Решение № 13111 от 17.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7740/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Пазарджик, чрез юрк. К. Пенова, против решение 2660/16.06.2025 г., постановено по адм. дело 1020/2024 г. по описа на Административен съд Пазарджик, с което дирекцията e осъдена да заплати на Търговско представителство Фонд за самоподпомагане Ракитово , представлявано от С. М., както сума в размер на 12 537,14 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, така и съдебни разноски в размер на 1915 лева. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Посочва, че не са налице предпоставките на ЗОДОВ за уважаване на иска, и по-конкретно липсват незаконосъобразни действия или бездействия на служители на дирекцията. Посочва, че в случая са относими клаузи от застрахователния договор, поради и което не се установява причинно следствената връзка в случая. Моли за цялостна отмяна на решението. Направено е искане за присъждане на разноски и на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание не се представлява. Ответната страна Търговско представителство Фонд за самоподпомагане Ракитово , чрез адв. Д. Димитров, с писмено становище и в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за нейното отхвърляне. Направено е искане за присъждане на адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Посочва, че оспореното решение е постановено при неправилна преценка на доказателствата и относимия материален закон. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страни, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. С обжалваното решение АС Пазарджик уважил изцяло иска на Търговско представителство Фонд за самоподпомагане Ракитово , представлявано от С. М., със седалище: гр. Велинград, [улица], сума в размер на 12 537,14 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили вследствие на бездействие от страна на служители на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Пазарджик /ОДМВР Пазарджик/ на 30.01.2022 г., касаещо непосещаване мястото на ПТП и несъставяне на протокол за ПТП на МПС лек автомобил Хюндай , модел И20, с рег. [номер], управляван от правоспособния водач Й. С. М., по пътя Велинград Сърница, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Също така съдът осъдил ОДМВР Пазарджик да заплати и разноски в размер на 1915 лева. От фактическа страна по делото е установено, че Търговско представителство Фонд за самоподпомагане Ракитово е собственик на МПС лек автомобил Хюндай , модел И20, с рег. [номер], който е бил управляван от Й. С. М. на 30.01.2022 г. сутринта между 05:00 часа и 05:10 часа, когато е претърпял ПТП по пътя Велинград Сърница в посока гр. Сърница. Посочено е, че от изслушания звукозапис и от разпечатките на визуалните файлове се установява, че шофьорът е позвънил на спешния телефонен номер и е уведомил за инцидента, като е уточнил, че колата му е аварирала на пътното платно, не е в движение и пречи на движението. В следствие на разговора, служител на Дирекция Национална система 112 при МВР е уведомил ОДМВР Пазарджик, където от техен служител в Регистъра на постъпилите сигнали на телефон 112 е отразено под 32 в 05:17 часа - колата му е аварирала , съгласно представено по делото копие извадка от Регистъра на постъпилите сигнали на телефон 112 от Оперативна дежурна част на ОДМВР Пазарджик. Въпреки това представител на ответника не е посетил ПТП. Съответно на 31.01.2022 г. ТП Фонд за самоподпомагане Ракитово подало пред ЗАД Алианц България АД Уведомление за щети по МПС 0306/22/777/500285, както и други документи, но с писмо 2-101-4101-1403 от 21-02-2022 г. застрахователното дружество отговорило, че поради липсата на представен документ, от който да са видни времето, мястото и начина на причиняване на уврежданията по автомобила, за застрахователя са налице пречки да установи дали повредите са настъпили в резултат на събитие или събития, представляващи покрит риск, поради и което е отказано плащане по предявената претенция за щета. За изясняване на обстоятелствата по делото са събрани както множество писмени доказателства фактури относно извършения ремонт и писма от застрахователното дружество, така и устни такива от един свидетел бащата на лицето, управлявало МПС при възникване на ПТП, който дал данни относно ситуацията след ПТП и предприетите действия във връзка с отстраняване на щетите и кореспонденцията със застрахователното дружество. Също така е изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която е установено, че ТП Фонд за самоподпомагане Ракитово е заплатило сумата по фактури на Автопотреби Велинград ООД и Я и Я 1216 ЕООД за закупени авточасти и извършени ремонтни услуги в общ размер на 12 537,14 лева. Въз основа на така установеното, от правна страна административният съд приел, че исковата молба е подадена от лице, което е активно легитимирано да претендира обезщетение, срещу пасивно легитимиран процесуален субект, като също така е основателна. Прието е, че по делото действително се установява незаконосъобразно бездействие на служителите на ОДМВР Пазарджик, допуснато при повод изпълнение на служебните им задължения, изразяващи се в непосещаване на място на пътнотранспортното произшествие на 30.01.2022 г. и несъставянето на протокола за ПТП, след като Й. С. М. е подал сигнал до телефон 112, отразен в регистърните книги на РУ Велинград при ОД на МВР Пазарджик. За да приеме горното, съдът се е позовал както на събраните гласни и писмени доказателства, така и на чл. 125 ЗДвП, където са посочени случаите, при които службите за контрол на Министерството на вътрешните работи посещават задължително мястото на пътнотранспортното произшествие, и по-конкретно т. 8 - произшествието е с един участник и моторното превозно средство не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му от произшествието вреди. Административният съд посочил, че непосещаването на мястото на настъпилото ПТП на 30.01.2022 г. и съответно несъставянето на протокол от контролните органи на реда, е препятствало възможността на засегнатото лице ищец по делото, да реализира правата си по валидно сключен договор за застраховка Автокаско и да получи обезщетение, което да репарира настъпилите от установеното ПТП вреди. Това се доказвало и от съдържанието на писмо 2-101-4101-1403 от 21.02.2022 г. на ЗАД Алианц България , съгласно което застрахователното дружество е отказало да изплати застрахователно обезщетение по предявената от Търговско представителство Фонд за самоподпомагане Ракитово щета с мотива, че не е представен документ, от който да са видни времето, мястото и начина на причиняване на уврежданията по автомобила, за да се установи дали повредите са настъпили в резултат на събитие/я, представляващи покрит риск по застраховката и дали са настъпили на 30.01.2022 г. Такъв документ представлявал именно протокола за ПТП, издаван след като мястото на пътнотранспортното произшествие е посетено от служители на МВР. Въз основа на горното е прието, че е налице както причинно-следствената връзка между твърдяното незаконосъобразно бездействие непосещаване на мястото на ПТП и съставяне на протокол за ПТП от служители на ответника, и вредата твърдените имуществени вреди за отстраняване на щетите по автомобила, така и настъпили имуществени вреди в общ размер на 12 537,14 лева. Последните е прието, че са доказани въз основа на приложените по делото фактури и дейност по репатрирането и превозването на лекия автомобил. С оглед изхода от спора, и поради уважаването на иска в пълния му размер, съдът осъдил ОДМВР Пазарджик да заплати на Търговско представителство Фонд за самоподпомагане Ракитово и сторените от ищеца съдебни разноски в общ размер на 1915 лева. При извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК служебна проверка настоящият състав приема, че решението е валидно, но недопустимо по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице и реално причинена вреда, произтичаща от отменен по надлежния ред акт или установено незаконосъобразно действие или бездействие, както и пряка причинна връзка с настъпилата вреда. Гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица чл.203 от АПК. Искът пред административния съд е предявен от Търговско представителство Фонд за самоподпомагане Ракитово , ЕИК 112536569, представлявано от С. М.. Видно обаче от извършената служебна справка на съда, Търговско представителство Фонд за самоподпомагане Ракитово е неюридическо лице с чуждестранно представителство, като основанието за учредяването му е Закона за насърчаване на инвестициите. Също така, С. М. е посочена като представител и управляващ, но не се установява каква е собствеността на търговското представителство, като също така на принадлежност е посочено Великобритания. Настоящият състав счита, че в процесния случай не е установена каква е правосубектността на Търговско представителство Фонд за самоподпомагане Ракитово и съответно има ли надлежна активна процесуална легитимация за участие в процеса. Правосубектността е от ключово значение при идентифициране на страните по правоотношенията по казуса. В тази връзка доколкото въпросът за активната процесуална легитимация на ищеца е въпрос, свързан с допустимостта на исковата молба, то за първостепенния съд е съществувало задължението да остави без движение исковата молба, като укаже изрично на Търговско представителство Фонд за самоподпомагане Ракитово да конкретизира правосубектността си. Следва да се посочи още, че при новото разглеждане на делото, съдът следва да обсъди и реда, по който следва да се развие производството по претендираните вреди дали е по реда на ЗОДОВ или по реда на Кодекса за застраховането. Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК за допустимостта на съдебното решение касационният съд следи служебно. Доколкото съдебното решение, предмет на касационна проверка, е постановено по нередовна исковата молба, то е недопустимо. С оглед констатираното основание по чл. 209, т. 2 АПК, касационната инстанция не следва да се произнася по оплакванията за неправилност на обжалваното съдебно решение, които са наведени в касационната жалба. Решението следва изцяло да се обезсили като недопустимо, а делото да се върне на първостепенния съд за ново разглеждане от друг състав на този съд, при което бъде постановено друго при спазване на указанията, дадени по- горе в мотивната част на настоящия съдебен акт. Водим от горното и на основание чл.221, ал.3 от АПК Върховният административен съд, трето отделение