Решение № 7794 от 10.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3279/2010 г.

Решение № 7794 от 10.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3279/2010 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 68, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗД). Образувано е по касационна жалба на Мая Аспарухова Такова от гр. Монтана, против Решение № 14306/26.11.2009 г. постановено по а. д. № 6883/2009 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), VII отделение. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение 3-членен състав на ВАС е отхвърлил жалбата на Такова против Решение № 54/07.04.2009 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД). Прието е от съда, че в производството пред КЗД и първата съдебна инстанция не са доказани твърденията на касаторката Такова и заинтересованите страни Апостолова и Филатова, за осъществен спрямо тях тормоз от страна на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане", Монтана (РДСП) при упражняване на правото им на труд и дискриминация по признак "политическа принадлежност". Недоволна, Такова обжалва решението на съда. Твърди наличието на няколко основания за отмяната му: допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли отмяната му и връщане на друг 3-членен състав на ВАС (неправилно посочено като ВКС) за изясняване на фактическата обстановка и решаване на делото по същество. Ответната страна - КЗД, чрез писмено становище на процесуалния `и представител, моли оставяне в сила на решението. Ответниците Апостолова и Филатова, не вземат становище по касационната жалба. Ответницата Александрова - директор на РДСП, чрез представено писмено становище счита касационната жалба за неоснователна. Ответникът - директорът на Агенция за социално подпомагане (АСП), чрез писмена защита на процесуалния си представител, счита жалбата за неоснователна. Прокурорът счита касационната жалба за неоснователна. ВАС, за да се произнесе по касационната жалба, възприе изцяло фактическата обстановка, приета за установена от 3-членния състав. При пълното изясняване на делото, касационната жалба се явява неоснователна. Доводът на касаторката за постановяване на обжалваното решение на ВАС при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила се основава на първо място върху твърдението, че съдът е коментирал избирателно фактите, установени по делото. Той е неоснователен. Такова не сочи кои именно факти, установени по делото са останали необсъдени и игнорирани от ВАС при изготвянето на решението му. Коментира се доказателство, което изрично е било обсъждано от КЗД: приложеното към преписката становище на директорите на Дирекции "Социално подпомагане" на територията на област Монтана. Неговото съдържание не е било оспорено и/или оборено от Такова пред КЗД и първата съдебна инстанция, въпреки твърдението в обратна насока. Същият довод се развива и за постановяване на решението при неизяснена фактическа обстановка, въпреки направени доказателствени искания. Той също е неоснователен. Действително, от протокола от съдебното заседание, проведено на 28.09.2009 г. е видно, че касаторката е поискала преразпит на един от разпитаните от КЗД свидетели, разпит на двама нови свидетели, назначаване и изслушване на съдебно-медицинска експертиза във връзка с приложените документи и издаване удостоверение за снабдяване с друго такива - от Общински съвет (ОбС) Монтана, за това, че тя е била чл. на същия съвет. Видно от материалите, събрани от КЗД по време на административното производство, свидетелят Красимир Павлов Иванов, шофьор в РДСП, е бил обстойно разпитан. На въпроса дали той е бил свидетел на действия на тормоз от страна на Александрова спрямо Аспарухова (т. е. Такова), отговорът е отрицателен (вж. л. 479 от преписката). Обстоятелството, че Такова е ползвала не повече от три пъти служебната кола за период от две години също не води на извод за тормоз и дискриминация. Правилно 3-членният състав на ВАС е отклонил искането за разпит на нови свидетели. На първо място необосновано е твърдението, че КЗД не е успяла да призове и разпита същите. Други, освен посочените от Такова четирима свидетели, всички те разпитани от Комисията, не са искани от нея. Освен това, както е мотивирано това искане, тези лица ще установят "... психоклимата на работното място, психологическия ефект, който е понесла доверителката...". Тези обстоятелства, вкл. и въпросите, по които се иска назначаването на съдебно-медицинска експертиза и обстоятелството дали касаторката е била чл. на ОбС Монтана, са вторични спрямо предмета на доказване в производство по ЗЗД. По основния въпрос - извършвани ли са дискриминационни действия и тормоз от страна на Александрова спрямо Такова липсват каквито и да са доказателства по делото. Липсват и доказателствени искания, чрез изпълнението на които ще се даде отговор на този въпрос. Твърдението за недопускане разпит като свидетел на лицето Зоя Кръстева се явява явно необосновано. Такова искане не е направено пред КЗД. Разпитът на заинтересованите страни също не е задължителен. Тяхното необжалване на решението на КЗД и неявяването им пред първата съдебна инстанция, вкл. липса на взето писмено становище и/или отправени доказателствени искания от тях сочи на дезинтересоваността им спрямо изхода на делото. За съда не съществува задължение и процесуална възможност да ги изслуша лично, ако те не желаят това. Доводът за необоснованост на решението не е мотивиран. Това лишава настоящата инстанция от възможността да го провери и се произнесе по него. По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна. Следва да се остави в сила обжалваното решение, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав