Решение № 635 от 4.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2268/2008 г.

Решение № 635 от 4.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2268/2008 г., V г. о., ГК, докладчик съдията Красимира Харизанова Производството е по § 2, ал. 3 от Преходните и заключителни разпоредби на ГПК във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на Д. Д. Д., Р. Д. Х., А. Д. Д. и Ф. А. С. всички от гр. Д., Смолянско срещу въззивното решение на Смолянския окръжен съд от 18.II.2008 г. постановено по в. гр. д. № 287/2007 г. Поддържат се оплаквания за недопустимост, нарушение на процесуалните правила, необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 218а и сл. от ГПК (отм.) и съобразно поддържаните доводи и релевираните касационни основания за отмяна. Жалбата е подадена в срока по чл. 218в ал. 1 от ГПК (отм.) и поради това е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Д. л. гр. Д. е предявило иск срещу Д. Д., А. Д., Р. Х., А. Д. и Ф. С. всички от гр. Д. като наследници на А. М. Д. с правно основание чл. 108 от ЗС по отношение на възстановените им гори общо 99.998 дка в землището на гр. Д. в местн. Новото и К., с решение № 649 на П. комисия гр. Д. от 10.V.2001 г. С решението на Девинския районен съд от 23.III.2007 г. постановено по гр. д. № 238/2005 г. искът е уважен и в двете му части - установителна и осъдителна. По въззивна жалба на ответниците Д, Х. и С. гр. Д. окръжен съд с решението си от 18.II.2008 г. по гр. д. № 287/2007 г. е оставил в сила първоинстанционния съдебен акт и е уважил жалбата им само в частта относно разноските и държавната такса. Въззивното решение е процесуално допустимо, обосновано и законосъобразно в съответствие със събраните по делото доказателства. От фактическа страна е установено по делото, че ответникът Д. Д. Д. като наследник на бившия жител на гр. Д. е поискал възстановяване правото на собственост върху гори и земи от горския фонд със заявление № 649 от 31. Х. 1999 г. от ПК гр. Д. по отношение на земи в горския фонд с обща площ 100 дка. С решение № До-8/30.VIII. 2000 г. р. 1, т. 90 на О. комисия по чл. 14, ал. 3 от Закона за възстановяване собствеността върху горите и земите от горския фонд (ЗВСГЗГФ) му е признато правото на възстановяване върху земи от горския фонд с обща площ 100 дка в местн. Калъйкоско, А., К., М., К. под № 90 с № на заявлението 649, стр. 9 от протокола. Въз основа на решението на О. комисия П. комисия гр. Д. с решение от 10.V.2001 г. под № 649 е възстановила правото на собственост върху гори и земи от горския фонд на наследниците на А. М. Д. в нови реални граници по чл. 14, ал. 5 от ЗВСГЗГФ върху процесните имоти в местн. Новото и К., представляващи иглолистни гори. От удостоверението за наследници № от 9.IХ.2008 г. на Община Д. е видно, че Д. Д. Д., посочен в други документи като А. М. Д. (у-ние за идентичност на имена № 3* от 10.IХ. 2005 г.) е починал на 8.II.1986 г. и е оставил за свои наследници ответниците по делото - съпруга А. (починала след постановяване на първоинстанционен акт на 20.III.2007 г.) и низходящи Д. Д. Д., Р. Д. Х., Ф. А. С. и А. Д. Д., които са наследници и на ответницата А. Според ищеца по делото Д. л. гр. Д. ответниците Д., респ. техния наследодател не са собственици на процесните гори, тъй като те в землището на гр. Д. никога не са били частна собственост преди национализирането на горите в периода от 1946 - 1949 г. В подкрепа на това становище са и всички събрани по делото писмени доказателства - историческа справка за трудовата горска производителна кооперация "Д" с. Д., Д. околия за времето 1928 - 1944 г., отчет на същата кооперация за 1936 г., 1943 г., 1937 г., особено мнение на члена на О. комисия за област - Смолян инж. С., особено мнение от ръководството на Д. л. - Доспат, изх. № 462 от 19.VII.2000 г. В отчетите на кооперацията навсякъде се сочи, че площите са държавна собственост, докато липсва отбелязване да съществуват общински, училищни, църковни или манастирски, както и частни гори. В историческата справка е отразена причина за създаването на трудовата горска производителна кооперация "Д" с. Д. ч. експлоатиране на държавните гори да се създаде поминък на населението. Поради това и ответниците по делото не са разполагали с права по чл. 2, ал. 1 от ЗВСГЗГФ, тъй като липсва хипотезата горите и земите от горския фонд да са били отнети от български физически и юридически лица или техни наследници и правоприемници - чл. 3, ал. 1 от ЗВСГЗГФ. Поради това и законосъобразно по реда на косвения съдебен контрол въззивният съд е приел, че решението на О. комисия по чл. 14, ал. 3 от ЗВСГЗГФ и последвалото решение на П. комисия Д. за възстановяване собствеността върху процесните гори на наследниците на А. М. Д. са постановени в нарушение на материалния закон - при липса на основание за реституиране на право на собственост върху горите, предмет на тези решения. При така установените факти, законосъобразно е бил уважен иска с правно основание чл. 108 от ЗС, предявен от Д. л. гр. Д., на което е предоставено стопанисването на държавните гори в посочените местности. Д. Д. Д. е бил въведен във владение на същите с приложения по делото въводен протокол № 119 от 29.V.2001 г. на П. комисия гр. Д. П. това правилно ответниците са осъдени да предадат владението на процесните гори на техния собственик ч. Държавното л. Доспат, на когото е предоставено стопанисването им. Без значение за този изход на спора се явява проведеното производство пред Смолянския окръжен съд по чл. 32 и сл. от ЗАП (отм.) по вхд № 176/2004 г. във връзка с чл. 231 и сл. от ГПК (отм.), оставено в сила с решение № 1* от 10.II.2005 г. по адм. дело № 10261/2004 г. на Върховния административен съд, IV отделение. В посочените съдебни актове не са преценявани предпоставките за възстановяване собствеността на горите, а предмет на това дело е отмяната на решение № 649 А/2.ХII.2003 г. на О. служба "З" гр. Д., с което на основание чл. 32, ал. 1 от ЗАП (отм.) и във връзка с предложение на Окръжна прокуратура Смолян № 503/18.ХI.2003 г. е отменено решение № 649/10.V.2001 г. на П. комисия Д. Резултатът по това административно дело е обусловен от преценката на съдебните инстанции относно срочността на направеното предложение на Окръжна прокуратура Смолян за отмяната на първоначалното решение за възстановяване собствеността върху процесните гори. Правилно въззивният съд е обосновал становището си, че в случая не е приложимо решението на Европейския съд по правата на човека от 12.I.2006 г. по делото К. и други срещу България, тъй като признатите права на ответниците по делото не са по съдебен ред, както е в посоченото дело на ЕСПЧ, а от административни органи по реституцията по ЗВСГЗГФ. В тази връзка доводите за недопустимост на обжалваното решение в касационната жалба поради наличие на влязъл в сила съдебен акт са неоснователни. Предметът на производствата по административното дело и по гражданския спор за ревандикация е различен, поради което е неприложим отводът по чл. 224 от ГПК (отм.). Несъстоятелно е и оплакването за неуважаване искането за отвод на чл. на състава на Смолянския окръжен съд. Съдът се е занимал с това искане и е дал мотивиран отговор за липсата на основание по чл. 12 от ГПК (отм.) спрямо членовете на състава. Неоснователно е и оплакването за събиране на доказателства по инициатива на съда - назначената съдебна лесотехническа експертиза пред Смолянския окръжен съд. В т. 10 на Тълкувателно решение № 1/4.I.2001 г. на ОСГК на ВКС е предвидена възможност за такава активност на съда, която не е ограничена от посочените в жалбата два конкретни случая. При категоричните данни за отсъствие на одържавяване на частни гори в землището на с. Д. гр. Д. и липса на законните предпоставки на ЗВСГЗГФ за възстановяване на такава собственост у заявителите, законосъобразно е уважен искът на Д. л. срещу касаторите. В решението на въззивния съд е проследен правния статут на горите след 1912 г. - присъединяването на Р. регион към територията на К. България, като изчерпателно са посочени възможностите за промяна на този статут. При събраните по делото доказателства е установено по положителен начин, че горите в този регион са били държавни и не са настъпили конкретни факти, водещи до промяна на собствеността към момента на национализацията на горите с посочените в чл. 2, ал. 1 от ЗВСГЗГФ закони в периода от 1946 до 1949 г. Касационната жалба на Д. Д., Р. Х., А. Д. Д. и Ф. А. С. е неоснователна, тъй като при разглеждане на спора и постановяване на решението Смолянският окръжен съд не е допуснал нарушения по чл. 218б ал. 1 б. "б" и "в" ГПК (отм.). Обжалваното решение следва да се остави в сила с оглед разпоредбата на чл. 218ж ал. 1 от ГПК (отм.), като на ответника по касационната жалба Д. л. гр. Д. следва да се присъдят направените разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 80 лв., поискани с приложеното възражение срещу касационната жалба и документирани с договора за правна помощ и съдействие от 21.IV.2008 г. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение