Решение № 4579 от 2.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8520/2012 г.

Решение № 4579 от 2.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8520/2012 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба от "Интегрейтид Микро - Електроникс България" ЕООД - гр. Ботевград, като правоприемник на "Епик Електроник Асембли" ЕООД - гр. Ботевград, подадена чрез пълномощника адв. Динко Йорданов, против решение № 2733/18.05.2012 г., постановено по адм. дело № 943/2012 г. по описа на Административен съд София - град, в частта, с която е отменен ревизионен акт /РА/ № 29900400/02.03.2010 г. относно допълнително определените задължения /главница и лихви/ за вноски за държавното обществено осигуряване /ДОО/ и за допълнително задължително пенсионно осигуряване /ДЗПО/ за периода 01.08-31.12.2004 г. и за здравноосигурителни вноски /ЗОВ/ за периода месец декември 2003 г. Касаторът поддържа, че решението в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата, касаторът моли съдебното решение да бъде отменено в обжалваната част, а вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалвания ревизионен акт в съответните части. Претендира се присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" към ЦУ на НАП - гр. София, оспорва жалбата чрез пълномощника юрисконсулт Благовеста Згурева. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно в обжалваната част. С обжалваното решение на Административен съд София - град е отменен по жалбата на "Епик Електроник Асембли" ЕООД - гр. Ботевград ревизионен акт № 29900400/02.03.2010 г., издаден от орган по приходите в ТД "Големи данъкоплатци и осигурители", потвърден с решение № 1085/26.07.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" /"ОУИ"/ при ЦУ на НАП за гр. София, в частта, с която са определени допълнителни задължения за ДОО и ДЗПО в размер на 493 461,76 лв. /главница и лихва/ за периода от м. януари 2003 г. до м. юли 2004 г. включително, като в останалата част жалбата е отхвърлена. Съдът е осъдил дирекция "ОУИ" - гр. София да заплати на дружеството разноски в размер на 4119 лв. За да постанови това решение съдът е приел, че предмет на производството при новото разглеждане на делото от първата инстанция е ревизионният акт в частта относно установените задължения за ДОО и ЗДПО и лихви за периода м. януари 2003 г. - м. декември 2004 г. и здравноосигурителни вноски за периода 2003 г., предвид постановеното решение № 547/11.01.2012 г. по адм. дело № 4954/2011 г. по описа на ВАС, шесто отделение. Относно определените с РА задължения за здравноосигурителни вноски съдът е приел, че вноските за периода от м. януари до м. ноември 2003 г. включително са погасени по давност, тъй като давностният срок за тях е започнал да тече от 01.01.2004 г. и е изтекъл на 01.01.2009 г., съгласно чл. 140, ал. 1 от Данъчния процесуален кодекс /ДПК - отм./, а за задълженията за м. декември 2003 г., които са в размер на 1996, 51 лв. /включващи 37,10 лв. главница с начислена лихва 34,12 лв. и 1924,29 лв. лихва за просрочие/ не е изтекъл, тъй като е започнал да тече от 01.01.2005 г. и би изтекъл на 01.01.2010 г., т. е. след възлагането на ревизията, което е сторено със заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № 900306/08.09.2009 г. Предвид това съдът е приел, че здравноосигурителните вноски за м. декември 2003 г. в размер на 1996,51 лв. са дължими и РА в тази част е законосъобразен. Относно определените с РА задължения за вноски за ДОО и ДЗПО за периода м. януари 2003 г. - м. декември 2004 г. съдът е приел, че е приложима разпоредбата на чл. чл. 140, ал. 1 ДПК (отм.), съгласно която задълженията се погасяват с изтичането на петгодишен давностен срок, считано от първи януари на годината, следващата годината, през която е следвало да се плати публичното задължение. Предвид разпоредбите на чл. 7, ал. 1 и 2 КСО, според които задължението за плащане на осигурителните вноски възниква със задължението за плащане на трудовото възнаграждение, т. е. за съответния месец и доколкото по делото е установено, че трудовите възнаграждения са плащани месечно, давностният срок за месечните вноски за ДОО и ДЗПО следва да се изчислява по месеци, като за м. 01/2003 г. е започнал да тече от 01.03.2003 г. е и изтекъл на 01.03.2008 г. По аналогичен начин е изтекъл давностният срок за задълженията за ДОО и ДЗПО за всички месеци на 2003 г. и за месеците от януари до юли включително на 2004 г. Относно задълженията за вноските за ДОО и ДЗПО за месеците от август до декември 2004 г. включително, предвид това че ревизията е възложена на 08.09.2009 г., т. е. преди изтичане на давността за тези вноски, съдът е приел, че същите не са погасени по давност и са дължими. Поради това съдът е направил извода, че РА в частта, в която са определени задължения за ДОО и ДЗПО в размер на 43 951,30 лв. за периода от м. август до м. декември 2004 г. е законосъобразен и жалбата в тази й част следва да бъде отхвърлена. В заключение съдът е направил извода, че с оглед датата на възлагане на ревизията на дружеството и предвид липсата на доказателства за спиране и прекъсване на давността, петгодишният давностен срок по чл. 115, вр. чл. 7 КСО по отношение на установените задължения - вноски за ДОО и ДЗПО за периода 01.01.2003 г. - 01.07.2004 г. в размер на 493 461,76 лв. /включваща допълнително начислените суми за ДОО и ДЗПО за този период, включително лихвите върху тях/, както и по отношение на задълженията за здравноосигурителни вноски за периода м. януари - м. ноември 2003 г., ведно с определените лихви за забава, е изтекла и РА в тази част следва да бъде отменен като незаконосъобразен, а в останалата част жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Настоящият касационен състав намира, че решението в обжалваната част е неправилно. Обжалваното съдебно решение е постановено при повторно разглеждане на делото от първата инстанция, след като с решение № 547/11.01.2012 г., постановено по адм. дело № 4954/2011 г. по описа на ВАС, шесто отделение, е отменено решение № 827/24.02.3011 г. по адм. дело № 6591/2010 г. на Административен съд София - град, в частта за установеното задължение за ДОО и ДЗПО и лихви за периодите от м. 01/2003 г. до м. 12/2004 г. и здравноосигурителни вноски за периода 2003 г. по ревизионен акт № 29900400/02.03.2010 г. на орган по приходите при ТД "Големи данъкоплатци и осигурители", и делото е върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав в отменената част. Предмет на обжалването пред съда е бил посоченият ревизионен акт в следните части: относно установените допълнителни задължения за фонд ДОО и фонд "Гарантирани вземания на работници и служители" /"ГВРС"/ в общ размер на 593 605,45 лв. и лихви в общ размер на 664 156,99 лв. за периода 2003 г. - 2006 г., относно установеното задължение за ДОО и ДЗПО и лихви общо в размер на 2281,97 лв. за периодите м. януари 2003 г. - м. декември 2004 г. и здравноосигурителни вноски общо в размер на 1995,51 лв. за периода 2003 г. С постановеното при първото разглеждане на делото решение № 827/24.02.2011 г. по адм. дело № 6591/2010 г. на Административен съд София - град ревизионния акт е отменен изцяло в обжалваната част. Първоинстанционният съд е приел, че с РА незаконосъобразно са определени допълнителни задължения за периодите 2003 г. - 2006 г. за фонд ДОО в размер на 567 230,03 лв. и вноски за фонд "ГВРС" в размер на 26 375,41 лв., както и лихви върху тези задължения общо в размер на 664 156,99 лв., въз основа на неправилния извод на органите по приходите, че ежемесечно изплащаните на работниците и служителите парични средства, третирани от работодателя като социални разходи по смисъла на чл. 294, т. 7 от Кодекса на труда /КТ/, представляват елемент от брутното трудово възнаграждение и върху него се дължат осигурителни вноски за ДОО и вноски на фонд "ГВРС" /последните за периода след 01.01.2005 г./, на основание чл. 6, ал. 3 КСО. Наред с това, относно всички задължения за 2003 г. и 2004 г. съдът е приел, че са погасени по давност. В решение № 547/11.01.2012 г., постановено по адм. дело № 4954/2011 г. по описа на ВАС по касационна жалба на директора на дирекция "ОУИ" - гр. София, е прието, че първоинстанционното решение е правилно в частта, с която е отменен ревизионният акт относно установените задължения за ДОО в размер на 567 230,03 лв. за периодите от 2003 г. до 2006 г. и лихви за просрочие 638 829,20 лв., както и вноски за фонд "ГВРС" в размер на 26 375,41 лв. за периодите 2005 г. и 2006 г. и лихви - 25 327,80 лв. В мотивите на решението е изложено, че сумите, които са изплащани ежемесечно на работниците и служителите правилно са третирани от работодателя като социални разходи по смисъла на чл. 36, ал. 1 ЗКПО, вр. § 1, т. 14 ДР ЗКПО и върху тях правилно е начисляван окончателен данък при източника. Наред с това е прието, че решението е правилно и в частта, с която РА е отменен за определените задължения за здравноосигурителни вноски за периода м. януари - м. ноември 2003 г., за вноските за ДОО и ДЗПО за м. януари - м. декември 2003 г. и за ДОО и ДЗПО за м. януари - м. юли 2004 г., които са погасени по давност. Приел е, че решението е неправилно в частта, с която РА е отменен относно задълженията за здравноосигурителни вноски за м. декември 2003 г. и вноските за ДОО и ДЗПО за периода м. август - м. декември 2004 г., тъй като за тези задължения пет годишният давностен срок по чл. 115, ал. 1 КСО, изчисляван съгласно правилото на чл. 140, ал. 1 ДПК (отм.) не е изтекъл. В заключителните мотивите на решението на ВАС е посочено, че се налага отмяна на решението на административния съд и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав, който с помощта на вещо лице да изчисли определените задължения за вноски за ДОО и ДЗПО за 2003 г. и 2004 г. и здравноосигурителните вноски за м. декември 2003 г., ведно с лихвите за забава, след което да се установят задълженията за вноски, погасени по давност. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд е решил правния спор като е обсъдил единствено възражението на ревизираното дружество за погасяване по давност на задълженията, за които делото е върнато за ново разглеждане - относно установеното задължение за ДОО и ДЗПО и лихви за периодите от м. януари 2003 г. до м. декември 2004 г. и здравноосигурителни вноски за 2003 г., без да направи преценка за дължимостта на тези задължения, на основанието на което са определени /доначислени/ с ревизионния акт, което е довело до постановяване на неправилно решение в обжалваната част. Възражението за давност следва да бъде обсъдено едва след като се обсъдят възраженията за недължимост на съответното задължение, тъй като въпросът за погасяване по давност на задълженията би имал значение само ако въпросното задължение е действително дължимо на съответното материалноправно основание. Затова в случая първоинстанционният съд е следвало да направи преценка дали оспорените пред него задължения /предвид предмета на правния спор след частичната отмяна на първото решение на Административен съд София - град и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на съда в отменената част/ са дължими на посоченото в ревизионния акт материалноправно основание. Съдът изобщо не е съобразил на какво основание са определени допълнителните задължения за ДОО, ДЗПО и ЗЗО за периодите, за което делото е върнато за ново разглеждане /2003 г. и 2004 г. за ДОО и ДЗПО и 2003 г. за ЗЗО/, а направо е пристъпил към обсъждане на възражението за давност. Наред с това, първоинстанционният съд не се е съобразил и с мотивите на решението на ВАС, с което делото е върнато за ново разглеждане, в които ясно и изрично е посочено кои задължения са законосъобразно определени с ревизионния акт и кои - не. Както се посочи по-горе, допълнително начислените задължения за ДОО за периодите 2003 г. - 2004 г. /включително и за периодите 2005 г. и 2006 г., които не са били предмет на производството при новото разглеждане на делото/, произтичат от становището на органите по приходите, че ежемесечно изплащаните на работниците и служителите суми за социални разходи неправилно са третирани от работодателя като социални разходи по чл. 294, т. 7 КТ и върху тях е начисляван данък по чл. 36, ал. 1 ЗКПО (отм.), в резултат на което с РА е прието, че тези суми представляват елемент от брутното трудово възнаграждение и че върху тях се дължат осигурителни вноски за ДОО на основание чл. 6, ал. 3 КСО. На това основание върху сумите, отчетените като социални разходи са начислени вноски за ДОО по месеци /за всички периоди на 2003 г. - 2006 г./, както и вноски за фонд "ГВРС" за периодите 2005 г. и 2006 г. От мотивите на ревизионния акт, както и от ревизионния доклад, безспорно се установява, че всички допълнително начислени задължения за ДОО за процесните периоди от 2003 г. и 2004 г. произтичат от квалифицирането от страна на органите по приходите на сумите по допълнителните плащания на работниците и служителите и отчетени от работодателя като социални разходи, като елемент от брутното трудово възнаграждение. Тези изводи на органите по приходите са приети за неправилни, както от първоинстанционния съд при първото разглеждане на делото, така и от касационния състав на ВАС с решение № 547/11.01.2012 г. по адм. дело № 4954/2011 г. при произнасянето по жалбата против първоинстанционното решение. Настоящият състав на съда напълно споделя изводите, които са направени в посоченото касационно решение за това, че паричните плащания, които са правени на работниците и служителите от "Епик Електроник Асембли" ЕООД като работодател, представляват социални разходи по смисъла на чл. 294, т. 7 КТ, в който е предвидено, че работодателят може самостоятелно или съвместно с други органи и организации да осигурява на работниците и служителите задоволяване на други социално-битови и културни потребности /извън посочените в т. т. 1-6 на същия член/, както и че тези разходи отговарят на определението за социални разходи, дадено в § 1, т. 14 ДР ЗКПО (отм.), според което "социални разходи" са: отчетените като разходи социални придобивки /в пари или в натура/, определени съгласно чл. 293 и чл. 294 КТ или по ред и начин, определени от ръководството на предприятието и достъпни за всички работници и служители, включително на лицата, на които е възложено управлението, и на лицата, наети по правоотношения, приравнени към трудовите по смисъла на § 1, т. 2 ДР на Закона за облагане доходите на физическите лица, с изключение на разходите, регламентирани като задължителни с нормативен акт; не е налице предоставяне на социални разходи в натура в случаите на възстановяване на разходи на лицата под каквато и да е форма. Затова правилно обсъжданите разходи са обложени с окончателен данък при източника по реда на чл. 36, ал. 1 ЗКПО (отм.). Споделя се също извода, че за да бъдат квалифицирани определени парични плащания като социални разходи е необходимо същите да са определени от ръководството на предприятието, да попадат в някоя от категориите по чл. 294 КТ, да са достъпни за всички работници и служители, да са отчетени от предприятието като социални разходи. В случая тези изисквания са изпълнени, като се отчете обстоятелството, че разпоредбата на чл. 294, т. 7 КТ предвижда възможност за предоставяне на социални придобивки в пари или натура, освен изрично изброените в т. т. 1-6 на същия член, които са предназначени и служат за задоволяване на други социално-битови и културни потребности, т. е. изброяването не е изчерпателно. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изслушана при първото разглеждане на делото от административния съд е установено, че обсъжданите плащания са отчетени от предприятието като социални разходи. Предвид това, неправилно органите по приходите са приели, че извършените плащания на работниците и служителите представляват елемент от брутното трудово възнаграждение и че върху тях се дължат вноски за ДОО на основание чл. 6, ал. 3 КСО. В този смисъл, неправилно с РА са начислени допълнителни задължения за ДОО за всички едномесечни периоди на 2003 г. и 2004 г. в размерите, посочени в таблиците в РА на стр. 7 - за 2003 г. общо в размер на 114 464,74 лв. и стр. 7-8 - за 2004 г. - общо в размер на 109 884,60 лв. /сумите са посочени в графите с означение "доп. нач. за ДОО"/. Същите размери на допълнително начислените вноски за ДОО са посочени и в заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, изслушана при новото разглеждане на делото от първата инстанция /стр. 2 и 3 от заключението, съответно стр. 18 и 19 от делото/. Поради това, че тези задължения за ДОО, както и начислените върху тях лихви, са определени незаконосъобразно с РА, първоинстанционният съд е следвало на това основание да отмени РА за всички допълнително начислени задължения за ДОО за 2003 г. и 2004 г. В същия смисъл са категоричните мотиви на решение № 547/11.01.2012 г., постановено по адм. дело № 4954/2011 г. на ВАС, с които първоинстанционният съд е следвало да се съобрази при новото разглеждане на делото. Вместо това, съдът изобщо не е обсъдил дали допълнително определените задължения за ДОО за 2003 г. и 2004 г. са дължими, а е обсъдил само възражението за погасяването им по давност, в резултат на което неправилно е отменил само тези от задълженията, които е приел за погасени по давност - за всички периоди на 2003 г. и за периодите от м. януари до м. юли 2004 г. включително. Поради това че като краен резултат съдът е отменил задълженията за ДОО за всички периоди на 2003 г. и за периодите м. януари - м. юли 2004 г., макар и на друго основание /поради погасяването им по давност/, решението в тази част не е обжалвано от ревизираното дружество и не е предмет на настоящото производство. Решението в тази част като необжалвано е влязло в сила. В частта, с която съдът е отхвърлил жалбата на дружеството против РА относно определените задължения за ДОО за периодите м. август - м. декември 2004 г. включително, съдебното решение е неправилно поради изложените по-горе съображения за незаконосъобразно определяне на задължения за ДОО на основание чл. 6, ал. 3 КСО. В тази част решението следва да бъде отменено и поради това че спорът е изяснен от фактическа страна, на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде постановено решение по същество, с което да бъде отменен РА в частта, с която са определени допълнителни задължения за ДОО за периодите от м. август до м. декември 2004 г., както следва: за м. август в размер на 9147,81 лв., за м. септември - 9062,32 лв., за м. октомври - 8807,20 лв., за м. ноември - 8858,76 лв. и за м. декември - 8075,21 лв., или общо в размер на 43 951,30 лв. /относно размера на сумите за начислените задължения за ДОО по месеци и общия сбор в същия смисъл е и заключението на съдебната експертиза, изслушано при новото разглеждане на делото/. Предвид недължимостта на главното задължение, не е дължимо и допълнително определеното акцесорно задължение за лихва за забавено плащане на главното задължение, поради което РА следва да бъде отменен и в частта, в която са определени лихви върху задълженията за ДОО. Следва само за яснота да се отбележи, че на същото основание /поради това че са незаконосъобразно определени поради недължимостта им на посоченото в РА основание - по чл. 6, ал. 3 КСО/ са отменени допълнително начислените задължения за ДОО за периодите на 2005 г. и 2006 г., както и начислените задължения за фонд "ГВРС" за същите две години, като отмяната на РА в тази част е постановена с решение № 827/24.02.2011 г. по адм. дело № 6591/2010 г. на Административен съд София - град, което в тази част е оставено в сила с решение № 547/11.01.2012 г. по адм. дело № 4954/2011 г. по описа на ВАС. Както се посочи по-горе, пред съда е обжалван РА и относно установеното задължение за ДОО и ДЗПО и лихви общо в размер на 2281,97 лв. за периодите м. 01/2003 г. - м. 12/2004 г. и здравноосигурителни вноски общо в размер на 1995,51 лв. за периода 2003 г. и предвид постановеното решение № 547/11.01.2012 г. по адм. дело № 4954/2011 г. по описа на ВАС, делото е върнато за ново разглеждане от административния съд и относно тези задължения. От мотивите на РА /стр. 5 и стр. 11/ и таблиците на стр. 10 - относно ДОО, и на стр. 12 относно ДЗПО-УФ /универсален фонд/, се установява, че сумата от 2281, 91 лв. представлява сбор от следните суми: 1/ главница 251,57 лв. и лихви - 382,69 лв., дължими за периода 01-12/2003 г. неприведени в пълен размер осигурителни вноски за фонд ДОО в нарушение на чл. 7, ал. 7 и чл. 10, вр. чл. 4, ал. 1, т. 1 и чл. 7, ал. 1 и 2 КСО и полагащата се лихва, начислена на основание чл. 113 КСО; 2/ главница 13,99 лв. и лихва 16,58 лв., дължими за периода 01-12/2004 г. на същото като посоченото за 2003 г. основание, както и сумата 55,17 лв., представляваща лихва за просрочие върху внесените вноски за ДОО за 2004 г.; 3/690,61 лв. главница и 871,36 лв. лихва, общо 1561,97 лв., дължими за периода 01-12/2004 г. и представляващи неприведени в пълен размер осигурителни вноски за фонд ДЗПО-УФ в нарушение на чл. 157, ал. 5 и чл. 158 КСО /главницата/, както и лихва за забава, начислена на основание чл. 113 КСО. Същите суми са посочени в цитираното заключение в таблиците на стр. 2 и 3, съответно стр. 18 и 19 от делото, както и последния абзац на стр. 3 относно задълженията за ДЗПО и лихвите върху тях. От мотивите и от диспозитива на първоинстанционното решение не става ясно кои от тези задължения са отменени, тъй като съдът не е изложил отделни мотиви за тези задължения. Поради това че в мотивите и в диспозитива на съдебното решение е посочено, че следва да се отменят задълженията на дружеството - вноски за ДОО и за ДЗПО за периода м. януари 2003 г. - м. август 2004 г. /на стр. 7, ред 13 отдолу в решението при очевидна грешка е посочено, че следва да се отменят задълженията до 01.07.2004 г./ в размер на 493 461,76 лв., то предвид сумите, посочени в заключението на вещото лице, се налага извода, че сумата, за която съдът е постановил отмяна на решението /493 461,76 лв./ представлява разликата между сумата 537 413,06 лв., която представлява сбора от всички допълнително начислени задължения за ДОО за 2003 г. и 2004 г. - 535 851,09 лв. и задълженията за ДЗПО за целите 2003 г. и 2004 г. - 1561,97 лв., и сумата 43 951,30 лв., представляваща размера на задълженията за вноски за ДОО и ДЗПО за периода м. август - м. декември 2004 г. Налага се извода, че съдът е отменил РА относно всички допълнително начислени задължения за ДОО и ДЗПО и лихви върху тях за 2003 г. и 2004 г., с изключение на задълженията за ДОО за периодите м. август - м. декември в размер на 43 951,30 лв., която представлява сбора от задълженията за ДОО за посочените месеци, начислени с РА на основание чл. 6, ал. 3 КСО /мотиви на стр. 6, последния абзац от настоящото решение/. Това означава, че съдът е отменил РА и относно всички пера /суми/, включени в сумата 2281,91 лв. /допълнително начислени вноски за ДОО ДЗПО-УФ - главница - 251,57 лв. и лихви върху тях - 382,69 лв., дължими за периода 01-12/2003 г., главница 13,99 лв. и лихва 16,58 лв., дължими за периода 01-12/2004 г. - за неприведени в пълен размер осигурителни вноски за ДОО за съответната година и лихви, сумата 55,17 лв., представляваща лихва за просрочие върху внесените вноски за ДОО за 2004 г.; 690,61 лв. главница и 871,36 лв. лихва, общо 1561,97 лв., дължими за периода 01-12/2004 г. и представляващи неприведени в пълен размер осигурителни вноски за фонд ДЗПО-УФ/. Само за прецизност следва да се посочи, че настоящият състав счита, че от тези суми неправилно съдът е отменил задълженията за ДОО и лихви за 2004 лв. /невнесена главница 13,99 лв., лихва върху нея 16,58 лв. и лихва върху внесените суми за ДОО - 55,15 лв./, както и за съответната за 2004 г. част от задълженията за ДЗПО-УФ, които в РА са определени в общ размер за 2003 г. и 2004 г. /690,61 лв. невнесена главница и 871,36 лв. лихва върху нея/, тъй като тези задължения не са погасени по давност. Задълженията за задължителни осигурителни вноски са вид публични задължения, поради което за погасяването им по давност е приложима разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ДПК (отм.), според която публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, смятано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Задължението за плащане на въпросните публични задължения за ДОО и ДЗПО е възникнало заедно със задължението за плащане на съответното трудово възнаграждение, което е плащано ежемесечно, т. е. задълженията до м. ноември 2004 г. включително е следвало да се платят през 2004 г., поради което давностният срок за тях е започнал да тече от 01.01.2005 г., а не от месеца, следващ месеца, през който е възникнало задължението, както е приел първоинстанционният съд. След като липсва специална разпоредба относно началната дата, от която започва да тече давностният срок за този вид публични задължения, то следва да намери приложение общото правило по чл. 140, ал. 1 ДПК (отм.). Затова задълженията за всички месеци на 2004 г. не са били погасени по давност към датата на възлагане на ревизията. Въпреки че съдът е отменил неправилно РА в посочената част, съдебното решение не може да бъде отменено, тъй като не е обжалвано от страната, която е имала правен интерес да го стори - директора на дирекция "ОУИ", и е влязло в сила, съответно не е предмет на настоящото производство. В частта, с която съдът е отхвърлил жалбата против РА относно определените здравноосигурителни вноски общо в размер на 1995,51 лв. за 2003 г., решението е неправилно. Видно от мотивите на РА /текст и таблица на стр. 11/ това задължение възниква от неприведени в пълен размер и по-късно приведени осигурителни вноски за фонд ЗО, в нарушение на чл. 40, ал. 1, т. 1 ЗЗО и начислена лихва на основание чл. 107 ЗЗО, като сумата представлява сбор от следните суми: 1924,29 лв. лихва за просрочие върху невнесени в срок задължения, 37,10 лв. - главница непреведени в пълен размер задължения и 34,12 лв. - лихва върху последната. В таблицата е посочено, че сумите са дължими за периода 01-12/2003 г., поради което заключението на вещото лице /стр. 3 от заключението, съответно стр. 19 от делото/, в което е посочено, че сумата 1995,51 лв. представлява задължение само за м. декември 2003 г. е необосновано, поради което и неправилно. От цялата посочена сума само 37,10 лв. представляват главница, но за нея не е посочено за кой месец се отнася и по-конкретно не е посочено, че се отнася за м. декември 2003 г. Сумата 1924,29 лв. представлява лихва върху невнесени в срок задължения за ЗО, т. е. за задължения възникнали през предходните периоди на 2003 г., които са погасени по давност, поради това че са били дължими по месеци, давностният срок за тях е започнал да тече от 1 януари 2004 г. и е изтекъл на 01.01.2009 г., т. е. преди възлагане на ревизията. Доколкото в РА, от една страна не са изложени никакви мотиви, нито е отразено в съответните таблици какъв е размера на задължението по месеци, а от друга страна е посочено в таблицата на стр. 11, че сумите 1924,29 лв., представляваща лихва за просрочие, 37,10 лв. - главница непреведени в пълен размер задължения и 34,12 лв. - лихва върху последната /общо 1995,51 лв./ са начислени за периода 01-12/2003 г., то необосновано първоинстанционният съд е приел, че цялата сума е дължима само за м. декември 2003 г. и на това основание е приел, че не е погасена по давност. Предвид изложените съображения, настоящият състав приема, че начислените суми за 2003 г. са изцяло погасени по давност и като е отхвърлил жалбата в тази част съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен РА относно допълнително определените задължения за ЗЗО и лихви за 2003 г. в размер общо на 1995,51 лв. В обобщение, съдебното решение е неправилно и следва да бъде отменено в обжалваната част, с която съдът е отхвърлил жалбата против РА относно допълнително начислените задължения за ДОО за периодите от м. август до м. декември 2004 г. в размер на 43951,39, заедно със съответните лихви върху тях, както и относно допълнително определените задължения за ЗЗО за 2003 г. и лихви в размер общо на 1995,51 лв. и вместо това да бъде постановено решение по същество, с което РА бъде отменен в тези части. При този изход на спора искането на касационния жалбоподател за присъждане на направените разноски за тази инстанция е основателно. От представените по делото доказателства се установява, че за касационното производство дружеството е направило разноски в размер общо на 4657,09 лв., от които 25 лв. - платена държавна такса и останалите - платено адвокатско възнаграждение за производството пред тази инстанция, като сумата 2628,64 лв. по фактура № 2367/31.05.2012 г., издадена от Адвокатско дружество "Йорданова, Ризова и съдружници" - гр. София е платена по банков път с платежно нареждане от 16.07.2012 г., а сумата от 2003,45 лв. по фактура № 2571/31.10.2012 г., издадена от същото адвокатско дружество, е платена с нареждане от 18.12.2012 г. Поради това следва да бъдат присъдени направените разноски в размер общо на 4657,09 лв. Възражението на ответната страна, че за тази инстанция не са направени разноски е неоснователно, тъй като по делото са представени цитираните по-горе документи, от които се установява както основанието, така и размера на направените от страната разноски за касационното производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение