Решение № 15005 от 7.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5739/2017 г.

Решение № 15005 от 7.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5739/2017 г., VII о., докладчик председателят Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Р. Б. С. от с. С., общ. П., обл. П., против Решение № 75/15.03.2017 г., постановено по адм. дело № 45/2017 г., по описа на Административен съд П., с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 16-1158-000643/6.11.2016 г., на началник сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР П., с която на основание чл. 171, т. 1, б. "д" от ЗДвП временно му е отнето СУМПС № 280086067, до заплащане на дължимата глоба. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което оспореният административен акт бъде отменен като незаконосъобразен. Претендира разноски. Ответникът - началник сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР П., редовно призован, не е представляван и не е изразено становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд П. е отхвърлил като неоснователна жалбата на Р. Б. С. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 16-1158-000643/6.11.2016 г., на началник сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР П., с която на основание чл. 171, т. 1, б. "д" от ЗДвП временно му е отнето СУМПС № 280086067, до заплащане на дължимата глоба. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорената заповед е издадена при наличието на материалноправните предпоставки установени в разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "д" във връзка с чл. 157, ал. 8 ЗДвП. Нормата на чл. 171, т. 1, б. "д" ЗДвП е императивна, като се налага принудителна административна мярка - временно отнемане на свидетелството за правоуправление на МПС на водач, който е нарушил разпоредбите на чл. 157, ал. 8 ЗДвП. Решението е правилно. За да отхвърли жалбата, административният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалноправните норми и целта на закона. Заключил е, че са установени по безспорен начин относимите факти и обстоятелства за прилагане на принудителната административна мярка. С обжалваното решение съдът е направил точен анализ на представените доказателства в съответствие с приложимата правна уредба и е достигнал до правилен извод за наличие на основания за прилагане на принудителната административната мярка. Възприетите изводи за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт са в съответствие със закона. По смисъла на чл. 171 ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. Волеизявлението за налагане на принудителна административна мярка се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 АПК и се издава по реда на Г. пета, Раздел втори от АПК. С оглед събраните по делото доказателства са установени фактическите основания за издаване на заповедта - неизплащане в определения с разпоредбата на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП срок на наложена с влязло в сила на 23.02.2016 г. НП № 15-1158-000176/10.09.2015 г. "глоба", което административният орган е квалифицирал като нарушение на чл. 157, ал. 8 от ЗДвП, осъществяващо фактическия състав на чл. 171, т. 1, б. "д" от ЗДвП, съответно - съставляващо годно основание за отнемане на СУМПС. В конкретния случай е извършено временно отнемане на СУМПС на водача съобразно нормата на чл. 171, т. 1, б. "д" от ЗДвП, като мярката е приложена под прекратително условие - до заплащане на дължимата глоба. С оглед материалната законосъобразност на обжалваната заповед, която административния орган е издал в условията на обвързана компетентност, правилно жалбата е отхвърлена като неоснователна. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд П. съответства на материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не следва да бъдат присъждани, тъй като такива не са претендирани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение