Решение № 4896 от 14.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16000/2009 г.

ВАСII отделение14.04.2010 г.докладчик Емилия Кабурова

Диспозитив

Оставя в сила Решение № 195/23.10.2009 г. постановено по адм. дело № 155/2009 г. по описа на Административен съд - Смолян, в частта му, с която е отхвърлена жалбата на Иван Стоянов Стефанов, от гр. Неделино, срещу Заповед № ДК-10-13/30.05.2009 г. на Началника на РДНСК - Смолян. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 4896 от 14.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16000/2009 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Иван Стоянов Стефанов, от гр. Неделино, чрез пълномощника му - адв. Апостолов, против Решение № 195/23.10.2009 г. по адм. дело № 155/2009 г. на Административен съд - Смолян, в частта му, с която е отхвърлена жалбата на същия против Заповед № ДК-10-13/30.05.2009 г. на началника на РДНСК - Смолян, с искане за отмяната му, като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост, основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Началникът на РДНСК - Смолян, чрез пълномощника му - юрисконсулт Савова, представя писмено възражение, с което оспорва касационната жалба, като неоснователна. Ответниците: Стоян Стефанов, Йордан Стефанов и Васка Стефанова, редовно призовани не се явяват и не изразяват такива становища. Представителят на Върховна административна прокуратура, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С решението, в обжалваната му част, Административен съд - Смолян е отхвърлил жалбата на касатора Иван Стефанов, против Заповед № ДК-10-13 от 30.05.2009 г. на началника на РДНСК - Смолян, като неоснователна. Със заповедта, по жалба на Васка Стефанова, е отменено Разрешение за строеж /РС/ № 1/31.01.2005 г. на гл. архитект на община - Неделино, ведно с одобрените на 2.12.2004 г. инвестиционни проекти, за "Дърводелска работилница за ремонт и тапициране на мебели" в УПИ III-441, кв. 53 по плана на гр. Неделино, на името на Иван Стоянов Стефанов, като незаконосъобразни. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че заповедта е законосъобразна - издадена е от компетентен орган, при спазване на формата и на административно-производствените правила и в съответствие с материалния закон. Приел е още, че Васка Стефанова е заинтересовано лице, което има право да обжалва РС, както и че последното е незаконосъобразно, поради нарушението на чл. 182, ал. 1 от ЗУТ, с оглед липсата на договор за учредено право на строеж на Иван Стоянов Стефанов, от собствениците на имота по чл. 19, ал. 1 от СК (отм.) - Йордан Стефанов и съпругата му - Васка Стефанова. Така постановеното решение е правилно. При правилно установена фактическа обстановка, съдът е направил законосъобразни и обосновани правни изводи за оспорения административен акт и отменените с него строителни книжа. Неоснователно е оплакването на касатора, че жалбата на Васка Стефанова срещу процесното РС е недопустима, тъй като не е заинтересовано лице по чл. 131, ал. 1 от ЗУТ и на основание чл. 22, ал. 3 от СК (отм.). Заинтересовани лица при обжалване на РС, са тези посочени от разпоредбата на чл. 149, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ, а не лицата по чл. 131 от ЗУТ, приложим за обжалване на устройствените схеми и планове. Съгласно чл. 149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, в случаите на нов строеж, пристрояване или надстрояване на заварен строеж, заинтересовани лица са: възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления имот, лицето което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон и в случаите на комплексно застрояване в квартали и големи имоти - възложителят и собственикът на земята. В случая е налице нов строеж, поради което законосъобразно е прието, че Васка Стефанова е заинтересовано лице, което има право да обжалва издаденото РС № 1/2005 г., поради това, че е собственик на имота, върху който ще се строи. Собствеността й е на основание нот. акт № 32, т. VIII, д. № 81/1981 г., легитимиращ Стефанова и съпруга й - ответника Йордан Стефанов, за собственици на УПИ II, кв. 49, идентичен на УПИ III-441, кв. 53 по сега действащия план на гр. Неделино, при режим на съпружеска имуществена общност /СИО/, поради придобиването му по време на брака им. От друга страна неоснователно се поддържа недопустимост на обжалването, на основание чл. 22, ал. 3 от СК (отм.). В случая разпоредбата не може да намери приложение, поради отсъствие на разпореждане с правото на строеж върху общата вещ, от страна на съпруга Йордан Стефанов. Такова разпореждане би било налице, ако последният беше учредил вещното право на строеж за дърводелската работилница, с договор в нотариална форма, годен да породи юридически последици за касатора. Това следва и от разпоредбата на чл. 182, ал. 1 от ЗУТ. В случая не е налице такова разпореждане. Налице са две декларации, с нот. заверка на подписа от Й. Стефанов, които обаче не представляват разпореждане с правото на строеж, не заместват липсващия договор с нот. форма и не обвързват другия съпруг. Поради това законосъобразен е извода на решаващия съд, че РС № 1/2005 г. на името на касатора, е издадено в нарушение на чл. 182, ал. 1 от ЗУТ, тъй като липсва валидно учредено право на строеж, с договор в нотариална форма от собствениците на УПИ III-441, кв. 53 по плана на гр. Неделино. Това нарушение обуславя незаконосъобразност на издаденото РС и на одобрените заедно с него инвестиционни проекти от гл. архитект на община - Неделино. Ето защо изводът на съда, че отмяната им е постановена правилно, се явява законосъобразен и обоснован. При извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, касационният съд намира, че решението, в обжалваната му част е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,

Цитирани разпоредби

1