен и първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка по казуса, като между страните не са спорни фактите и обстоятелствата досежно това, че лицето към датата на заявлението е имало изискуемият общ осигурителен стаж от 27 години, от които две трети (18 години) действително изслужени като държавен служител в системата на МВР и навършена възраст [възраст], настоящият съдебен състав ги възприема така, както са изложени. При съвкупната преценка на доказателствения материал по делото и след правилно тълкуване и приложение на относимите към конкретния случай разпоредби от КСО, съдът е стигнал до материално законосъобразния извод, че решението на административния орган, с което на А. Костадинов е отказано отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст с мотива, че макар и да изпълнява условията за 27 години общ осигурителен стаж, от който две трети действително изслужени като държавен служител по ЗМВР, същият не е навършил необходимата възраст и към момента на подаване на заявлението за пенсиониране не работи в системата на МВР, е незаконосъобразно. Съгласно чл. 69, ал. 2 от КСО държавните служители по ЗМВР, ЗСРС и по ЗИНЗС, държавните служители по чл. 11 от ЗПУ, държавните служители по чл. 16, ал. 2 от ЗПКОНПИ, държавните служители, осъществяващи дейността по охрана на съдебната власт по чл. 391 от ЗСВ, придобиват право на пенсия при навършване на възраст 52 години и 10 месеца и при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по посочените закони, по ЗДАНС и като военнослужещи по ЗОВСРБ. С разпоредбата на § 50 от ПЗР на ЗИДКСО (обн. ДВ, бр. 61/2015 г., в сила от 15.08.2015 г.) е предвидено, че лицата по чл. 69, които до 31.12.2015 г. (сред които е и Костадинов) имат необходимия осигурителен стаж за придобиване право на пенсия, могат да се пенсионират независимо от възрастта им до 31.12.2018 г. Правилно в тази връзка съдът е приел, че преференциалният режим на пенсиониране по цитирания § 50 не се отнася само до лицата, които към момента на пенсиониране са служители от цитираните ведомства, а и такива, които преди това са изпълнявали държавна служба, в случая по ЗМВР, след като отговарят на изискванията за специален и общ осигурителен стаж. Разпоредбата на чл. 69, ал. 2 от КСО следва да се тълкува и прилага съвместно с тази на § 50 от ПЗР на ЗИДКСО (обн. ДВ, бр. 61/2015 г., в сила от 15.08.2015 г.), с която е въведено изключение от общото правило на чл. 69, ал. 2 от КСО. Тази разпоредба не е отменена през 2018 г., когато А. Костадинов е подал заявление за отпускане на пенсия, нито срокът 31 декември 2018 г. е изтекъл. Употребеният израз "лицата по чл. 69" сочи, че законодателят не прави разлика между тези, които са работили към посочените в чл. 69, ал. 2 от КСО министерства и ведомства непосредствено преди подаване на заявлението за отпускане на пенсия, и такива, които са ги напуснали преди това и са придобили осигурителен стаж и на други места. В подкрепа на този извод е и разпоредбата на чл. 69, ал. 10 КСО, съгласно която право на пенсия при условията на ал. 1 - 9 на чл. 69 от КСО имат и лицата, които са изпълнявали военна или държавна служба по законите по ал. 1 - 3, 5 и 5 а, лицата, които са били на длъжностите по ал. 4 и 7, и служителите, които са извършвали дейностите по ал. 6, която разпоредба и към настоящия момент е в сила. Употребата на съюза "и", както и на минало време в глаголите "изпълнявали" и "извършвали", съответно посочването "били на длъжностите", недвусмислено водят до извода, че преференциалният режим на пенсиониране по § 50 не се отнася само до лицата, които към момента на пенсиониране са служители от цитираните ведомства, а и към такива като Костадинов, които отговарят на тези изисквания, независимо, че преди това са изпълнявали държавна служба, в случая по ЗМВР и ЗДАНС, а впоследствие са напуснали държавната служба, респ. съответни длъжности, и са продължили да полагат осигурителен стаж на други места, но имащи предвидения от Кодекса значителен осигурителен стаж на такава служба или длъжност. Административният орган, който излага противоположна теза, тълкува стеснително материалноправни норми, създаващи привилегирован режим за пенсиониране за определени държавни служители, при отпадане на критериите възраст и заемана длъжност или извършвана дейност към момента на пенсиониране, с оглед особеностите на полагания от тях труд, което тълкуване е неправилно, тъй като ограничава законово регламентирани права. Т. е., посоченият преференциален режим е относим и към тези лица, които не са навършили изискуемата възраст и са напуснали държавната служба, като са продължили да полагат осигурителен стаж на други места, но имащи към изискуемия от закона момент предвидения от Кодекса за социално осигуряване специален осигурителен стаж на такава служба или длъжност. В същия смисъл е налице и съдебна практика на ВАС, VІ отд., формирана с решенията по адм. дело № 2113/2018 г. и по адм. дело № 2680/2017 г. Предвид изложеното следва да се приеме, че касаторовата теза не намира опора в данните по делото и категорично се опровергава от изнесеното по-горе. Стигайки до извода за незаконосъобразност на административните актове, с които на А. Костадинов е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69 от КСО, съдът е постановил проверяваното решение обосновано и в съответствие с материалния закон, поради което и предвид липсата на други касационни основания за неговата отмяна, същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора няма основание да се уважи акцесорното касаторово искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а доколкото ответникът по касация не е доказал извършването на разноски за производството пред настоящата инстанция, такива не следва да му се присъждат. Искането за присъждане на разноски, направени в първоинстанционното производство, е уважено от компетентния да се произнесе по него административен съд. За пълнота на изложението в тази връзка следва да се отбележи, че дори и съдът да не беше сторил това, първоначалният жалбоподател е следвало да се възползва от процесуалната възможност, регламентирана в чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс, приложима на основание чл. 144 от АПК. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК (редакция преди изменението в ДВ, бр. 77/2018 г.), Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,