Решение № 556 от 22.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 112/2009 г.

Решение № 556 от 22.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 112/2009 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Камелия Маринова Производството е по чл. 290 - чл. 293 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. И. К., чрез пълномощника му а. Б. против решение № 500 от 29.10.2008 г., постановено по гр. д. № 556 по описа за 2008 г. на Окръжен съд С., с което е оставено в сила решение № 132 от 23.06.2008 г. по гр. д. № 220 от 2007 г. на Районен съд Ч. за отхвърляне на предявените от И. И. К. против О. с. земеделие-гр. Чепеларе, Д. г. с.- Чепеларе и Р. д. по горите-гр. Смолян искове по чл. 13, ал. 2 от ЗВСГЗГФ за признаване правото на наследниците на К. А. К., починал на 13.05.1915 г. на възстановяване собствеността на описаните имоти като идеална част от ревира "Ч", землище гр. Ч. Касаторът е изложил твърдения, които по същество се свеждат до довод за неправилно приложение на материалния закон и иска да се отмени атакуваното решение и вместо него да се постанови друго за уважаване на иска. Ответниците по касационната жалба О. с. "З" Ч. и участващите на основание чл. 15, ал. 2 от ЗВСГЗГФ Р. д. по горите-гр. Смолян и Д. г. с. - Чепеларе не изразяват становище по същата. С определение № 247 от 1.04.2009 г. постановено по делото е допуснато касационно обжалване на решението на въззивния съд на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, поради наличието на противоречиво разрешаван правен въпрос относно правото на възстановяване на собствеността на наследниците на собственик, който е бил починал към момента на одържавяване на имотите и относно възможността правото на собственост да бъде доказано с писмен документ по смисъла на чл. 13, ал. 3 от ЗВСГЗГФ, дори и същия да е съставен към момент значително предхождащ одържавяването и да липсва деклариране на имотите през 1949 г. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като прецени доводите на касаторите и данните по делото, за да се произнесе съобрази следното: Окръжен съд С. е установил, че ищецът е един от наследниците по закон на К. А. К., починал на 13.05.1915 г. Правото на собственост на наследодателя К е удостоверено с нотариален акт от 22.03.1923 г., издаден въз основа на протокол за обстоятелствена проверка, съставен от мирови съдия на 27.08.1914 г. и копие от декларация на наследниците на К. А. от 1934 г. При горните данни е прието, че искането за признаване правото на възстановяване на собствеността е неоснователно, тъй като наследодателят К е починал през 1915 г. и съответно към 1950 г., когато е извършено отнемането на г.спорните имоти, ако са останали в имуществото на наследниците, са били отнети именно от тях и за това на тяхно име е възникнало правото на възстановяване на собствеността, съгласно чл. 2 от ЗВСГЗГФ, а и липсват данни след 1934 г., а именно към най-близкия до отнемането момент - 1949 г., когато става задължителното пререгистриране на непокритите земеделски имоти по силата на У. № 573 на Президиума на ВНС от 28.05.1949 г. - те са притежавани от наследниците му. С приложените от касатора влезли в сила решения - решение № 193 от 10.04.2008 г. по гр. д. № 141 от 2008 г., решение № 194 от 10.04.2008 г. по гр. д. № 126/2008 г. на Смолянски окръжен съд, решение от 11.03.2008 г. по гр. д. № 213/2007 г. на Районен съд Ч. и решение № 491 от 24.09.2007 г. по гр. д. № 727/2007 г. на Районен съд С. - е приемано, че обстоятелството, че собственика е починал преди одържавяването на имотите не е пречка за възстановяване на правото на собственост на неговите наследници, както и че следва да се зачете доказателственото значение на представен нотариален акт, дори и при липса на деклариране през 1949 г., тъй като чл. 13, ал. 3 от ЗВСГЗГФ не поставя доказателствената сила на документите за собственост в зависимост от годината на издаването им. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение приема за правилна практиката по решения 193 от 10.04.2008 г. по гр. д. № 141 от 2008 г., решение № 194 от 10.04.2008 г. по гр. д. № 126/2008 г. на Смолянски окръжен съд, решение от 11.03.2008 г. по гр. д. № 213/2007 г. на Районен съд Ч. и решение № 491 от 24.09.2007 г. по гр. д. № 727/2007 г. на Районен съд С. Релевантно за възникване правото на възстановяване на собствеността, а съответно и по исковете по чл. 13, ал. 2 от ЗВСГЗГФ е установяване придобиването на правото на собственост върху имоти, попадащи в приложното поле на закона и одържавяването на тези имоти след 1944 г. по някои от актовете по чл. 2 от закона. Без правно значение е дали собственикът на имотите е бил жив към момента на одържавяването им, което следва от разпоредбата на чл. 13а, ал. 3 от ЗВСГЗГФ, предвиждаща, че когато с решението се възстановява правото на собственост върху гори и земи от горския фонд на починал собственик, решението се издава общо за неговите наследници. Нормата намира приложение независимо дали собственикът е починал преди или след одържавяването на имотите. Без правно значение е и към кой момент е установено с допустимите съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗВСГЗГФ писмени документи притежанието на собствеността, тъй като след като веднъж е придобито, правото на собственост не се губи поради неупражняването му, а само ако се придобие от другиго, в която насока следва да има изрични доказателства по делото, поради което неотносим е факта дали имотът е деклариран през 1949 г. въз основа на У. № 573 от Президиума на ВНС от 28.05.1949 г. По основателността на касационната жалба: Въззивното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон. За установяване притежаваното от наследодателя право на ползване, ищецът е представил констативен нотариален акт, издаден въз основа на обстоятелствена проверка, извършена през 1914 г., както и декларация на наследниците от 1934 г., в която процесните имоти са отразени като наследствени. Горните документи удостоверят придобитото право на собственост и не се спори, че същите са отнети по силата на Закона за стопанисване и ползуване на г. с изменението на същия от 16.11.1950 г., т.е. одържавени са по силата на акт, включен в приложното поле на ЗВСГЗГФ съгласно чл. 2, ал. 1 от последния. Допустимостта на производството по иска е установена от удостоверение на О. с. по земеделие Ч., от което е видно, че на наследници на К. А. К.не е постъпило заявление за възстановяване на гори и земи от горския фонд. Лесотехническата експертиза установява местонахождението на имотите в ревир "Ч" и ревир "К" В обобщение обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло и вместо, на основание чл. 293, ал. 2 от ГПК, да се постанови друго за признаване правото на възстановяване на собствеността на наследници на К. А. К. върху процесните имоти, като идеална част от ревирите. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 2 от ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение