Решение № 439 от 4.11.2010 г. на ВКС по н. д. № 466/2010 г.

Решение № 439 от 4.11.2010 г. на ВКС по н. д. № 466/2010 г., I н. о., НК, докладчик съдията Елена Величкова Производството е за възобновяване на нохд. № 188/2007 г. на Районен съд гр. Кубрат, образувано по искане на осъдения С. Т. А. В искането, което се поддържа в съдебно заседание лично от А. и защита, са направени оплаквания за съществени процесуални нарушения, нарушение на закона и явна несправедливост на наказанието. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира постановената присъда правилна и законосъобразна, определеното наказание справедливо, а искането на осъдения изцяло неоснователно. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С присъда от 10.03.2010 г. постановена по нохд. № 188/2007 г. на Районен съд гр. Кубрат, осъдения С. Т. А. е признат за виновен на 27.04.2005 г. в гр. Кубрат, при условията на опасен рецидив и чрез използване на техническо средство и специален начин отнел чужди движими вещи - телефонен кабел на стойност 154,56 лв., собственост на ТВ "Далекосъобщения" при Б. клон гр. Кубрат, без съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2 НК вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4 НК вр. с чл. 29, ал. 1 б. А и Б НК и при условията на чл. 54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от три години, при първоначален строг режим, в затворническо общежитие от закрит тип. ПО ИСКАНЕТО за възобновяване на осъдения А.: Защитата на осъдения претендира нередовност на проведеното задочно производство, акцентира на нарушение на чл. 254, ал. 4 НПК и това че обвинителния акт е връчен на майката на подсъдимия, а не на него лично. Доводите са неоснователни. Обвинителния акт е връчен на 16.04.2007 г., а новата разпоредба на ал. 4 на чл. 254 НПК, задължаваща съда да уведоми подсъдимия с връчването на обвинителния акт за насрочване на делото, както и че делото може да бъде разгледано и решено в негово отсъствие, при условията на чл. 269 НПК е в сила от 23.12.2008 г. В съдебно заседание на 10.03.2010 г., след като почти три години е издирвал А., след като на два пъти е установявано местонахождението му в страната и той е потвърдил, че му е известно висящото наказателно производство и се е задължил да се яви и не го е сторил, правилно на основание чл. 269, ал. 3т. 1 НПК съда е дал ход на делото и го е решил. Неоснователни са и оплакванията за съществени процесуални нарушения при оценка на доказателствата. Съда е събрал необходимия обем доказателства и доказателствени средства, подробно ги е обсъдил, посочил е кои обстоятелства, от предмета на доказване приема за установени и на коя доказателствена основа. Категорично установено е по делото, че на инкриминираната дата подсъдимия е изкопал 16 м. телефонен кабел, който по късно запалил за да извади медта и я предал в пункт за изкупуване на вторични суровини и по този закон е осъден, т. е. приложен е закона, който е следвало да бъде приложен. Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание. При определяне размера на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия за извършената поредна кражба, съда е съобразил всички обстоятелства от значение. Наказанието е определено при значителен превес на смекчаващите вината обстоятелства, в предвидения от закона минимум и не е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5т. 1 НПК. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановената присъда при спазване на процесуалните правила и закона, а искането на осъдения С. А. изцяло неоснователно. Ето защо и на основание чл. 426 НПК вр. с чл. 354, ал. 1т. 1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение