Решение № 15115 от 8.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8017/2020 г.

Решение № 15115 от 8.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8017/2020 г., VI о., докладчик съдията Таня Комсалова Производство по чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 219 от КСО. Образувано е по касационна жалба на П. Б., [населено място], против Решение № 385/09.03.2020 г., постановено по адм. дело № 127/2020 г. по описа на Административен съд – Бургас. Твърди се нищожност на съдебния акт без изложени аргументи, а от оплакванията в касационната жалба се извеждат твърдения и за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Настоява се за отмяна на решението и разглеждане спора по същество. Претендира сторените в процеса разноски, счита че не дължи такива на ответната страна. Ответникът по касационната жалба – Директорът на ТП на НОИ – Бургас не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С Решение № 385/09.03.2020 г., постановено по адм. дело № 127/2020 г. по описа на Административен съд – Бургас, е отхвърлена жалбата на П. Б. срещу Решение № 1040-02-173/20.12.2019 г. на Директора на ТП на НОИ – Бургас и потвърдения с него отказ, обективиран в писмо с изх. № 5512-02-776 от 31.07.2019 г. на Началник сектор отдел "Осигурителен архив" на ТП на НОИ - Бургас, с който е отказано издаване на удостоверение за осигурителен стаж - обр. УП-13 и удостоверение за осигурителен доход – УП-15 за периода от 09.2000 г. до 06.2009 г. С Решение № 646 от 11.06.2020 г., постановено по същото дело, в производство по реда на чл. 248 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК е допълнено постановения по делото съдебен акт в частта му за разноските, като е осъдена Б. да заплати в полза на ТП на НОИ – Бургас сумата от 100 лева юрисконсултско възнаграждение. Срещу това решение не е постъпила касационна жалба в срока по чл. 211 от АПК. Решението, предмет на касационния контрол, е валидно, допустимо и правилно. Постановено е от компетентен съд, в законоустановения за това състав и в надлежна писмена форма, след надлежно сезиране и при наличието на всички положителни процесуални предпоставки и при липсата на абсолютни отрицателни такива, поради което и оплакванията за нищожност на съдебния акт не се споделят, а и се преценя като валиден и допустим. По материалната му законосъобразност и обоснованост, които следва да бъдат разгледани заедно. По делото е установено, че процесният отказ е във връзка със заявление до осигурителен архив за издаване на удостоверение обр. УП - 13 и удостоверение обр. УП – 15, във връзка с положен труд от жалбоподателката в ЕТ "Тонго – Т. Димитров", [населено място], който и към настоящия момент е действащ търговец. При тези релевантни за разрешаването на правния спор факти, които са правилно установени и всъщност спор по тях липсва, правилно първоинстанционният съд е приел, че НОИ поддържа информационна система относно предадените за съхранение разплащателни ведомости в случаите на прекратен осигурител без правоприемник, при което в този случай за компетентния административен орган от състава на НОИ възниква и задължението за издаване на посочените удостоверителни документи, какъвто не е настоящият случай. Съобразно правилата на издадената на основание чл. 5, ал. 13 от КСО Инструкция № 5 от 30.06.2005 г. за приемане и съхраняване на разплащателни ведомости и трудовоправни документи на прекратени осигурители без правоприемник, административният орган след като е извършил проверка, при която е установил, че не са предадени разплащателни ведомости на осигурителя ЕТ "Тонго – Т. Димитров", [населено място], а и същият търговец не е прекратен по смисъла на чл. 5, ал. 10 от КСО във вр. с чл. 5 от посочената Инструкция, е отказал издаване на исканите Удостоверения обр. УП-13 и обр. УП-15, позовавайки се на чл. 40, ал. 1, 2, 3 и 9 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/ и чл. 30, ал. 1 от казаната инструкция. Съгласно чл. 40 от НПСО осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя, и с данните по чл. 5, ал. 4 КСО /ал. 1/, а осигурителният доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, се установява с осигурителна книжка, с документ по утвърден образец и с данните по чл. 5, ал. 4 КСО /ал. 2/. Предвидено е горните документи да се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд /ал. 3 на чл. 40 от НПОС/. Условие за издаване на документ за осигурителен стаж и осигурителен доход /Удостоверение обр. УП - 13 и Удостоверение обр. 15 именно от НОИ обаче е наличието на предадени / иззети за съхраняване в съответното ТП на НОИ разплащателни ведомости и трудовоправни документи /визирани в чл. 1 от коментираната Инструкция/ от прекратен осигурител без правоприемник, респ. от осигурител, продължаващ дейността си /в случаите на иззети в хипотезата на чл. 6, ал. 1, т. 4 от Инструкцията документи/, съдържащи подлежащите на удостоверяване данни за осигуреното лице-заявител, изхождайки от разпоредбата на чл. 30, ал. 1 от Инструкцията. Тук се има в предвид предадени в / иззети от НОИ по реда на посочената Инструкция № 5 от 30.06.2005 г. за приемане и съхраняване на разплащателни ведомости и трудовоправни документи на прекратени осигурители без правоприемник документи, а не евентуално налични в НОИ такива по повод осъществени предходни проверки на същия осигурител. В случаите, в които осигурителят не е прекратил дейността си съобразно чл. 5 и относимите документи не са били иззети в някоя от хипотезите на чл. 6 от Инструкция № 5 от 30.06.2005 г. за приемане и съхраняване на разплащателни ведомости и трудовоправни документи на прекратени осигурители без правоприемник /какъвто безспорно е процесния/, то именно нему /на осигурителя/ и то в точно определени хипотези тежи това задължение /виж чл. 5, ал. 7 от КСО, вкл. и в приложимата му редакция до изм. в сила от 01.01.2020 г., а и сега действащата такава/ и за административния орган не възниква задължение /междувпрочем е и на лице обективна невъзможност/ да издаде посочените удостоверителни документи. От данните по делото е видно, че спорът е относно продължителността на трудовия/осигурителния стаж на Б. за процесните периоди, който следва да бъде установен в рамките на специалното исково производство по реда на Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред при наличието на процесуалните предпоставки за това, а при липсата им – чрез исковата защита по чл. 357 от КТ, както това ясно е разяснено на касатора и с Определение № 277 от 13.06.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2052/2018 г., IV г. о. В този аспект следва да се посочи и че разпоредбата на чл. 118, ал. 1, изр. последно от КСО въвежда забраната за оспорване пред съд на съдържанието на документ по чл. 117, ал. 1, т. 5 от КСО, както и решението на ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт, с което се е произнесъл по оспорване съдържанието на такъв документ. Или в рамките на настоящия правен спор се разрешава единствено и само въпросът е ли е на лице задължение за администрацията да издаде искания документ от значение за признаване и упражняване на признато на касатора право или не, а не е /а и не може да бъде/ въпросът относно негово конкретно съдържание в който смисъл са по-голямата част от оплакванията, изложени в касационната жалба. В обобщение съдът законосъобразно е разпределил доказателствената тежест между страните по делото. Обсъдил е всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. От ответника по касация не е поискано присъждане на разноски за настоящата инстанция, поради което и съдът не дължи произнасяне. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение