Решение № 13908 от 10.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2790/2020 г.

Решение № 13908 от 10.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2790/2020 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХІІ от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Лион инвест груп" АД, представено от изпълнителния директор А. Мянева, срещу решение № 6512/04.11.2019 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. № 8161 по описа за 2018 г., с което отхвърлен искът му за прогласяване на нищожност на решение № 15406/14.12.2017 г. на ВАС, Първо отделение, постановено по адм. д. № 1627 по описа за 2017 г. Конкретни са касационните оплаквания за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Касаторът оспорва изводите на първостепенния съд, че сочените от него пороци на постановения от Върховния административен съд съдебен акт не обосновават нищожността му. Като процесуално нарушение определя отхвърлянето от първостепенния съд на доказателствено искане, насочено към установяване на идентичност на споровете по делото, чието решение се иска да бъде обявено за нищожно и друго дело по описа на ВАС, приключило с решение постановено от частично тъждествен съдебен състав. Иска отмяна на оспореното решение, обявяване на нищожността на решението на ВАС. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация – директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив отрича основателността на жалбата. Иска присъждане на разноски за касационната съдебна инстанция. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият съставна Върховния административен съд прие за установено следното: Съдебното производство пред АССГ е образувано по иск на "Лион инвест груп" АД с правно основание чл. 128, ал. 1, т. 8 от АПК за обявяване на нищожността на решение № 15406/14.12.2017 г. на ВАС, Първо отделение, постановено по адм. д. № 1627 по описа за 2017 г. Основание на иска е постановяването на решението от незаконен състав – в нарушение на чл. 22, ал. 1, т. 5 ГПК и на чл. 9, ал. 1 ЗСВ и липсата на необходимо съдържание на решението по чл. 172а АПК. По установяванията на административния съд решението на ВАС е постановено от тричленен състав на първо отделение с председател Светлозара Анчева и членове – Милена Златкова и Мадлен Петрова. С решението е отменено по жалбата на директора на Дирекция ОДОП – Пловдив решение № 2348/09.12.2016 г. на Административен съд –Пловдив, постановено по адм. д. № 446/2016 г., в частта му, в която е отменен РА № Р-16001615000763-091-001/25.11.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с решение № 51/04.02.2016 г. на директора на Дирекция "ОДОП" – Пловдив при ЦУ на НАП, относно отказано право на данъчен кредит по фактура № 1000000316/28.11.2014 г., издадена от "Билдинг Дизайн Енд Енджиниъринг" ЕООД, в размер на 460 лв. и по фактура № 3000000231/05.12.2014 г., издадена от "Импорт – 91" ЕООД, в размер на 600 лв. и определените във връзка с това задължения за ДДС и лихви, както и в частта за разноските в полза на жалбоподателя, и вместо него е отхвърлена жалбата на "Лион инвест груп" АД със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. "Владая" № 4 против РА № Р-16001615000763-091-001/25.11.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с решение № 51/04.02.2016 г. на директора на Дирекция "ОДОП" – Пловдив при ЦУ на НАП, относно отказано право на данъчен кредит по фактура № 1000000316/28.11.2014 г., издадена от "Билдинг Дизайн Енд Енджиниъринг" ЕООД, в размер на 460 лв. и по фактура № 3000000231/05.12.2014 г., издадена от "Импорт – 91" ЕООД, в размер на 600 лв. и определените във връзка с това задължения за ДДС и лихви. Отменено по жалбата на "Лион инвест груп" АД със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. "Владая" № 4 е същото решение на Административен съд –Пловдив, постановено по адм. д. № 446/2016 г., в частта му, в която е отхвърлена жалбата му против РА относно отказано право на данъчен кредит по фактура № 35/31.03.2014 г., издадена от "Тиона-12" ЕООД, в размер на 1 920 лв. и определените във връзка с това задължения за ДДС и лихви, както и в частта му за разноските, присъдени в полза на ответника, и вместо това е постановена отмяна на РА относно отказано право на данъчен кредит по фактурата на този доставчик. Първоначално с протокол от 08.02.2017 г. за съдия-докладчик по делото била избрана автоматично Маруся Димитрова, която заедно със съдиите Благовеста Липчева и Стефка Кемалова участва в постоянно действащ първи състав на Първо отделение на ВАС. Съдия Милена Златкова е член на втори състав на същото отделение заедно със съдиите Светлозара Анчева и Мадлен Петрова. С разпореждане от 16.02.2017 г. на председателя на отделението било наредено разпределените в първи състав дела на съдия Златкова да бъдат поети от съдия Димитрова, а разпределените във втори състав дела на съдия Димитрова да бъдат поети от съдия Златкова. За да отхвърли иска, административният съд е изброил неизчерпателно пороците на съдебния акт, водещи до нищожност. Приел за доказан фактът на определянето на съдията-докладчик Милена Златкова по ред различен от предвидения в чл. 9 от ЗСВ, но формалното несъобразяване с правилата за електронно разпределение не засягало валидността на решението. То било постановено в писмена форма от надлежен съд и законен тричленен състав по чл. 217, ал. 1 АПК, в рамките на законовите му правомощия и при ясно изразена воля на правораздавателния орган при разрешаването на спора, с който е сезиран. При постановяването на съдебния акт били спазени изискванията за непосредственост и несменяемост. Според съда не всяко нарушаване на правилата на случайното разпределение по чл. 9, ал. 1 ЗСВ би довело до основание за нищожност на съдебния акт, а само това, при което за разпределеният съдия е имало основание за отвод и той не се е отвел. В случая с молба от 04.10.2017 г. бил поискан отвод на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК на двамата членове на състава извън докладчика, която е отхвърлена. Съдът е ограничил основанията за отвод по чл. 22, ал. 1, т. 5 ГПК до хипотезите на повторно касационно производство с участието на член на състава на съда, постановил първото касационно решение. Административният съд се е позовал на задължителна съдебна практика в отговора си на довода за значението на нарушаването на изискванията за мотивираност, като основание за отмяна на решението като неправилно. Приел е, че и да има пропуск в акта на касационната съдебна инстанция да се произнесе по всички доводи за неправилност на първоинстанционното решение, то това не е порок обуславящ нищожност. Решението е правилно. Отнесеният пред АССГ правен спор е за валидността на постановено от ВАС в касационно съдебно производство решение. Доктрината и съдебната практика са дефинирали като основания за нищожност на съдебното решение постановяването му от ненадлежен орган или в ненадлежен състав, извън правораздавателната дейност на съда без да е спазена писмената форма за действителност, при напълно неразбираема воля на съда и неподписано решение /така в ТР № 1/2011 г. от 10.02.2012 г. по т. д. № 1/2011 г. на ВКС, ОСГТК/. Касационното оплакване на "Лион инвест груп" АД е за противоречащ на материалния закон пропуск на първоинстанционния съд да възприеме основателността на тезата му за постановяване на решението от незаконен състав. Законен е съставът на съда, включващ лица с качеството съдия от съответния съд, определен по правилата на родовата, местната и функционалната подсъдност, които са участвали в провеждането на съдебното заседание, в което е завършено разглеждането на делото /чл. 235, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК/. Приложимо в касационното съдебно производство по административни дела е процесуалното правило на чл. 235, ал. 1 от ГПК за постановяване на решението от съдебния състав, участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. Разпоредбата на чл. 172а, ал. 3, изр. 1 от АПК, приложима за касационната инстанция по препращане от чл. 228 от АПК, създава задължение за подписване на решението от съдиите, участвали в постановяването му. АПК не съдържа правна уредба за състава постановяващ решението /чл. 172, ал. 1 от АПК определя срока за постановяване на решението и го обвързва със заседанието, в което е приключило разглеждането на делото/, което обуславя субсидиарното прилагане на ГПК /вж. чл. 144 от АПК/. Проявление на принципа за непосредственост, въведен с чл. 11 от ГПК, е правилото на чл. 235, ал. 1 от ГПК. Разумът му е решението да бъде постановено от състава на съда, пред който са приключили процесуалните действия по разглеждане на делото. Разглеждането на делото завършва с приключването на устните състезания /арг. от чл. 149, ал. 2 от ГПК. Следващото разглеждането на делото процесуално действие на съда е постановяването на решението. Процесуалният закон разграничава постановяването на решението, като акт на формиране на волята на съда по правния спор /вж. чл. 172а, ал. 3 от АПК, чл. 21, ал. 5 и чл. 235, ал. 1 от ГПК/ от изготвянето на писмения текст на решението от съдията докладчик - чл. 235, ал. 4 от ГПК и подписването му - чл. 172а, ал. 3, изр. 1 от АПК и чл. 236, ал. 3, изр. 1 от ГПК. Разглеждането на делото по жалбите на ДДОДОП Пловдив и на "Лион инвест груп" АД срещу решение № 2348/09.12.2016 г. на Административен съд –Пловдив, постановено по адм. д. № 446/2016 г. е завършило пред състава на първо отделение на ВАС в съдебното заседание на 07.11.2017 г. Заседанието от 07.11.2017 г. е посочено и в съдебното решение като такова, в което е приключило разглеждането на делото /вж. титулната част на решението/. Затова и валидно е формирана волята за решаване на спора от съдебния състав, участвал в това заседание. Този състав съответства на изискването на чл. 217, ал. 1, пр. 1 от АПК. Включва съдии от Върховния административен съд, чиято е функционалната подсъдност по жалби срещу първоинстанционни решения по административни дела. Неоснователно е касационното оплакване за значението на нарушаването на изискването за разпределянето на делото по принципа на случайния подбор. В контекста на правилата на чл. 9 от ЗСВ и чл. 157, ал. 2 от АПК разпределянето е елемент от фактическия състав на образуването на делото. Определянето на съдия-докладчик е дейност на председателя на съда или неговия заместник /респ. председател на отделение/ и е извънпроцесуална от гледна точка на съдебното производство. Без да е процесуално действие на съда, надлежното провеждане на разпределението на делата не може да засегне валидността на заключителния съдебен акт. В случая първоначално съдията-докладчик по делото е определен по принципа на случайния подбор, а последващият – по разпореждане на председателя на отделението. Новоопределеният съдия-докладчик е съдия от Върховния административен съд, който при разглеждането и решаването на делото е действал в състав по чл. 217, ал. 1 АПК. За определеният с разпореждането от 16.02.2017 г. на председателя на Първо отделение на ВАС съдия-докладчик не са твърдени и не са установени пречки да участва по делото от категорията на тези по чл. 22, ал. 1 ГПК. Неотносим към основанията за нищожност на съдебния акт е доводът за наличие по отношение на другите членове на състава на предпоставките по чл. 22, ал. 1, т. т. 5 и 6 ГПК. Наличието им не отнема качеството съдия на участвалия в съдебният състав, не определят произнасянето извън правораздавателната власт на съда, нито обосновават извод за незаконност на състава, тъй като актът е подписан и от тримата съдии. Те биха могли да представляват основания за неправилността на съдебният акт, които се проверяват при инстанционен контрол. Непредприемането служебно на отвод по даден спор не може да се определи като нарушение на правораздавателна компетентност, обуславяща нищожност на съдебния акт. В контекста на горното не е било необходимо събиране на доказателства в първоинстанционното производство за пълно или частично тъждество на спорове, решавани с участието на част от състава, постановил решението, чиято действителност се атакува /като основание за отвод по чл. 22, ал. 1, т. 5 или т. 6 ГПК/, та процесуалното бездействие на съда да е укоримо и да се възприеме като отменително основание. Отхвърлянето с първоинстанционното решение на иска за обявяване на нищожност на валидния съдебен акт на тричленния състав на ВАС е правилно. При този изход на делото на Националната агенция за приходите /арг. § 1, т. 6 от ДР на АПК/ се дължат разноски за касационното съдебно производство в размер 100 лева на основание чл. 143, ал. 4 АПК и чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение