Решение № 7474 от 20.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1117/2018 г.

Решение № 7474 от 20.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1117/2018 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Дишкова, чрез процесуален представител, против решение № 605 от 4.12.2017 г., постановено по адм. д. № 484/2017 г. по описа на Административен съд Пазарджик/АС-Пазарджик/. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Съображения излага в касационната жалба и писмена молба. Претендира разноски. Ответникът- Комисията за защита от дискриминация/КЗД/ не изразява становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Ответникът- "Стелт"ООД не изразява становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Ответникът- Г. Петров чрез процесуален представител оспорва касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена. Съображения излага в писмени бележки. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Пазарджик е отхвърлил жалбата на С. Дишкова против решение № 159/12.05.2017 г., на КЗД- трети заседателен състав, по преписка № 16/2016 г., с което по оплаквания на Дишкова за дискриминация- тормоз на работното място, осъществен на основата на признак "лично положение", КЗД: -установява, че Г. Петров, представляващ и управляващ "Стелт"ООД, не е извършил нарушение на чл. 5 от ЗЗдискр. във вр. с § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. по признак "лично положение" по отношение на жалбоподателката С. Дишкова. -установява, че "Стелт" ООД ЕИК822145013, в качеството на работодател, представлявано от Г. Петров-управител и Я. Яков-управител, не е извършил нарушение на забраната за дискриминация по чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. във вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. по признак "лично положение" по отношение на жалбоподателката С. Дишкова. -оставя без уважение жалба с вх. № 44-00-4441/12.12.2015 г. и допълнение към нея под № 44-00-4554/4.01.2016 г. по описа на КЗД, подадени от С. Дишкова от [населено място], срещу Г. Петров-представляващ и управляващ "Стелт" ООД, като неоснователна. Решението на Административен съд Пазарджик е валидно, допустимо и правилно. Законосъобразни са изводите на съда, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Споделя се крайният извод на административния съд, че оспореното решение на КЗД не противоречи на материалноправните разпоредби и целта на закона, като по отношение на жалбоподателката не е осъществена дискриминация по признак "лично положение" под формата на тормоз на работното място. Първоначално Дишкова е заявила пред КЗД упражнен психически тормоз на работното място от Г. Петров в качеството му на управител на "Стелт" ООД, довел до силен стрес, уплаха и здравословни проблеми, като нарушение на трудовото законодателство и неконкретизирани разпоредби от ЗЗДискр. В последствие с уточнително писмо от 4.01.2016 г. е посочила дискриминация по защитен признак "Тормоз" на работното място на лична основа при упражняване конституционното право на труд по чл. 5, вр. чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. -пряка дискриминация основана на лично положение. Визирано е лице за сравнение- бившата главна счетоводителка на дружеството С. Петрова. Тормозът като самостоятелен вид дискриминация съгласно разпоредбата на чл. 5 във връзка с § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на ЗЗДискр., е дефиниран като всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда. Неправилно АС-Пазарджик е приел, че при неправомерен диференциран подход спрямо дадено лице, обвързан с признак по чл. 4 от ЗЗдискр., трябва да се установи по-неблагоприятно третиране на жалбоподателката спрямо друго лице. Дефиницията на тормоза не изисква необходим случай за сравнение, защото при наличие на предпоставките за тази форма на дискриминация, неговата реализация и въздействие постигат изисквания резултат дори ако в обособената негативна среда всички останали субекти са третирани по идентичен начин. В случая обаче физическото и словесно поведение на Г. Петров, осъществено на дата 3.11.2015 г., и описано от жалбоподателката като "надвесване ниско над бюрото", "удряне по бюрото с документи, държани от него", "заявяване какви документи следва му представи Дишкова", "втренчено гледане в очите", "сочене с пръст", и употребата на словесни изрази "ти си болна", не може да се определи като поведение, целящо накърняване достойнството на лицето и като такова, създало особен, специфичен резултат- враждебна, обидна или застрашителна среда. Безспорно е налице отрицателно поведение на управителя на "Стелт" ООД Г. Петров спрямо Дишкова, предизвикало в лицето стресиращо в негативен аспект и нежелано от самото лице емоционално преживяване, но то не е последица от дискриминационно поведение на Петров по см. на приложимите материалноправни норми на специалния закон- ЗЗДискр. Не са налице визираните от закона цели на поведението на сочения за дискриминатор - накърняване достойнството на лицето, създаване враждебна, обидна или застрашителна среда, както по принцип, така и на основата на твърдения от лицето признак- лично положение. Не е налице и изисквания от правната норма резултат по отношение средата-в случая конкретното работно място-не се установява наличие на отрицателно отношение под някаква форма/ неприязън, обида-индивидуализирано конкретно отношение, застрашаване/ от всички други лица в работната среда на С. Дишкова, конкретно насочено спрямо нея. Напротив, от събраните по делото доказателства се установява изразена подкрепа от колеги спрямо Дишкова в създалата се конфликтна ситуация. Субективното усещане за обида и накърняване на достойнство в резултат на нечие нежелано поведение не следва да се тълкува разширително в контекста на приложимите материалноправни норми, които /§ 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр., вр. чл. 2 и чл. 4 от същия закон/. Тези норми не изискват за осъществяване фактическия състав на тормоза кумулация между целта на дискриминатора и резултата, но този резултат като евентуално създадената негативна среда при всички случаи следва да съществува като обективен факт от действителността, който подлежи на установяване в проведеното производство, а това както се отбеляза по-горе в процесния случай не е сторено. На следващо място тормозът предполага поведение, свързано със защитен признак по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Защитените признаци са легално дефинирани лични/обществени качества, винаги свързвани с наличието им в дадено лице/субект/, което наличие е изключено ex lege да бъде предпоставка за различно третиране на това лице с оглед реализиране на негови права или изпълнение на задължения, сравнимо с друго лице, у което тези качества отсъстват. Те винаги са елементи от действителността, макар и свързвани с някакво отношение към лицето, т. е. следва да са качества, присъщи на лицето, и поради което да бъдат изразени от заявителя по начин, който да обуславя възможността за събиране на доказателства за установяването им в производството като част от фактическия състав на твърдяната за осъществена форма на дискриминация. В жалбата до КЗД и последвалите уточнителни писмо и молба признака "лично положение" не е конкретизиран от подателя, като следва да се отбележи, че посоченият от него в писмо от 4.01.2016 г. признак "тормоз" не е защитен признак по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., а форма на дискриминация. В този случай КЗД лаконично е отбелязала, че признакът "лично положение" няма еднозначно, изначално прието обективно съдържание, а жалбоподателката не сочи конкретни факти за неговото наличие. Едва в жалбата до административния съд Дишкова е направила опит да конкретизира този признак, като е посочила, че той се изразява в неблагоприятната среда, в която е била принудена да работи на 3.01.2015 г. и в последващите дни, формирана в резултат на неприемливото отношение и поведение на прекия й работодател; накърненият и здравен статус, който се явявал защитен признак "увреждане"/психическо/; личното положение било защитен признак и по отношение на личните блага-човешко и трудово достойнство, име, чест репутация. Твърдения за защитен признак "лично положение", изразен като душевна болест, касаеща здравния статус на лицето, се навежда и в касационната жалба. При тези факти няма как специализирания орган КЗД, който в случая е изпълнил задължението си да укаже на жалбоподателката да отстрани нередовности в подадената жалба, да интерпретира самостоятелно съдържанието на защитения признак, след като това не е направено от лицето, което твърди, че е носител на такъв признак, а в производството пред КЗД конкретни факти за съдържанието му не са посочени и съответно събирани за доказване наличието му. Уточняването и конкретизираното на този признак след приключване на административното производство пред КЗД е недопустимо предвид разпределението на доказателствената тежест в това производство по чл. 9 от ЗЗдискр., и след като възможност да стори това е била дадена на инициатора на производството от страна на административния орган. Като последица не са установени факти по делото, доказващи нежелано поведение на дадено лице/включително Г. Петров/ на основата на това качество, създало негативна среда за Дишкова. Предвид горното, като е приел, че административния орган в хода на валидно проведено административно производство е приложил правилно действащите материалноправни разпоредби, първоинстанционния съд е постановил съдебен акт в съответствие с материалния закон. Обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. АС-Пазарджик е изпълнил задължението си по чл. 168 АПК като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК и е установил релевантните за спора фактически обстоятелства. Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, включително показанията на свидетеля Г. Ангелова, разпределил е тежестта на доказване в процеса съобразно доводите и възраженията на страните, на които е дадена възможност да ангажират доказателства. Не се констатира от настоящия състав необоснованост на първоинстанционното решение. Изводите на Административен съд Пазарджик кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдебното решение е законосъобразно и обосновано и следва да бъде оставено в сила. Разноски в настоящото производство не са претендирани от ответните страни, поради което такива не следва да се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение