Решение № 4928 от 13.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2579/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.216 от Закона за обществените поръчки (ЗОП). Образувано е по касационна жалба на ДЗЗД Аква Севтополис със седалище и адрес на управление в град Хасково против решение 146/06.02.2025г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), постановено по преписка КЗК-1005/2024г., с което е оставена без уважение жалбата на дружеството против решение D38114103/21.10.2024 г. на управителя на "Водоснабдяване на канализация" ЕООД, гр. Стара Загора, за класиране на участниците и определяне на изпълнител на обществена поръчка с предмет "Реконструкция и доизграждане на водоснабдителна и канализационна мрежа на агломерация Павел баня, съгласно договорните условия на ФИДИК жълта книга" в две обособени позиции в частта по обособена позиция 1: "Реконструкция и доизграждане на водоснабдителна и канализационна мрежа на агломерация Павел баня", открита с решение F514012 от 27.05.2024 г. на възложителя, публикувана в ЦАИС ЕОП под номер 00397/2024-0016. Касационният жалбоподател ДЗЗД Аква Севтополис счита за незаконосъобразни и необосновани изводите на КЗК, че спрямо него е било налице основанието за отстраняване от участие в процедурата съобразно чл.107, т.2, б.а от ЗОП поради несъответствие на направеното от него техническо предложение с изискванията на възложителя. Счита, че представеното от него техническо предложение изцяло съответства на изискванията на възложителя. Освен това счита за незаконосъобразно и изводите на КЗК, че спрямо класирания на първо място участник не е налице основание за отстраняване от производството поради несъответствие на техническото му предложение с изискванията на възложителя. Поради това моли съда да отмени решението на КЗК и да разреши спора по същество като отмени решението на възложителя за определяне на изпълнител на обществената поръчка по отношение на обособена позиция 1 и върне процедурата от етап ново разглеждане на техническото му предложение. Претендира присъждането на направените разноски, а в условията на евентуалност прави и възражение за прекомерност на заплатеното от ответните страни адвокатско възнаграждение. Ответникът- управителят на "Водоснабдяване на канализация" ЕООД, гр. Стара Загора, счита за неоснователни касационната жалба и моли за отхвърлянето й. Претендира присъждането на направените в касационното производство разноски съобразно представен списък и прави възражение за прекомерност на заплатеното от касационния жалбоподател адвокатско възнаграждение.. Ответникът Инфраструктурни системи ЕООД със седалище и адрес на управление в град Стара Загора не заявява становище по спора. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура представя мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, след като прецени направените в жалбите оплаквания и становищата на страните във връзка с доказателствата по делото, констатира следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Производството пред КЗК е образувано по жалба на ДЗЗД Аква Севтополис с участници в обединението Аква конструкт груп" ЕООД и "Екодин" ЕООД против решението на възложителя за класиране на участниците и определяне на изпълнител на обществена поръчка с предмет: "Реконструкция и доизграждане на водоснабдителна и канализационна мрежа на агломерация Павел баня, съгласно договорните условия на ФИДИК жълта книга" в две обособени позиции в частта му по обособена позиция 1: "Реконструкция и доизграждане на водоснабдителна и канализационна мрежа на агломерация Павел баня". В жалбата се твърди, че дружеството е незаконосъобразно отстранено от участие в процедурата, като се твърди, че представеното от него техническо предложение напълно отговаря на изискванията на възложителя. Освен това се твърди, че класираният на първо място участник е следвало да бъде отстранен, тъй като техническото му предложение не отговаря на изискванията на възложителя. Направени са декларативни твърдения за несъответствие по отношение на всички части на техническото предложение на този участник. Единственото конкретно оплакване, съдържащо се в жалбата, касае ценовото предложение- жалбоподателят счита, че цената за механизация от 2000,00 лв/мсм, посочена при калкулиране на цените за непредвидени СМР, за които няма договорени единични цени, е необоснована. КЗК е приела, че жалбоподателят е законосъобразно отстранен от участие в процедурата. Според КЗК назначената от възложителя комисия е изложила ясни, конкретни и обосновани съображения относно отстраняването на офертата на жалбоподателя от процедурата по обособена позиция 1 в протокол 1, отразяващ прегледа и преценката на техническите предложения, които се обосновават напълно при съпоставката на представеното от жалбоподателя техническо предложение с изискванията на възложителя в тази насока, заложени в одобрената с решението за откриване документация на поръчката. В тази връзка КЗК е направила напълно обосновани и съответни на материалния закон изводи за съществуващи несъответствия в частта "Предложение за проектиране и строителство" на техническото предложение на жалбоподателя. Действително се установява, че според предложението на участника проектната разработка ще се представи за преглед и одобрение на възложителя, което е в противоречие с изискването тя да бъде представена на инженера за преглед и/или одобрение заедно с уведомление, съгласно под-клауза 5. 2 от договорните условия на ФИДИК. Правилни и обосновани са и изводите на КЗК относно наличието на противоречие между линейния график и срока за изпълнение, предложен в предложението за изпълнение на поръчката по образец по отношение на позиция 34 "Изпълнение на СМР и всякакви други съпътстващи дейности"- 419 календарни дни съобразно графика и стратегията на участника при посочени 420 календарни дни в предложението за изпълнение на поръчката (образец 1.1, т.1). Несъответствие с изискванията е налице и по отношение на календарното планиране на позиция 142- предаване на обекта и приемането му от възложителя с акт обр. 15 и позиция 143- извършването на проби след завършване на обекта, което е в противоречие с проекта на договор. Поради това правилни са изводите на КЗК, че при наличието на тези несъответствия на офертата на участника с предварително обявените от възложителя условия законосъобразно и в съответствие с разпоредбата на чл.107, т.2, б.а от ЗОП той е бил предложен за отстраняване от участие в процедурата. Правилни и обосновани са и изводите на КЗК за законосъобразност на решението на възложителя за определяне на Инфраструктурни системи ЕООД за изпълнител на обособена позиция 1 от обществената поръчка. КЗК е приела за неоснователно единственото конкретно оплакване на жалбоподателя. Обосновано КЗК е приела, че възложителят е поставил изискване в ценовото предложение да бъдат предложени определени ценообразуващи показатели за непредвидени видове СМР, за които няма договорени единични цени като единият от тези показатели са разходите за механизация. Възложителят обаче не е поставил условия нито предложението да бъде направено поотделно за всички видове механизация, нито за представяне на анализ на цените за всеки вид механизация. Такова задължение не следва и от разпоредбите на ЗОП и ППЗОП, поради което не може да се приеме, че ценовото предложение на участника не съответства на изискванията на възложителя. Правилно КЗК е преценила, че останалите възражения на жалбоподателя не следва да се обсъждат, тъй като са общи и бланкетни и на практика представляват общо отричане на съответствието на офертата на определения за изпълнител участник с изискванията на поръчката и с тях се цели КЗК да извърши пълен преглед на представеното от участника техническо предложение, което е в противоречие с правилата на ЗОП, определящи пределите на контрола за законосъобразност, който упражнява КЗК върху решенията на възложителите. Правилно Комисията е отказала да разгледа и новите твърдения за несъответствие на техническото предложение на Инфраструктурни системи с изискванията на възложителя, изложени в становището на ДЗЗД Аква Севтополис от 06.02.2025г., които се излагат отново и поддържат и в касационната жалба. Тези доводи не са били релевирани в жалбата, подадена в срока по чл. 197 от ЗОП. Съгласно чл. 199, ал. 1 във връзка с ал.2, т.6 от ЗОП в жалбата срещу решението на възложителя следва изчерпателно и конкретно да са посочени всички възражения, основанията за тях и исканията на жалбоподателя. Съответно чл. 207 от ЗОП задължава КЗК да извърши проучване по обстоятелствата, изрично посочени в жалбата. След приключване на това проучване страните имат право да се запознаят със събраните по преписката доказателства и са длъжни да представят всичките си доказателства най-късно в деня преди заседанието по разглеждане на жалбата. Анализът на цитираните разпоредби налага извода, че след изтичането на срока по чл.197 от ЗОП страните не могат да навеждат нови възражения и нови обстоятелства, които не се съдържат в първоначалната жалба. В постоянната си практика Върховният административен съд многократно е посочвал пределите на контрола, който КЗК упражнява върху административните актове на възложителя по ЗОП. Съобразно тази практика Комисията не извършва цялостен контрол за законосъобразност на оспореното решение на възложителя, а се произнася само по посочените съгласно чл. 199, ал. 2, т. 6 от ЗОП в жалбата възражения, основания и искания. Именно по тях КЗК осъществява проучване и се произнася с решение по същество. Повторното извършване на всички действия и проверки, които преди това е изпълнил помощният орган на възложителя от страна на КЗК би довело до изземване на функциите на оценителната комисия, което противоречи на цитираните по-горе императивни разпоредби на ЗОП. Предвид изложеното съдът намира, че решението на КЗК не страда от пороците, изтъкнати в касационната жалба и предвид липсата на отменителните основания по чл.209 от АПК, то следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора искането на ответника- възложител за присъждане на разноски е основателно. Съобразно представения списък по чл.80 от ГПК и доказателства към него (анекс към договор за процесуално представителство и фактура), тези разноски възлизат на 2400 лева и представляват заплатено от възложителя адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в касационното производство и следва да бъдат възложени на касационния жалбоподател на основание чл.216, ал.7 от ЗОП във връзка с чл.228 и чл.143 от АПК. Направеното възражение за прекомерност от страна на последния съдът намери за неоснователно, като съпостави размера на изплатения адвокатски хонорар с обема на осъщественото процесуално представителство и прецени предмета на делото и степента на неговата фактическа и правна сложност. Мотивиран така и на основание чл.216, ал.7 от ЗОП във връзка с чл.221, ал.2, предл.І от АПК, Върховният административен съд, в тричленен състав на четвърто отделение,