Решение № 5798 от 1.6.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на ТД Митница Бургас към Агенция Митници, чрез процесуален представител юрк.Кацарова, против Решение 1128 от 17.10.2022 г., постановено по адм. дело 1070/2022 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отменено решение 32-193183/13.06.2022г. към MRN 21BG001007030134R8/13.04.2021г. на директора на Териториална дирекция Митница Бургас към Агенция Митници. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на първоинстанционното решение поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че неправилно съдът е приел, че не е посочена причината за незачитане на данните за платената сума в приложената фактура. Развива доводи, че наличните и относими доказателства сочат, че сделката за продажба е тази от аукциона. По подробни изложени в жалбата съображения касаторът моли да се отмени обжалваното решение и да се постанови ново по съществото на спора, с което да се потвърди административния акт. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Д. Коларов, чрез процесуалният си представител адв.Василева, по подробни съображения по съществото на спора, изложени в представено писмено становище и писмени бележки, оспорва подадената касационна жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд Бургас е решение 32-193183/13.06.2022г. към MRN 21BG001007030134R8/13.04.2021 г. на директора на Териториална дирекция Митница Бургас към Агенция Митници. С оспореното решение, на основание чл. 70, § 1 и § 2 и чл. 71, § 1, буква д), подбуква i i) от Регламент (ЕС) 952/2013 за стоката, поставена под режим допускане за свободно обращение с МД с MRN 21BG001007030134R8/13.04.2021г., е определена нова митническа стойност в размер на 7442, 91 лв.; 2. на основание чл. 85, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., при прилагане на ставка 10 % за вносно мито, съответстваща на декларирания тарифен код по КН 87032290/код по ТАРИК 87032290 00, спрямо новата митническа стойност е определено вносно митническо задължение в размер на 744, 29 лв.; 3. на основание чл. 54, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 77, § 1, буква а) от Регламент (ЕС) 952/2013 г. и с чл. 77, § 2 от същия регламент данъчното събитие при внос на стоки възниква и ДДС става изискуем на датата, на която възниква задължението за заплащане на вносни мита, а именно 13.04.2021 г. и предвид данъчната ставка от 20 %, съгласно чл. 66, ал. 1, т. 2 от ЗДДС и на основание чл. 67, ал. 1 от същия закон е определено задължението за ДДС при внос по смисъла на чл. 16, ал. 1 от ЗДДС на автомобила, в общ размер на 1678,91 лв., 4. На основание чл. 105, § 3 и § 4 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. и чл. 56 от ЗДДС, във връзка с чл. 105, § 3 и § 4 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. са определени за вземане под отчет и досъбиране вносно мито и ДДС общо в размер на 952, 68 лв., от които мито в размер на 297, 71 лв. и ДДС в размер на 654, 97 лв., ведно със задължение за лихви, считано от 13.04.2021 г. до уведомяването на длъжника. От фактическа страна съдът е установил, че на 13.04.2021г. с MRN 21BG001007030134R8 Д. Коларов е декларирал стока за поставяне под митнически режим допускане за свободно обращение - употребяван пътнически автомобил-катастрофирал, марка Мазда, модел 6, бр.места 5, товароносимост: 0; с дата на първа регистрация 01.01.2016г.; цвят син, шаси JM1GJ1V55G1443187. В митническата декларация за стоката са декларирани съответно: в ел. д. 5/14 Код на държавата на изпращане/износ - САЩ; в ел.д. 4/1 Условие на доставка FOB - Франко он борд уговорено пристанище за натоварване; в ел.д. 4/16 метод за определяне на стойността - 1 - договорна стойност на внасяните стоки (чл.70 от Кодекса); в ел.д. 4/14 Цена на стоката - 2 200.00; в ел.д. 4/10 Валута - USD; в ел.д 4/9 ,Добавяния и приспадания: код АК - Разходи за транспорт, товаро-разтоварни и обработващи операции и разходи за застраховка до място на въвеждане на стоките в Европейския съюз - 826.99 лв. и код В А - Разходи за транспорт след мястото на въвеждане в Европейския съюз - 207.35 лв. Митническата стойност за стоката, определена на база декларираните за нея елементи, съгласно приложените фактури е определена в размер на 4 465,75 лв. (включваща и разходите за международен транспорт в размер на 500 USD/826,99лв.), като са определени и взети под отчет публични задължения за мито в размер на 446,58 лв. и за ДДС в размер на 1023,94 лв. При извършения последващ контрол от страна на митническите органи е анализирана наличната информация за автомобил със същите характеристики и идентичен VIN (номер на шаси), като на електронен сайт [интернет адрес] била открита информация за обявена продажна цена на аукцион от дата 03.02.2021г. със статус "продаден" (SOLD) за автомобил със същия VIN (номер на шаси). Публикуваната продажна цена на същия била в размер на 4000. 00 USD, с оглед на което било прието, че същата превишава с 1 800 USD декларираната пред митническите органи цена в размер на 2 200 USD при допускане за свободно обращение. С връченото съобщение по чл.22, §6 от Регламент /ЕС/ 952/2013, обективирано в писмо рег. 32-404610/13.12.2021г., Коларов е уведомен, че поради възникнали основателни съмнения ще бъде определена нова митническа стойност на декларираната от него стока по митническа декларация MRN 21BG001007030134R8/13.04.2021r. Според митническите органи на основание чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., митническата стойност следва да се определи, като се вземе предвид продажната цена в размер на 4 000, 00 USD /статус - продадена/ на автомобил със същия номер на шаси, увеличена с транспортните разходи. В резултат митническата стойност на стоката, допусната до свободно обращение с митническа декларация с MRN 21BG001007030134R8/13.04.2021г., е изчислена в размер на 7 442, 91 лева. На жалбоподателя е предоставен 30-дневен срок за изразяване на становище. При тези факти било издадено оспореното митническо решение. Съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган и в предписаната от закона форма. Административният съд е стигнал до извод, че мотивите на органа и процедирането в контекста на основателни съмнения във връзка с декларираната договорна стойност на процесния автомобил е извършено без годни доказателствени източници, които да легитимират релевантните за доказване факти, на които митническата администрация се позовава. Приел е, че административният орган без да оспорва автентичността на представената фактура за придобиване на стоката е приел, че е възникнало основание за отхвърляне на декларираната митническа стойност в същата. Не била посочена и причина за незачитане на данните за платената сума по нея, при условие, че не се отрича автентичността ѝ. Според съда в представената от ответника информация под формата на разпечатки от сайта не е отразено, че именно Коларов е закупил процесния автомобил за сумата от 4 000 USD, освен това информацията, представена под тази форма, не представлява служебна и/или официална такава, за да се разчита на нейната достоверност, респ. да се използва като база данни или за сравнение. При тези мотиви АС-Бургас е отменил процесния административен акт. Върховният административен съд състав на осмо отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Изложени са конкретни мотиви. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. По делото няма спор за факти, наличните такива, послужили за издаването на оспорения митнически акт, са подробно възпроизведени в мотивите на съдебното решение. От страна на първоинстанционния съд правилно е очертана правната рамка на спора и е направено тълкуване на относимите правни разпоредби. Безспорно митническата стойност на стоките във връзка с прилагането на Общата митническа тарифа и нетарифните мерки, установени от разпоредби на Съюза, уреждащи специфични области, отнасящи се до търговията със стоки, се определя в съответствие с чл. 70 и 74 от Регламент (ЕС) 952/2013. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от Регламент (ЕС) 952/2013. Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл.70 от Регламент (ЕС) 952/2013 остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от а до г, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Съответно, когато митническата стойност не може да се определи по реда на чл.74, §2, то митническото остойностяване се извършва по реда на чл.74, §3 от МК. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност. Независимо, че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от МКС, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за прилагане дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от МКС, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за прилагане, те могат да отхвърлят декларираната цена. Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения обаче лежи върху митническите органи и е предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност. В Решението по дело С-263/06, т. 52 Съдът на ЕС разяснява, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална при процедурата по чл. 140, § 1 от Регламента за прилагане, то съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани, а изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му. Задължението за мотивиране на решението за стартиране на процедурата по чл. 140 от Регламента за прилагане и впоследствие на решението за корекция, произтича от общото правило на чл. 22, § 7 от МКС, изискващо митническите органи да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение. Зачитането на правото на защита представлява основен принцип на правото на Съюза, който трябва да се прилага във всеки случай, когато административен орган възнамерява да приеме акт, увреждащ лицето, към което е насочен - Решение от 18 декември 2008 г., Sopropй, C-349/07, т. 36. В рамките на процедурата по чл. 140 от Регламента за прилагане гарантирането на този принцип изисква лицето да е надлежно уведомено за обстоятелствата, на които се основават съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка на договорната стойност. Аргументи за това се черпят и от регламентацията на общата процедура във връзка с правото на изслушване - в чл. 8, § 1, б. а от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 изрично е предвидено, че в съобщението, упоменато в член 22, § 6, първа алинея от Кодекса, се посочват: документите и информацията, които митническите органи възнамеряват да използват като основание за своето решение. Не може да се приеме, че митническите органи надлежно са обосновали съмненията си по смисъла на чл. 140 от Регламента за изпълнение за декларираната от вносителя договорна стойност на процесната стока. Извършването на справка на страниците на интернет сайт / каквато де факто е послужила на митническия орган, за да определи новата митническа стойност/ не е нормативно установен метод. Правилен е изводът на съда, че в разпечатките от интернет сайт не е отразено, че именно Коларов е закупил процесния автомобил за сумата от 4000 USD. Като е отменил процесното решение на митническия орган съдът е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и своевременно направено искане от ответника по касация на Д. Коларов следва да се присъдят сторените разноски за касационната инстанция в размер на 150 лв. за заплатен адвокатски хонорар. Въпреки че се претендират разноски в размер на 400 лева, по делото са представени единствено доказателства за заплащане на разноски в размер на 150лв. Разноските следва да бъдат понесени от Агенция Митници /така § 1 т. 6 от ДР на АПК/. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,