Решение № 9968 от 17.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6673/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на "Водоснабдяване и канализация" ЕАД, гр. Бургас срещу решение 2441 от 14.03.2025 г. по адм.д. 1823/2024 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена подадената от дружеството жалба за обявяване на нищожност на решение от 02.09.2024г. на ръководител на Управляващия орган на програма Околна среда 2014-2020. Излага касационни основания за неправилност на решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че неправилно е прието, че с писмото от 23.07.2024 г. е започнало ново административно производство. Процедурата е започнала въз основа на сигнали за нередност 1051 (за ОП 1) и 1052 (за ОП2) от 2022 г., във връзка с осъществяване на последващ контрол по законосъобразност на горепосочената обществена поръчка и сключените в резултат на нея договори по обособена позиция 1 и обособена позиция 2 и с оглед мотивите, постановени в Решение 42/24.01.2023г по адм. д. 1593/2022 г. на Административен съд-Бургас, XXV състав. Според жалбоподателя в случай, че е образувано ново производство, както приема първоинстанционният съд, позовавайки се на сигналите, управляващият орган допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, а ако производството е образувано по повод цитираните сигнали, то е приключило с влязло в сила съдебно решение и издаденото впоследствие решение е постановено при липсата на фактическо основание за започване на процедура по администриране на нередност. Счита, че е следвало да се образува производство по чл.10 от НАНЕСИФ (Наредба за администриране на нередности по Европейските структурни и инвестиционни фондове) за проверка на сигнал/и за нередност/и и че са налице съществени нарушения на административно-производствените правила, до степен, че постановеният административен акт не може да породи правни последици. Излага доводи, че производствата по сигнали 1051 и 1052 са приключили, като регистрирани през 2022г. и завършили със съдебно решение, поради което РУО допуснал съществено нарушение на производствените правила, позовавайки се на Наредбата за посочване на нередности в сила от 16.07.2024 г. Според жалбоподателя в предходното решение на РУО на ОПОС от 19.08.2022 г. и в обжалваното от 02.09.2024 г., се съдържат идентични фактически и правни основания, свързани с твърдение за условие в критериите за подбор, което необосновано ограничава участието на лица в процедурата, като възложителят е обособил в рамките на всяка една от обособените позиции, предмет на поръчката, обекти с различна категория строеж, които са квалифицирани по идентичен начин, а именно като нарушение на чл. 46, ал. 1 от ЗОП, вр. с чл. 59, ал. 2 от ЗОП и чл. 2, ал.1 и 2 от ЗОП. В предходното производство РУО на ОПОС е квалифицирал твърдяното нарушение като нередност по т. 3 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, а в настоящото като нередност по т. 3 и т. 11 .Първоинстанционният съд не разгледал възраженията на жалбоподателя в тази насока. По отношение на правната квалификация по т. 3 счита, че следва да се приложи чл. 177 ал. 2 от АПК, квалифицирайки деянието като нередност по т. 3 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата, РУО на ОПОС издал нищожен административен акт. В решение 42/24.01.2023 г. по адм.д. 1593/22 г. на Административен съд Бургас разгледал двете нарушения, установени от УО на ОПОС, като взаимосвързани, защото застраховка Професионална отговорност на участниците в проектирането и строителството за строежи от втора категория би била необходима, само в случай, че възложителят е отделил в самостоятелна обособена позиция осъществяването на строителен надзор върху обекти единствено от втора категория строежи. Тази обвързаност се отчита и от първоинстанционния съд, който за констатираното нарушение по чл. 59, ал. 2 от ЗОП, определено като нередност по т. 11б. б от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата, приема, че: Това нарушение по необходимост е обвързано с предходното и е негова последица, защото, ако обществената поръчка беше разделена по отношение на обектите, включени в обособените позиции, то възложителят не би поставил изискването за наличие на професионална застраховка за първа категория строежи за всички обекти, в частност за тези от втора категория по обособените позиции. Твърди, че нищожността на обжалваното решение, в частта по отношение на установеното нарушение по чл. 46, ал. 1 от ЗОП във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 1 и т.2 и ал. 2 от ЗОП, определено като нередност по т. 3 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата, влече нищожност и по отношение на установеното нарушение по чл. 59, ал. 2 от ЗОП определено като нередност по т. 11 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата. В процесното решение РУО на ОПОС не мотивира приложението на т. 11 от Наредбата. РУ на ОПОС не обвързал по ясен и безспорен начин твърдените две нарушения с цитираните точки - т. 3 и т. 11 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности Ответната страна, с молба от 29.09.2025 г., чрез процесуален представител, заявява, че оспорва касационната жалба, без да изложи конкретни възражения по твърденията в касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 360 лв. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Жалбата е процесуално допустима, подадена в предвидения от закона срок. Разгледана по същество е неоснователна. Съдът е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя за нищожност на обжалваното решение, поради това, че е постановено въз основа на приключил сигнал за нередност, след като по този сигнал е издадено решение от 19.08.2022 г. на УО, отменено с решение 42/24.01.2023 г. по адм.д. 1593/2022 г. по описа на Административен съд Бургас. Направил извод, че в съдебното решение по адм.д. 1593/2022 г. по описа на Административен съд Бургас., съдът е приел, че дружеството е извършило посочената нередност, но неправилно е квалифицирал същата, с което е обоснована незаконосъобразността на обжалваното решение. В тази хипотеза няма пречка да бъде издаден нов съдебен акт. Посочил, че след влизането в сила на съдебното решение е образувано ново производство от ръководителя на УО, с каквито правомощия разполага, съобразно нормата на чл.4, ал.1 от Наредбата за администриране на нередности, с изпращане на писмо изх. 1-016-0011-2-283/23.07.2024 г., което по своята същност представлява уведомление за образуваното производство и посредством него е дадена възможност на дружеството в определения срок да направи възражения, от която възможност се е възползвало. Изложил мотови, че съгласно мотивите на Тълкувателно решение 1/04.01.2001 г. по т.гр.д. 1/2000 г на ОСГК на ВКС, силата на присъдено нещо се формира само по предмета, по който съдът се е произнесъл. За да е налице сила на присъдено нещо е необходимо да бъде налице пълно припокриване между правото, установено вече със сила на присъдено нещо по първото дело, и правото - предмет на разглеждане на второто дело, с оглед на белезите, които го индивидуализират правопораждащ факт, съдържание, основание, субекти и времето, за което се претендира. В случаите, когато с влязло в сила съдебно решение бъде отменен оспорваният административен акт на основание по чл. 146, т. 2 и т. 3 АПК, заради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, непосочване на относимите правни основания за издаването му и без да се отрича спорното материално право, не е налице процесуална пречка за издаване на нов акт, при съобразяване на мотивите на отменителното решение. Приел, че в случая предходния административен акт е отменен поради неправилна правна квалификация, като няма сила на присъдено нещо по отношение на наличието на фактическия състав на нарушението, поради което няма пречка да се издаде нов административен акт.Решението е издадено в предвидената от законодателя писмена форма и е мотивирано с оглед изложените в него фактически и правни основания. Посочил, че дори и да се приеме, че в случая не са налице констатираните нередности и/или, че извършената правна квалификация е неправилна и не е приложена вярната законова норма, тези обстоятелства биха могли да доведат до незаконосъобразност, но не и до нищожност на обжалваното решение. Решението е правилно. Правилно е прието от съда, че не е налице идентичност на двата административни акта и че с уведомлението от 23.07.2024 г. е започнало ново административно производство. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че сигналът е бил приключил. Освен по сигнал административното производство може да започне и по инициатива на управляващия орган. С административния акт от 19.08.2022 г. е определена финансова корекция за нарушение на чл. 46, ал.1 от ЗОП, във връзка с чл. 59, ал.2 от ЗОП и чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от ЗОП, тъй като възложителят е формулирал условие и критерий за подбор, което необосновано ограничава участие на лице в процедурата, като е обособил в рамките на всяка една от обособените позиции, предмет на поръчката, обекти с различна категория /1-ва и 2-ра категория строежи по чл. 137, ал.1 от ЗУТ/, при което възлагането на въпросните позиции препятства участието на всички икономически оператори на пазара, притежаващи единствено застраховка професионална отговорност за обекти попадащи в обхвата на строежи втора категория, на основание т. 3 от Приложение 1 към чл.2, ал.1 от Наредбата за посочване на нередности /изм. и доп. ДВ бр. 19 от 6 март 2020 г./ Този административен акт е отменен с решение 42 от 24.01.2023 г. по адм.д. 1593/2022 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е прието, че в в административния акт е посочено правно основание което не е годно да обоснове наличието на твърдяната от административния орган нередност. В това съдебно решение е записано, че видно от обстоятелствената част на оспореното решение, в частта за нередността по т. 3 административния орган е смесил фактите, относими към нередност по т.11 - ограничителен критерий за подбор, с фактите, относими към нередност по т. 3 - липса на обосновка за неразделяне на предмета на поръчката на обособени позиции. Както е приел съдът в обжалваното в настоящото производство съдебно решение, в решението по адм.д. 1593/2022 г. по описа на Административен съд Бургас не е постановен диспозитив по същество на спора, а административния акт е отменен поради неправилна правна квалификация, поради което не е имало пречка да се издаде административен акт на различно фактическо или правно основание. С административния акт от 02.09.2024 г. е определена финансова корекция за нарушения на чл. 46, ал.1 ЗОП, във връзка с чл.2, ал.1, т.1 и т. 2 и ал. 2 от ЗОП - липса на обосновка за неразделяне на предмета на обществената поръчка на обособени позиции с оглед категорията строеж на включените в обхвата на поръчката обекти и на чл. 59, ал.2 от ЗОП, във връзка с чл.2, ал.1, т.1 и т. 2 от ЗОП - поставено изискване в критерий за подбор което необосновано ограничава достъпа на участниците в процедурата, като съответно е посочено основание за нередност по т. 3 и т. 11, б."б" от Приложение 1 към чл.2, ал.1 от Наредбата за посочване на нередности / загл. изм. ДВ бр. 59 от 2024 г./ И в двата административни акта е посочено нарушение на чл. 46, ал.1 ЗОП, но в първия административен акт фактическото основание е "условие и критерий за подбор, което необосновано ограничава участие на лице в процедурата" което не отговаря на разпоредбата на чл. 46, ал.1 ЗОП, а във втория административен акт фактическото основание е "липса на обосновка за неразделяне на предмета на обществената поръчка на обособени позиции с оглед категорията строеж на включените в обхвата на поръчката обект", което отговаря на правното основание по чл. 46, ал.1 ЗОП, в този смисъл неоснователни са доводите в касационната жалба, че фактическото основание е едно и също. Освен фактическите и правните основания са различни, поради което правилно е прието от съда, че актът не нищожен. При посочена разпоредба на чл. 46, ал.1 в двата административни акта фактическите основания за различни, освен това във втория административен акт е прието и отделно нарушение на чл. 59, ал.2 от ЗОП, като основание за прилагане на нередност по т. 11, б."б" от Приложение 1 към чл.2, ал.1 от Наредбата за посочване на нередности, на което правно основание на нарушението и нередност не се основава предния административен акт. Друг е въпросът, че за едно и също нарушение не може да има едновременно две нарушени разпоредби и две нередности, но тава е въпрос на законосъобразност на административния акт, която законосъобразност не е предмет на настоящото дело, тъй като жалбоподателят е пропуснал срока да обжалва административния акт и съдебното производство е прекратено в тази част с влязло в сила определение. Двете нарушения не само са взаимно свързани, а при посочените факти нарушението може да е едно, но това е въпрос на законосъобразност на акта. Изводите на съда в обжалваното в настоящото производство съдебно решение за законосъобразност на акта са неотносими, тъй като предмет на жалбата до съда е нищожност на административния акт, не и незаконосъобразност, независимо, че настоящата инстанция не приема изводите за законосъобразност на акта.. Освен това, вторият административен акт от 02.09.2024 г. е издаден след влизане в сила на изменението на Наредбата за посочване на нередности /изм. и доп., бр. 59 от 12.07.2024 г./, с което в хипотезата на т. 3 от Приложение 1 към чл.2, ал.1 от Наредбата за посочване на нередности изрично е включена разпоредбата на чл. 46, ал.1 ЗОП, така че формулировката на нередността по т.3 от Приложение 1 към чл.2, ал.1 от Наредбата за посочване на нередности /изм. и доп., бр. 59 от 12.07.2024 г./ не е същата, както при издаване на първия административен акт. Писмо изх. 1- 016-0011-2-283/23.07.2024 г. с което уведомление е започнало ново административно производство също е изпратено след влизане в сила на изменението на наредбата. Нередността по т. 3 от Наредбата за посочване на нередности и с различна формулировка към момента на започване на новото административно производство, поради което нередността по т. 3 не е същата в двата административни акта. Не е налице нарушение на административнопроизводствените правила водещи до нищожност на акта, както твърди жалбоподателя. С оглед на това правилни са изводите, че не е налице нищожност на оспорения административен акт. Не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното съдебно решение, което като правилно следва да се остави в сила, а на ответната страна да се присъдят претендираните разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 360 лв. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение